Скъпи читатели, фермери, земеделски производители, животновъди, от 2014 година насам, цените в сектор Животновъдство постоянно падат, а темата, че секторът е в криза, звучи така, все едно е нещо рутинно. Всяка година животновъдите очакват минималната помощ de minimis, предвид на това, че кризата така и не свършва. Тази малка, но толкова ценна за фермерите помощ, никога не идва в точния за тях момент. В анонимно писмо, публикувано в нашия форум, един животновъд изказва болката си, предвид ситуацията в момента. Изповедта на младият фермер, прочетете в следващите редове:
 
„Госпожо Танева,
Пиша Ви от фалшив профил, защото, ако трябва да съм честна, ме е страх и срам да пиша от моя. Искам обаче да Ви попитам няколко неща и наистина ще съм благодарна, ако ми отговорите. Знаете ли каква е реалната изкупна цена на млякото? Някъде бяхте казали, че тя е 0.40лв, но това не е така. Всъщност е 0.30лв с едно „ако щеш“ за бонус. Знаете ли, че не сме „на тъмно“, за да ни изкарвате „на светло“? Ние плащаме данъци. Днес издоих 120 л. мляко от 20 крави. Това са 36 лв, които са крайно недостатъчни за постигане на таргетите за фактуриране, които сте заложили за догодина. Надницата на пастира (когато има такъв) е 20 лв. Комбинираният фураж, който е така необходим за млеконадой, трябва да е поне 3 чувала, на стойност 60 лв. При нас един чувал е на стойност 20 лв. Водата на месец е 35/40лв, а токът е 100/120лв. А заемите, които не плащам са 1025 лв. Миналата година, дадохте de minimis и се спасихме, защото купихме фураж и дочакахме субсидията. Тази година само обещахте. И това Ваше обещание се изгуби измежду площите, горите, козите, съборите и дерматита. А ние чакахме, гледахме и се надявахме. Всеки ден, защото при нас е така. Миналата година, също така, цената на млякото беше 0.50 лв, а като имахме фураж, дояхме и повече мляко. Тази година е кошмар. Аз съм на 30 години, госпожо Танева и нямам вече сили. Нямам сили да ставам от леглото всяка сутрин в 5.30 ч. Нямам сили да си гледам животните, една се подула, друга не преживя… Нямам сили да викам ветеринарят, на когото имам да давам пари, а той си ме чака, човека... Не мога вече. Про-мандраджийската политика, която започнахте да водите, разберете, че завъртя нас, дребните ИСТИНСКИ, РЕАЛНИ ХОРА и ни запрати на дъното. Аз съм на 30 години и не искам да се будя сутрин. Будя се с буцата в гърлото, с парещото усещане за безсилие и унижение. Сигурно робите са се чувствали по същия начин някога. Усещането е за държава-мащеха. За хора, които определят кой ще живее и кой ще умре, кой ще работи, кой ще фалира. И това се случва без да има, никакво значение колко си обичам животните, колко хуманно ги гледам, как плача, всеки Божи ден при тях. Няма никакво значение, че карам кола на 30 години, която постоянно се троши, защото не съм похарчила и стотинка от субсидията им за себе си. Вземам всички правилни решения и все пак, няма как да успея тук, в България – в Моята България. Няма как да си изготвя бизнес стратегия, защото Вие и Вашия екип непрекъснато променяте правилата. Крави за мляко, крави за месо, селекция, субсидия зависеща изцяло от благоволението на мандрата? Ще ми се да мисля, че не осъзнавате пагубните последствия от тези Ваши действия. Защото, иначе…изглеждат умишлени. Какво се случва с нас, малките, младите, пълните с ентусиазъм, гражданчета, които се доверихме на господин Борисов преди време, като каза, че ще има поминък за нас, висшистите, решили да се завърнат на село? Ние нямаме семейства с крави от едно време. Всичко заложихме, а сега сме пред фалит. ДСК ми звънят всеки ден. Тъкмо се зарадвах, че спряха и получих писмо, че кредитът е предсрочно изискуем. 50 хил. евро в седем дневен срок. Знаете ли колко страшно стоят тези думи на листа, когато не знаеш нищо? Няма de minimis, няма субсидия, не се знае ще има ли, кога? Октомври ли? Декември ли? Няма как да не знаете, че това, меко казано, дестабилизира бранша. Не искам да мисля, че е нарочно. Наистина не искам. Когато Ви назначиха за министър имахте пълната ми подкрепа. (най-малкото делим един рожден ден). Но сега вече не знам.
 
Целта на това писмо е да си излея душата. Да Ви уведомя за унизителния, мизерен, нещастен, срамен, несигурен, комарджийски живот, който сме обречени да водим. Да знаете, че сме тук. Има ни все още и сме истински хора. Хора, които някога бяха щастливи и мечтаеха, но Вашата политика ни отне мечтите. Дано да не е нарочно, защото е наистина жестоко.“
 
Тази година подпомагането на сектор Животновъдство е сред основните приоритети. Средствата за сектора по кампанията за директни плащания, обвързана подкрепа и ПРСР са в пъти повече спрямо предходните години. Това бяха думите на министърът на земеделието и храните Десислава Танева в началото на годината. Дали реално това, че секторът е приоритетен се е усетило от животновъдите, могат да коментират адекватно само и единствено те. 
 
До момента обаче, положението в сектора, не изглежда добре. Изкупната цена на млякото е около 0.30-0.40 стотинки; множество ЕПЖ бяха евтаназирани заради болестта нодуларен дерматит, която се превърна в бич за животновъдите през 2016 година; след това последва реваксинация на животните срещу син език. Всичко това се отразява на млеконадоя, предвид на новите изисквания в Обвързаната подкрепа, които са предвидени за 2017 година. Освен всичко се направиха и промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които рефлектират върху масивите за трайно ползване, пасища, мери и ливади. За de minimis все още не се говори, въпреки, че институции и браншови организации убеждават, че помощ ще има, след обсъждане на Националния съвет по животновъдство през септември, но кога точно ще бъде изплатена, скъпи животновъди, и на нас не ни е ясно. 
 
Вижте и коментирайте темата във форума ТУК