Маточината и маслото от нея  намират все повече привърженици сред земеделските производители в България. Само за година са се увеличили три пъти заявените площи с маточина. Това сочи справка, изготвена за Фермер.БГ от Министерството на земеделието и храните (МЗХ).  По неокончателни данни през 2016 г. в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) са заявени около 1 000 ха с маточина от 333 земеделски стопани, като през 2015 г. площите са 393 ха и са заявени от 210 земеделски стопани. 
 
„Цената започва от 1400 до 2000 евро за килограм“, коментира за Фермер.БГ Зара Клисурова, председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично маслени, маслодайни и енергийни култури в България. По думите й много от стопаните, които се занимават с зърнено-житни култури са се преориентирали към гледането на маточина, заради ниските изкупни цени на зърното. Друг профил на евентуалните производители на маточина е собствениците на поливни площи, защото растението изисква много вода. 
 
 
 
„В момента има глад за такова масло. Търси се и хората отглеждат. Непрекъснато на пазара излизат и други култури като мащерката, гераниума, салвията и т.н. Това е нещо, което пазара го търси, има недостиг – съответно има и добра цена“, обясни Клисурова.  Тя допълни, че маточината не е претенциозна и може да се отглежда навсякъде в страната. 
 „Има един невероятен ентусиазъм, който дай боже да не бъде попарен. Здравият разум подсказва, че точно това ще се случи“, заяви изпълнителният директор на Българска Национална Асоциация Етерични масла, Парфюмерия и Козметика (БНАЕМПК)Николина Узунова. Според нея интересът е стихиен и няма да остане за дълго. 
 
[news]
 
Иначе по данни на МЗХ през 2015 г. са засадени 41.4 %  (410 ха) повече площи с маточина спрямо 2014 г.( 290 ха ).
Реколтираните площи през 2015 г. са с 22,6% повече спрямо предходната година, а получената продукция от маточина нараства с 6,2% повече за същия период, се казва в справката на МЗХ.
„Със сигурност тази година ще се произведе доста голямо количество масло от маточина, повече от обикновено. В момента все още нямаме информация колко ще бъде произведеното  количество. Маточината се преработва на три откоса, а наскоро беше третия откос, така че все още се обобщават данните за обема на производството“, заяви Узунова. 
За сравнение миналата година средният добив е бил 1 809 кг/ха, а производството  - 550 тона. Предходната година производството е било с 38 тона по-малко, гласят данните на аграрното ведомство. 
 
Според Зара Клисурова маслото от маточина се пласира добре на пазарите в САЩ, Франция и Германия. По думите й ако има някакъв проблем с производството на тази култура, той ще е заради това, че част от отглеждането й изисква ръчна обработка. „А с всяка измината година, хората които работят в сферата на земеделието и може би това ще е един от проблемите. Няма такъв пазар, който да е вечен“, допълни тя.  
 
Не толкова оптимистично е настроена Николина Узунова. Според нея ситуацията около маточината е твърде динамична, за да може да се правят сигурни прогнози. 
„Всичко, което почива на ентусиазъм е обречено рано или късно на провал. Не може, защото хикс реализира добри печалби още сто човека да започнат да гледат маточина без изобщо да имат опит в това“, заяви тя.
 
Иначе тази година има спад в лавандулата, съобщи Зара Клисурова. По думите й няма добра реализация на пазара за тази култура и в момента има застой. "Очакваме към края на годината да се раздвижи. Цената спадна до 70 -80 евро – миналата беше 100 евро  на кг масло", допълни тя.  
 
 
 
От друга страна европрограмите предлагат доста възможности за фермерите, които искат да се развиват в тази насока. 
По мярката 4.1 се предоставя възможност за инвестиции в модернизиране на производството и повишаване на конкурентоспособността в сектора на етерично-маслените култури.  
Също така по мярка 4.2  може да се инвестира в изграждане или реконструкция на сгради, необходими за производството и маркетинга в тази насока. Отделно може да се купуват нови машини и оборудване, транспортни средства и др. 
Отделно младите земеделски стопани имат възможност да кандидатстват по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, в това число и тези, които са в сектор „Етерично - маслени и медицински култури“. А по подмярка 6.3 се дава приоритет именно на такива земеделци. 
 
При мярка 9 финансовата помощ е под формата на фиксирано годишно плащане, отпускана за не повече от пет последователни години от датата, на която групата или организацията на производителите е призната. Размерът на помощта за всяка група или организация на производителите е не повече от 100 000 евро за всяка една година и не може да надвишава 10% от предлаганата на пазара годишна продукция през първите пет години след признаването им.
Също така полезни може да са мярка 13, 11 и 10.