Зам.-министърът на земеделието Явор Гечев в интервю за Фермер.БГ – за забавените проекти по ПРСР 2007-2013, разработването на новата ПРСР 2014-2020 и приоритетите в нея, както и за притесненията на бранша относно стартирането на новата Програма за селските райони.
 

Г-н Гечев, на какъв етап от разглеждането им са проектите по мярка 112 Млад фермер и кога може да се очаква ранкингът на проектите?
Проектите се разглеждат и към края на месеца или началото на следващия трябва да са обработени всичките. Едва след като се обработят всички проекти може да се пристъпи към правенето на ранкинг. Спомняте се чрез вашата медия отправихме апел към земеделските производители, ако могат да чакат, да не се възползват от тази мярка, защото по другата програма има достатъчно средства. Явно обаче не бяхме чути. Над 3 500 проекта бяха входирани, а това количество се обработва трудно. Мисля, обаче, че всички забавени проекти по ПРСР – и по мярка 121 и частните проекти по Ос 3, и Млад фермер в рамките на месец – до 45 дни трябва да бъдат изчистени.

ВИЖТЕ ВИДЕО ИНТЕРВЮ ПО ТЕМАТА:


 

Стана ясно, че няма как всички добри проекти да получат финансиране сега, защото средствата (около 10 млн. евро) няма да стигнат. Ясни ли са критериите, по които ще се избере кои от проектите да се финансират сега и кои в новия прием?
Критериите са ясни и те са посочени в самата наредба. И няма драма, защото същите проекти ще могат да кандидатстват и по новата ПРСР – т.е. , както сме се ангажирали, мярка Млад фермер ще има и в новата ПРСР и ще я отворим преждевременно. По процедура ПРСР 2014-2020 за целия ЕС ще бъде одобрена през месец септември, но ние имаме предварителна уговорка с ЕК – на собствен риск на държавата, ще може да отворим мярка Млад фермер някъде през месец май. Средства по ПРСР има и те са достатъчни, за да удовлетворят всички. И мисля, че доказахме в МЗХ, че си изпълняваме ангажиментите.

Ще има ли промяна в критериите за кандидатстване – т.е. ще трябва ли вече готови проекти да се преработват?
Ще има частични смени в Програмата – т.е. частични добавки. Някои от нещата, които са аномалии в самата ПРСР би трябвало да бъдат изчистени. Това излиза в рамките на Тематичната група от самите земеделски производители. Философията на мярката на практика ще остане същата, така че не мисля, че ще има проблем по отношение на бъдещите кандидатствания.
 

Какво се случва с разписването на новата ПРСР? Какво е изпратено като чернова в Брюксел, и защо се появи недоволство и притеснение сред браншовите организации относно неясноти в мерките? Кога ще се събира Тематичната група за разписване на Програмата?
Ще започна отговора отзад напред. Всъщност въпросът е кога се събира Тематичната група – органът, който официално разглежда ПРСР. Там са представени всичките НПО в сектора. Може би недоволството идва от там, че не се дава информация на всички на парче. Аз твърдя, че ще продължим да не даваме информация на всички на парче, защото моята философия е, че ПРСР трябва да бъде популяризирана на всички едновременно. Сега има процедури в Брюксел, в момента изпратихме още един драфт в Брюксел.
На 10 февруари имаме заседание на Тематичната група. Тогава ще има обявяване на мерките и на относителните суми по тях. Но не бих искал да пускаме ПРСР така, че половината държава да започне да се тресе от договаряне на проекти от някои хора, които имат предварителна информация.
Второ, казах Ви, че самата Програма ще бъде одобрена чак през септември и ние сме длъжни пред ЕК да спазваме всички процедури. В момента имаме драфтове на Програмата. Иначе ПРСР е готова – бих казал на огромен етап. Има чистене на детайли. От всички програми, ние имаме най-малко забележки от Брюксел.
ПРСР 2014-2020 е 400-500 страници труд и вероятно ще достигне 600 страници. След като тя е готова, се преминава към писането на самите мерки. Прави се анализ на приложимост на Програмата – т.е. Това което правим е да спазваме всеки един детайл от процедурите. Опитваме се да караме нещата по правилата и ако на някого това не му харесва, и иска предварителна информация за самия себе си – не няма да я получи.
ПРСР ще бъде представена и пред ПК по Земеделие, но тя няма да е това, което хората си представят, защото тепърва ще се пишат наредбите по нея.
 

Наскоро заявихте по време на семинар, че в новата Програма всички сектори ще имат гарантирани бюджети. Кога ще станат ясни те?
Ще станат ясни със самата програма. До последно комуникацията при комуникацията с ЕК, цифрите може да варират. Ето защо все още не пускаме цифри, защото самите Вие разбирате, че това е драфт на ПРСР. Той може да търпи определени промени – първо от Тематичната група и след това от комуникацията с Брюксел.
ПРСР не е самоцел – тя не е моето мнение, или мнението на някой от експертите в Дирекция Развитие на селските райони. ПРСР стъпва на анализ на положението на сектора в България. Всеки от бранша веднага ще Ви каже, че най-уязвимите сектори са животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения. Съответно има нужда от напоителни инсталации за интензивното производство на културите. Това е гаранция, че на практика анализът ни е верен. На тази база сме направили ПРСР така, че тя да е работеща, а не просто някакви пари да отиват някъде. Философията е в последствие тези сектори да дават добавена стойност, благодарение на проектите, за които работим.

 

Интервю:
Петя ВЪЛЧЕВА
София БЕЛЧЕВА

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!