От Министерството на земеделието и храните ( МЗХ ) информират, че се очаква отново да бъде отворена за прием на проекти една от най-успешните досега мерки от Програмата за развитие на селските райони - мярка 112 – “Млад фермер”.

 

Аргарни експерти, консултанти и юристи, обаче, веднага алармираха, че препоръките на Европекската комисия ( ЕК) за изменения в прилагането на мярката са на път да я превърнат в неприложима за млади фермери.

 

Цитат от публикуваната на сайта на МЗХ информация: „Едни от основните изменения са свързани с увеличаване на първоначалните икономически единици (ИЕ) при кандидатстване от 2 на 4 ИЕ и въвеждане на изискване за доказване с документ за собственост/аренда/наем на земята в цялото стопанство към момента на кандидатстване, а не само за ИЕ, с които се кандидатства.

 

Променя се стъпката за увеличаване на стопанството, изразена в икономическите единици от 1 на 1.5 ИЕ, като за всяка нова стъпка ще се изплащат 2 500 евро безвъзмездна финансова помощ по мярката. По този начин минималният размер на стопанството към момента на отчитане на бизнес плана е 8.5 ИЕ”.

 

Съгласно ПРСР, един от основните проблеми в земеделието е неблагоприятната възрастова структура на земеделските стопани. Според данните от преброяването на стопанствата от 2003 година, едва 5% от управителите на стопанства са млади хора на възраст не повече от 35 години, докато 66% от управителите на стопанства са на възраст над 55 години. “Младите земеделски стопани са гаранция за бъдещето на земеделската дейност. Те са носители на нови умения и професионална квалификация в земеделския сектор. По-високото образователно ниво на младите земеделски стопани ще доведе до по-лесна приспособимост на сектора към предстоящите промени в него, към търсене на възможности за по-висока продуктивност и конкурентоспособност”, категорични са експерти.

 

Една от основните цели на мярка 112 е да улесни процеса на създаването на стопанства от млади фермери. Експерти, обаче, пресмятат, че с така предложените изменения, за да кандидатства, земеделският производител по мярката трябва да притежава при годината на кандидатстване и годината на проверка следните култури и/или животни:

* примерна таблица

 

Вид култура/животни

Налични при кандидатстване (поне 4ИЕ)

Налични при година за второ плащане – за пълен размер от 12 500 евро (поне 11,5 ИЕ)

Трайни насаждения (ябълки, сливи, череши и др.)

36 дка

105 дка

Пчелни семейства

132 бр.

385 бр.

Млечни крави

14 бр.

41 бр.

Свине-майки

21 бр.

60 бр.

Овце - млечни

165 бр.

485 бр.

Кози - млечни

125 бр.

360 бр.

Зърнени - пшеница и ечемик

325 дка

950 дка

Зърнени - царевица

190 дка

550 дка

Домати - полски

39 дка

115 дка

Пъпеши, дини, лук, зеле и т.н.

30 дка

88 дка

 

Не са изчислени данните за всички култури и животни, но и от тези данни се вижда, се че в по-голямата си част са трудно изпълними за стартиращите земеделие стопани.

 

Особено фрапиращи са необходимите площи при овощните култури, които значително надвишават средно обработваемите площи на земеделско стопанство (не новосъздадено) в България.

 

От тези данни личи, че не е възможно стопанство, което стартира дейност и не е било регистрирано повече от 14 месеца към датата на кандидатстване да притежава такъв обем, освен в случаите на прехвърляне от свои родители, „приятели” и др. и се създава възможност за изкуственото създаване на стопанства и прехвърляне на животни или декари с цел усвояването на средства.

 

В същото време, каква е мотивацията на младия фермер да започне бизнес и да регистрира стопанство при условие, че една крава средно струва 1 200 лв. (за да достигне от 14 на 41 бр. за три години е необходимо да закупи поне 25 крави, а това прави 30 000 лв., плюс средства за разходи, за модернизация и др..

 

При овощните култури първите три години те не плододават и имат само разходи, тоест средно разход по 3 000 лв./дка за засаждане, което прави 210 000 лв., отделно разходи за поддържане при липса на приходи, а субсидията по мярката е около 48 800 лв. при двете плащания.

 

“Някой ще каже, че има мярка 121 и може да се кандидатства, но да припомним колко бенефициенти с одобрени проекти по мярка 112 имаха възможност да кандидатстват при липсата на приеми по мярка 121 след 2010 г. (освен в случаите на гарантираните бюджети). При така променените изисквания, кандидатстване по мярка 112 е възможно само при съществуване на едно стопанство, което да „захранва” новосъздаденото, но тогава основния въпорс е това ли е целта на мярката?”

 

Освен това, тази промяна официално е публикувана през юни, тоест кандидатите в сектор „Растениевъдство” автоматично отпадат, защото не могат да реагират - нито да засеят или засадят култури, нито да се регистрират в ИСАК, с което да отговорят на изискването за 4 ИЕ.

 

“Ако е имало необходимост от „изменения, които са наложени във връзка с препоръки на ЕК и с оглед пренасочване на ограничения финансов ресурс към най-ефективните и гарантиращи резултати кандидати”, съгласно публикуваната информация, е било възможно, след по-широко обществено обсъждане и подаване на предложенията от страна на различни организации, да се оптимизира мярката, а не да се прави най-лесното (вдигане на размера на стопанството), без да се обмислят последствията от това”, категорични са юристи от аграрния сектор.

 

Една от най-атрактивните и успешни мерки от ПРСР е на път да се превърне в най-трудната за изпълнение от страна на фермерите, като съществува реална опасност да не се усвоят средства по нея, предвид перипетиите, които имат изпълняващите договори по мярка 112, високият процент на сключили анекси за отлагане на годината за второ плащане, и големият брой на неизпълняващите сключените договори, за което няма обявени официални данни, алармират експерти.


 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!