Валентин Мицканов е председател на кооперация в село Самоводене, област Велико Търново. Земеделската кооперация обработва 14 хиляди декара земя и дава работа на 30 души. Самоводене обаче е едно от тези села, които се водят градски и не получава точки за селски район при направата на проект и кандидатстване по мерки от Програмата за развитие на селските райони.
 
 
В откровен разговор пред репортер на Фермер.БГ той разказа неволите, с които се е сблъскал при подготвянето на своя проект за кандидатстване по предстоящото откриване на мярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства на ПРСР 2014-2020 г.
 
Г-н Мицканов, в предишен наш разговор споделихте, че ще кандидатствате по мярка 4.1. Как върви проекта ви?
- Засега проектът спря. Условията, които се приеха с Наредбата от 30 септември ни разрешават да участваме в подмярката, но вариантът да спечелим и да подпишем договор с МЗХ, е много минимален, да не кажа, че дори няма такъв шанс. Самоводене е населено място, което не е село, а е село от градски тип, което е така, защото е в община, която има повече от 30 хил. жители и ние не можем да участваме, като село. Това означава, че не получаваме 10 точки за селски район. Освен това проектът, който подготвих беше за участие с кориандър, който бе приоритетна култура, а в момента е изваден от списъка, което автомачино намалява точите на проекта ми с 19. Оттук не мога да стигна и 30 точки, независимо, че обработвам 14 хил. дка и даваме работна земя на 30 души. Условията, които ни поставя държавата, не ни позволяват да участваме в проекти.
 
Какви са възможностите оттук нататък за вашия проект?
- Възможностите са да подредя документите в един шкаф и да отлежават. Самото строителство, което бях запланувал да направя е склад – навес със зърносушилня, семечистачна машина, зърночистачна машина. Проектът нямаше да струва по-малко от 1 милион. Кооперацията, като сама единица, не може да си позволи заделянето на средства от порядъка на 1 млн. лв. Ако имаше малко помощ по мярката, както се очакваше, би било възможно да направим такъв проект и такова строителство, но при новите условия, ние просто няма как да участваме. Най-вероятно ще си отлежава и парите, които са направени за направата на проекта, за одобряването... тъй като това не е 1 ден работа - това е труд с години, който отива по дяволите. Това е узаконяване на територията на стопанския двор. Това са проектите за строителство, съгласувани с ВИК и с всички институции, които вече са напълно безсмилсени. 
 
В какъв размер беше инвестицията, която вложихте за изготвянето на тези документи?
- Самите проекти са около 10-15 хил. лв. Отделно има разходи за издаване на документи от различни институции, та като се съберат, сигурно ще надминат и 20 хил. лв.
 
Вие ще кандидатствате с напълно нов изготвен проект или таъв от предходния прием, предвид на това, че вече е възможност да се кандидатства с проекти, които не са получили отговор? 
- Началото на тази година кандидатствах по 121 мярка и пак не ме одобриха, защото не съм селски район. Ако бях селски район, щях да имам 10 точки, но тъй като сме градско село, не ни одобриха и останахме от 1080 души, около 20-30 с неодобрени проекти. През тази година това, което правя е изцяло нов проект, тъй като през миналия период, участвах за закупуване на трактор. Колкото тогава, толкова и сега... това ще бъде моето участие в тези проекти. 
 
Трябва ли Самоводене да бъде причислено към селските райони?
- А защо да не бъде? Каква е разликата между земята в Самоводене и тази в Павликени или в село Дунавци, което е във видинско? Това е все земя, която трябва по някакъв начин да се обработва. Каква е разликата между хората, които живеят там и хората, които живеят тук? Това е решение, което ощетява 33 общини в цяла България.
 
 
ИНТЕРВЮ НА 
Христина ВАСИЛЕВА