Фермер.БГ разговаря с Алекс Алексиев за възможностите за развитие пред българското селско стопанство в контекста на глобалното развитие на въпросите за продоволствената сигурност.

 

- Г-н Алексиев, чухме че сте направили интересна презентация в Тракийския Университет за перспективите на Българското земеделие. По принцип вие сте известен като анализатор по въпросите на международната сигурност и Ислямизма. Споделете пред читателите на Фермер.БГ, от къде идва вашият интерес към земеделието?

 

Алекс Алексиев

 

- От далече. Тези, които ме познават добре ще ви кажат че съм пишман селянин от много години. Откакто се помня съм имал зеленчукова градина, а преди 15 години купих малка ферма в Калифорния, в която имам двадесетина декара маслини,  десет декара лозе, голяма овощна градина и много зеленчуци. Произвеждам и продавам чист зехтин, скъп винен и балсамико, а пък без ракия и прасе за Коледа не оставаме. Така че интерес към земеделието винаги съм имал и то не само от лична гледна точка, а и от професионален интерес, тъй като в дългата ми консултантска практика не веднъж съм правил изследвания на земеделския потенциял на различни държави и региони.

 

Например при едно от първите ми посещения в Китай в средата на 80-те години, един известен китайски географ ми каза, че почти неразрешим проблем за страната е липсата на достатачно вода и факта че водата, която имат е на юг в Хималаите, а земеделието и населението са съсредочени на северо-изток. От тогава до сега Китай е загубил 24 000 села погълнати от пясъците на напредващите пустини Гоби и Такла Макан. А междувременно, Китай създаде една огромна средна класа от 200 милиона хора, които за първи път започнаха да консумират месо, а за месото са необходими огромни количества фураж и зърно, което значи и вода. И така в момента те купуват сено и люцерна от Калифорния и току що сключиха договор да обработват милиони хектари земя в Украйна. Това което става в момента е една истинска революция и то не само в Китай, а в целият Свят. С две думи, храната и водата стават стратегическите стоки на бъдащето както беше нефта досега. Затова аз озаглавих презентацията, която споменахте „България и новата геополитика на вода и храна.“


- Г-н Алексиев, в контекста на тези нови трендове в продоволствената сигурност и нарастващото световно търсене на храни, къде виждате мястото на България и по-конкретно на селскостопанското ни производство?

- Геополитическата революция, за която говоря е дюшеш за България ако ние и най-вече нашите политици имаме достатъчно акъл да се възползваме от нея. За да разберете защо, погледнете за минута проблема с водата в света. Господ е дал на нас хората достатачно вода, но тя е разпределена съвсем неравномерно. Северна и Южна Америка, Европа, Русия имат вода колкото си искат,  докато Азия и особено Китай, Индия и Близкият Изток изнемогват. Китай има 21% от световното население, но само 6% от водните ресурси, Индия 16%, но едва 4% от водата, докато Арабският свят с 5% от населението има 1% от водата! България макар и малка е за завиждане в това отношение. Имаме отлични почви и климат,  достатъчно дъжд и реки и подземните ни води се възобновяват всяка година. Като че ли единственото нещо, което ни липсва е чувството за отговорност да стопанисваме богатството, което Господ ни е дал.

 

- Г-н Алексиев, Вашето изследване очертава за пореден път слабото развитие през последните години на традиционни за България сектори, като животновъдството, лозарството, производството на плодове и зеленчуци. Посочвате, че ако достигнем равнището си от 1984 г., това би увеличило приходите от експорт на страната ни с 10 млрд. евро. Как може да се осъществи това?

- Това което направих е да намеря статистическите данни за развитието на селското стопанство у нас и ги намерих в архивите на Организацията за Храна и Земеделие при ООН (Food and Agriculture Organization, FAO). Взех 1984 година за базисна година, тъй като това е последната година преди земеделието както и целият ‚развит‘ социализъм да започнат стремглаво да западат. Това, че през 1984 сме произвеждали в пъти повече земеделски стоки отколкото сега, въобще не значи че съм почитател на комунистическото земеделие. Точно обратното. Колхозният модел измислен от Сталин в 1929 година и брутално въведен у нас от комунистите имаше за основна цел новото закрепостяване на руския мужик и доведе до пълния провал на руското земделие, което хранеше Европа преди 1917 година. Същото стана и при нас и ако погледнете международния индекс за земеделско производство (Index of Agricultural Production), ще видите, че ние все още не сме стигнали нивото от 1960-та година. Така че социалистическото земеделие в никакъв случай не е за подражение. Нашите добиви са били половината от европейските, качеството на производство е било много ниско и е могло да се продава само на примитивните пазари в соцлагера. За това когато той изчезна, изчезна и земеделието ни. Причината че в 1984 година все пак сме имали сериозно производство се дължи на две неща: невероятните ни природни дадености и факта че хората в ТКЗС-то бяха де факто закрепостени и нямаха избор.

 

Ако погледнете цифрите от 1984 и ги сравните с 2011 (последната година за която FAO има пълни данни) ще видите, че в почти всички случаи производството ни на месо, мляко, зеленчуци и плодове е било между пет и десет пъти по голямо. Така че пресметнато на цени от 2011 разликата е най-малко 10 милиарда евро или 50% по голям експорт от сега.  А ако имахме добиви приоближаващи се до европейските можеше и да забогатеем. Ако мога да ви дам само един пример. През 1984 сме произвели 904,784 метрични тона домати, а в 2011 едва 103,145 мт. Представете си какво значи това ако ги имахме сега и ги продавахме не в Съветския Съюз за жълти стотинки, а в Германия където те струват на едро евро и половина за килограм. В света има две държави, които са между най-богатите благодарение на земеделието – Дания и Нова Зеландия. Защо не бъдем и ние?


- Имате наблюдения и върху субсидирането, което получават българските земеделски производители. Как се отразява то на фермерите и прави ли ги по-конкурентноспособни?


- Аз съм човек с пазарни разбирания и за мен субсидиите са една порочна практика, която неминуемо води до изкривяване на пазара, търговията и конкуренцията и нанася сериозни щети както на производителя така и на консуматора. В Европейския Съюз, по настояване на французите, субсидиите съществуват от самото начало на Римските договори от 1957. Очакваше се те да бъдат временни и да помогнат на Европейското земеделие да стане най-конкурентноспособното в света с най-качествените и евтини земеделски стоки. А какво се получи? Днес, 56 години по-късно, Европа има най-скъпата храна в Света и в Западна Европа, която получава лъвският пай от субсидиите, няма един фермер които да може да печели без субсидии.

 

Негативното вляние на субсидиите вече се забелязва и в България. Според едно скорошно изследване на Института за Пазарна Икономика (ИПИ) в София, с автор Николай Вълканов, ефекта на директните плащания на площ след влизането ни в ЕС като цяло помага на зърнопроизводството и увеличава доходите на собствениците на земя, но общото им влияние е негативно за сектора. Така например в периода 2000-2012 година,  делът на селското стопанство в икономиката се свива от 9.6% до 5.1%, а брутната добавена стоиност спада 19%. Също така се наблюдава оттегляне на инвестициите от интензивни отрасли като зелечукопроизводство и животновъдство. Заключението на автора, което напълно споделям, е че съществуващата система на субсидии „не благоприятства развитието на агросектора в България.“


- Затвореният производствен цикъл е формулата за успешно икономическо развитие на агросектора – доказва го световният опит, доказвала го е и България. Лично президентът Плевнелиев заяви на среща с фермери преди две седмиции че много би се гордял, ако изнасяме краен продукт“. Виждате ли потенциал в страната ни за субсидии на производство с повече добавена стойност?

- Не съм сигурен, че бих го нарекъл затворен производствен цикъл, по-скоро би трябвало да се фокусираме на производство с висока добавена стойност и Плевнелиев разбира се е прав. А високата добавена стойност в България трябва да се търси в животновъдството, зеленчука и плодовете. Аз разбира се, се радвам че зърнопроизводството ни е вече на висота, но там добавената стойност е ограничена, докато в по-горните отрасли имаме наистина огромен потенциал.

 

Мога да ви дам много примери, но дайте да погледнем например каква добавена стоиност може да се извлече от един традиционен български отрасъл - овцевъдството. Тук говоря до известна степен от личен опит, тъй като в момента ръководя един малък пилотен проект с месодайни овце в Габровска област. Пазара за агнета тази година беше много лош и заедно с колеги колбасари от Лесидрен почнахме да екпериментираме с производство на агнешка пастърма и суджук. Първоначалните резултати са много обнадеждаващи и се надяваме да пуснем тези продукти на пазара за Коледа. Това са традиционни български продукти, които никой тук вече не произвежда. А те са изключително ценни. Влезте в Интернет търсачка и напишете агнешка пастърма (lamb prosciutto) и ще видите, че един килограм струва 75 евро в Европа. Спокойно бихме могли да изнасяме подобни стоки, а и в България вече има хора които са си надвили над харча и търсят качествени храни.

 

Друг пример. Ние от векове произвеждаме само два сорта сирене – бяло саламурено и кашкавал. Няма лошо, ние си ги харесваме, но те са евтини сирена с ниска добавена стоиност. Аз купувам българско бяло сирене в САЩ за $10/кг. А погледнете най-скъпите сирена в света, които струват от $40-$50 до $100 на килограм и ще видите че всички те се правят от овче мляко: Италианското Пекорино Романо (Pecorino Romano), Френският Рокфорт (Roquefort), Испанското Манчего (Manchego), Холандската Гуда (Gouda). Защо на никой тука не му е дошло на ум да произвежда подобни продукти?!!! Технологията е елементарна, а и запазените марки не са проблем ако качеството е добро. Отговора е че ние понякога сме толкова консервативни, че не виждаме по далече от носа си.

 

И последен пример. Може би най-скъпия продукт на овцата е една субстанция която се казва ЛАНОЛИН и струва около $20 за половин кило в Щатите и Европа. Тя се извлича от вълната на овцата чрез пране или по химически начин и е много ценна суровина за фармацевтичната и козметична индустрии. В България въпреки милионите ни овце до скоро, ланолин никога не е произвеждан, а болшинството от овцевъдите ни дори и не са чували за него.

 

Тука трябва да кажа че за да се съвземе нашето интензивно земеделие, много е важно за фермерите да си сътрудничат със селскостопанската наука, която е все още на добро ниво макар и занемарена. Аз например много високо ценя и уважавам учените овцевъди от Тракииския Университет, с които съм имал възможност да общувам, като професорите Станков, Славов, Димитров, Ачкаканова и т.н. Ако държавата наистина иска да помогне на интензивното земеделие трябва по-добре да финансира науката, която изнемогва в момента.


- Какво е мнението Ви за кооперирането в агросектора – разбира се визирам модерни модели за кооперативи и организации на производители, по примера на редица развити държави? Готови ли са българските производители за такова сдружаване?

- Не мога да ви кажа дали българските фермери са готови за сдужаване, но мога да ви кажа, че то е много важно за успеха на частния сектор в земеделието. Ще ви дам един пример от личния ми опит. Както споменах в началото на разговора, аз произвеждам зехтин в Калифорния. Всички производители на качествен зехтин не само в Америка, а в целия свят имат един огромен проблем и той се крие в това че болшинството от зехтина на пазара, 70%-80% е менте и се продава на изключително ниски цени, с които производителите на чист зехтин (extra-virgin) не могат да се конкурират. И наистина как мога аз да конкурирам менте, което претендира да е чист зехтин, а струва 6 долара за половин литър след като моята производсвена цена е два пъти по-висока.  И какво ние Калифорнииските производители направихме за да се справиме с този проблем? Събрахме се стотина дребни производители, които иначе сме конкуренти, и основахме една кооперация чиято единствена цел е да сертифицира дали зехтина е чист. Задължихме се да плащаме доста солен членски внос и да правиме задължителен химически анализ в лицензирани лаборатории и вкусова дегустация от лицензирани експерти и ако зехтина ни отговаря на всички строги критерии, кооперацията ни дава стикер за автентичност, който е единствената гаранция на купувача, че е купил чист зехтин. Това пък на нас производителите ни позволява да продаваме на цени, които отговарят на качеството. И вълка сит и агнето цяло.



- За или против сте отглеждането на ГМО култури в световен мащаб и в частност в България – смятате ли, че се отглежда през последните години ГМО в страната ни, защото има такива твърдения сред фермерите?

- Това е много обширна тема, за която нямаме място в това интервю. Но мога да ви кажа, че аз твърдо вярвам в науката, а научния консенсус е че генетично модифицираните култури имат важни предимства, а не носят по-голям риск от обикновенните. Те със сигурност ще се наложат навсякъде, както вече са се наложили в соята, царевицата, памука и пр. Делът на ГМО соя в трите наj-голeми производители – САЩ, Бразилия и Аржентина - вече е над 90%. Съпротивата на Европейските зелени срещу ГМО ми напомня на Лудитите от 19-и век, които мислеха че могат да спрат индустриалния прогрес като трошат машини.


- Какво е мнението Ви за инвестициите в земеделска земя и популистката тема с мораториума за продажбата на земя на чужденци?

- Аз вярвам в отворен пазар за земя, който,  де факто, от 2007 година съществува в България. Тези лумпени от Атака, които протестират срещу това би трябвало да отговорят на въпроса, какво ще направят тези гадни чужденци със земята ни? Ще я натоварят на самосвали и изнесат в Патагония ли?  В същото време е разумно да се знае, че собственоста на земя не дава право на постоянно пребиваване в България, за да не се спекулира на тази тема.


- Изградили сте успешна кариера в САЩ и сте доказан експерт на световно ниво. Какво мислите за бъдещето на българското село? Какво Ви накара да се върнете в България и да инвестирате в селското стопанство?

- Аз съм вече на години и за нови кариери нямам време. Но като българин мене ме боли като чуя, че 80% от зеленчуците в магазина са вносни, особенно след като знам много добре какъв потенциал имаме. Така че ако мога да помогна с някакви идеи, да привлека някоя инвестиция, да осъществя този или онзи малък проект, смятам че е мой дълг да го направя, пък и ми доставя удоволствие!...
 

Интервю на:

София Белчева

Борислав Борисов
 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!