Водата съставлява между 50 и 65% от организма ни. Тя също така покрива 70% от земното кълбо. Въпреки че на земята има изобилие от вода, едва 1% от нея е годна за пиене.
 
 
Днес обществото ни е изправено пред сериозен проблем от недостиг на вода за земеделски цели. Качеството на водата бързо спада в резултат на човешки дейности като обезлесяване, добив на полезни изкопаеми и изхвърляне на химически отпадъци от фабриките в езерата, реките и океаните. 
 
Водата се превръща във все по-ценен ресурс и ако не се научим да я използваме правилно излагаме на риск устойчивото развитие на планетата. Въпреки че водните ресурси са ограничени има и широко разпространена тенденция те да не се използват икономично. Особена загриженост предизвиква фактът, че хората не осъзнават, че годната за човешка употреба вода може и да свърши и че конкуренцията за водни ресурси между индустрията, земеделието и домакинствата вече започва да ограничава развитието на някои държави.
 
 
Според оценки на WWF в земеделието всяка година се използват 2500 трилиона литра вода, от които 1500 трилиона отиват напразно. На много места по света качеството на повърхностните води бързо се влошава, заради прекомерната употреба на изкуствени торове и изливането на химически отпадъци.
 
Подпочвените води също се замърсяват, защото в тях се просмукват същите вредни вещества. Освен това прекомерната експлоатация на подпочвените води и обезлесяването водят до спад на нивото на водата – басейните просто не могат да се напълнят толкова бързо, колкото ги изпразваме.
 
В много случаи при промишленото земеделие се използват неустойчиви земеделски практики, които не включват правилно разпределение на водните ресурси за различни цели. Това води до огромни загуби на вода всеки ден. Почти във всяка държава проектите за напояване получават значителни държавни субсидии, но без да се има предвид, че водните ресурси ще стават все по-ограничени и все по-ценни и това пречи на правилното планиране, което би използвало минимално количество вода за получаване на максимални резултати.
 
Основният източник на замърсяване на водните ресурси е промишленото животновъдство. В резултат на неправилното съхранение и изхвърляне на животински отпадъци и тор, те се просмукват във водните басейни. Освен това тор се разпръсква и по нивите, но почвата може да усвои само част от него. Щом бъде достигнат този лимит, излишъкът остава неусвоен и се просмуква във водните басейни като по този начин ги замърсява.
 
Широката употреба на токсични пестициди при неорганичното земеделие също допринася значително за замърсяването на почвата и водите. 
 
Конкуренцията между земеделието, индустрията и градовете за ценните водни ресурси вече пречи на развитието на много държави и води до ограничаване на наличната питейна вода и вода за земеделски цели. С нарастването на населението и развитието на икономиката тази конкуренция ще става все по-засилена и ще доведе до конфликти между различните потребители на водни ресурси.
 
В резултат на това, например, фермерите в засегнатата от тежка суша Калифорния започват да използват замърсените отпадъчни води на петролната индустрия за напояване на нивите си.
Липсата на микроелементи може да доведе до недостиг или излишък на хранителни вещества. Това може да накара някои организми да изпаднат в латентно състояние докато не бъдат възстановени подходящите условия за живот, които му позволяват нормално функциониране, пише wakeup-world.com.
 
 
Според закона за минимума на Лийбиг, производителността и растежът на растенията се увеличават от най-рядко срещаните микроелементи, а не от тези, които се срещат в големи количества. Това оказва влияние върху качеството на водните ресурси и микроелементи като магнезиев сулфат, железен сулфат и калий помагат за увеличаването на добивите от земеделие.
 
Около 2,5 милиарда души или около една трета от населението на земята няма достъп до нормални хигиенни условия. 780 милиона от тях нямат достъп до чиста питейна вода. Тези предизвикателства водят до развитието на болести, пренасяни по воден път, които често водят до диария смърт. Водата, замърсена от използвани в земеделието химикали, причинява сериозни здравословни проблеми, включително дихателни и белодробни инфекции, язви на стомаха и бъбречни проблеми. Поради невъзможността на градовете да осигурят достатъчно питейна вода и санитарни възли, милиони хора по света се заразяват от болести, причинени от паразити.
 
 
Когато химикалите от използваните изкуствени торове попаднат в подпочвените води, последствията за хората и екосистемите са ужасяващи. Паразитите и бактериите, които попадат в реките, моретата и океаните, заразяват не само водните обитатели, но и други животни, които пият от тази вода. Химикалите в изкуствените и естествените торове водят до намаляване на нивото на кислорода във водата, което води до унищожаването на цели водни екосистеми като сладководни езера, реки и коралови рифове.
 
Повишената соленост на почвите и прекомерното овлажняване все повече намаляват производителността на напояваните земи. Земеделието е най-големият потребител на водни ресурси в света, но употребата им е неефективна, носи малка стойност и същевременно получава големи субсидии. Държави като Мексико, Индонезия, Китай и Индия в миналото са инвестирали големи средства в земеделие. Но показателите за напояването сочат спад на добивите и на техническата ефективност на използването на водните ресурси.
 
Около 60% от водата, която се отклонява за напояване в крайна сметка бива похабена напразно. Макар че част от тези загуби са неизбежни, често излишната вода се просмуква обратно към подпочвените водоизточници, а това води до повишаване на солеността на почвата. Около 25% от напояваните земи в развитите държави са с повишена соленост. Липсата на системи за оттичане на излишната вода, водещо до нейното застояване, също допринася за развитието на болести, пренасяни по воден път, а цената, която плащаме за това е влошено здраве.
 
Решението 
Правителствата трябва да приемат стриктни закони за опазване на околната среда и управление на отпадъците и да организират редовен мониторинг на местните заводи и ферми, за да гарантират, че те отговарят на изискванията. Това ще ограничи замърсяването на почвите и ще помогне за поддържане на нивото на водата във водоизточниците.
 
Окуражаване на биологичното земеделие
 
Биологичното земеделие може и да е по-скъпо, но то дава по-здравословни храни без химикали. Потребителите могат да обмислят възможността да купуват от малки местни ферми вместо от промишлени производители, които използват пестициди при отглеждането на земеделски култури.
 
Окуражаване на устойчивото земеделие
 
Фермерите трябва да бъдат окуражавани да прилагат устойчиви земеделски практики, които щадят околната среда. Те трябва да разполагат с информация за естествените методи за борба с вредителите. Децата също трябва още от ранна възраст да бъдат научени как да се грижат за околната среда.
 
Правителствата могат да обмислят възможността да предлагат данъчни облекчения на малките ферми, които използват устойчиви земеделски практики, както и да забранят употребата на пестициди, които са опасни за околната среда.
 
Окуражаване на използването на дъждовна вода
 
Снимка:desertification.wordpress.com
 
Правителствата трябва да обмислят начини да окуражават гражданите да използват дъждовна вода и да инвестират в инфраструктура, която помага за улавяне на дъждовната вода, като например изграждането на малки язовири, които след това могат да се използват за напояване.