Какво трябва да се промени в новата Обща селскостопанска политика (ОСП), добра ли е реколтата тази година и каква е ситуацията с работната ръка в сектор „Плодове и зеленчуци“, разговаряме с председателя на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ) Мариана Милтенова. 
 
Новата ОСП 
Това, което коментираме за новата ОСП. Всички колеги казват да си остане СЕПП, да останат нещата по същия начин. Хубаво, ще искаме да защитим обвързаната подкрепа, само че доколкото ми е известно, голяма част от северните държави и Централна Европа са против обвързаната подкрепа. Тя не ги устройва, защото за тях са по-интересни други схеми, които са свързани с животновъдството и другите сектори, които са по-важни за тях.
 
Трябва да се направи нещо, което да е по-справедливо. Явор Гечев предлага да не са повече от 30 процента разликите в националното съфинансиране. Ние искаме справедливо разпределение с останалите членки от Централна Европа. Но трябва да погледнем за по-справедливо разпределение тук, в България за подсекторите.
 
 
След като искаме да обсъждаме новия програмен период след 2020 г., всеки трябва да даде по-добро и по –справедливо предложение от това, което е било до момента. 
 
Предлагаме да направим еднакъв процент подпомагане като относителен дял от себестойността на продукцията за всички култури. Примерно 25% или 30%, колкото излезе от бюджета, който имаме да се разпредели. В крайна сметка тогава ще имаме еднакво подпомагане като относителен дял. И всеки според пазара, според възможностите, работната ръка, напояването, да прецени какво да произвежда. И да реши, при равни условия, кое от всичко това ще произвежда. Този сектор, буквално го унищожихме.
 
След 2007 г. хората масово се отказаха да произвеждат плодове и зеленчуци. Вместо да отглеждат боровинки, ягоди и череши в България, отиват да го правят в Англия. Там климатът е по-подходящ отколкото при нас ли? Там обаче получават подпомагане и субсидиране на база на реализираната продукция, а ние плащаме на калпак на декар. 
 
Именно заради това последните години на места има полета със слънчоглед и ми се пълни душата, но следващите месеци ми се свива сърцето, като гледам, че пада снега и стъблата си стоят и слънчогледът не е прибран.  Това ли е целта на ОСП? Така не е важно какво произвеждаме и какво излиза на пазара. Не е важно какво е качеството на продукта. 
Навсякъде говорим, че плодовете и зеленчуците са най-важни за здравето. 
 
На последната среща през юли, на която присъствах с министър Порожанов, за обсъждане на ОСП, той каза, че са ни дали 80 млн. лв. последните години. Да, но истината е, че с тези тикви и останалите култури, се източиха фондовете. И на практика, ако първата година от обвързаната подкрепа колегите от сектор „Плодове и зеленчуци“ взеха 200 лв., следващата година взеха 95 лв. - отидохме надолу. По-следващата ще отидем сигурно и на 50 лв. 
 
През 2007- 2013 г. зеленчуците получаваха като подпомагане и субсидиране между 1 и 2-3 процента от себестойността на продукцията си като относителен дял. Тогава зърното получаваше 26-28%. 
 
Реализацията 
Нашите производители срещат затруднения. И най-големият и съществен проблем при зеленчуците е, че преобладаващата част от зеленчуците се продават от големите производители на преработвателни предприятия. А преработвателните предприятия не плащат.
 
 
Не само ги изкупуват на ниски цени, но и не им ги изплащат. Имат неплатени сметки от миналата година. Хората не могат да работят. Миналата седмица говорих с колега – един от най-големите производители на зеленчуци, който каза, че му минава през главата да спре да отглежда тези култури. Той произвежда дини, пъпеши, зелен и червен пипер, зелен фасул, грах. 
 
Супермаркетите дават заявка за огромно количество, като не продадат стоката – отказват, после искат намаляване на цените. А ние не можем да слезем под себестойността на продукцията. 
 
Цените 
Правим анализ на цените в момента и ги сравняваме с 2016 г. През август месец има падане в сравнение с година по-рано. През март беше регистрирано увеличение, но сега, в този сезон, цените вече са по-ниски от това, което е било през 2016 г. Това се отнася за най-търсените зеленчуци. 
 
Хубавото е, че вече има хора от сектора, които излизат на светло. Това става, защото в предишния програмен период като нямаше подпомагане, хората не се регистрираха. Сега вече има увеличение на хората, макар че като производители като брой те са много повече. Затова и продукцията е повече.
 
 
Но за съжаление из супермаркетите на пазара има полски домати. Те ги предпочитат, защото така имат трайна стока. Нашата стока, която е хубава, полезна, здравословна, не може да издържи по 10-15 дни в хладилниците. Нашите продукти трябва да се продават като свежи, не да стоят по щандовете и по витрините по 10 дни. 
 
Реколтата 
Има производители на пипер, които заради градушките, трябваше да правят презасаждане. Става дума най-вече за тези, които са в Плевенско. Там реколтата няма да е много добра. 
 
Много добра беше реколтата от кайсии, в резултат, на което паднаха и цените в някои райони. Много беше като количество. От черешите беше много малко като реколта – имаше измръзвания, невъзможност за опрашване, слани и т.н.
 
При прасковите реколтата е добра, дори колегите изнасят вече. Но остава проблемът с руския пазар, който на практика го няма. Той за нас беше най-големият. Бих казала, че нашият сектор „Плодове и зеленчуци“ беше най-силно засегнат, независимо, че се говори, че други сектори са пострадали много.
 
В сравнение с количествата плодове и зеленчуци, които се изнасяха, другите нямаха такъв обем. Но предвид това, че Централна Европа и северните държави са по-засегнати откъм млечните продукти, се обръща повече внимание на това. 
 
Работната ръка
Работната ръка по принцип е проблем, но тази година е изключително тежък. Колеги, които предходни години не са имали такива проблеми, тази година се съсипаха. Няма хора, търсят ги от далече, едвам ги събират. Останали са хора, на които не им се работи, не са подготвени и прибирането на реколтата става много трудно.