Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите в интервю за Фермер.БГ:
 

Г-н Вукодинов, какво е мнението ви за предложението на министър Танева, както и на проф. Иван Станков зърнопроизводителите да се насочат и към други производства?
Тази идея отдавна се върти в общественото пространство и тя е нормална от гледна точка на това, че всеки бизнес трябва да прави т.нар диверсификация – да използва, да доизгради и да надгради силните страни на това, което е постигнал до момента и да ги превърне в краен продукт, който би донесъл и повече приходи. Така че идеята е добра...

Но?
Вижте, това не става със заповеди или наредби към един или друг производител. В крайна сметка пазарът командва. Трябва да тръгнем от пазара – там, където имаме пазар за реализация на българска продукция, да се насочат усилията. Истината е, че нашият пазар е доста ограничен и трябва да се помисли за експорт или за бутикови, скъпи производства, на които обаче потреблението в България е свито поради ниския стандарт на живот.
[news]
На Запад смесеният тип стопанства са масова и успешна практика. Виждате ли ги осъществени в България и кога?
Преди да отговоря на този въпрос, трябва да отбележа, че в момента чистите стопанства – дори при нас – зърнопроизводителите, са все по-рядко срещани. Мисля, че почти няма такива, които да отглеждат само зърно. Доста застъпено е животновъдството. Много колеги вече притежават животновъдни стада – животни за угояване. Много колеги имат производства за преработка на продукция. Много колеги създадоха овощни и други градини. Така че всичко това трябва да се случва по естествените икономически закони.

Какви са наблюденията ви за сключването на доброволни споразумения? Вие сте производител от Южна България, където от МЗХ отчитат много нисък процент на сключени споразумения. 
Съвсем правилно. Колегите в Северна България са много по-напред в това отношение, докато при нас е по-скоро екзотика. Ако ви цитирам, че в цялата Пловдивска област имаме само осем доброволни споразумения – едното е на нашата фирма. Но тук има обективни обстоятелства, които трябва да заявим. Южна България е по-гъсто населена. Размерът на наследствените парцели е много по-малък. За комасиране на едно дори не много голямо стопанство всеки производител се нуждае от договорни отношения със стотици наследници. Миграцията и имиграцията в това число, са довели до това, че много хора не живеят по родните си места. От друга страна, има и доста по-голям брой земеделски производители. Например в община Съединение, където работя аз, тази година има регистрирани около 800 земеделски производители на площ от 220 000 декара.
В същото време, ние винаги сме защитавали тезата, че всичко трябва да е „на светло“, така че с общи усилия трябва да намерим пътя да се стигне до общо ползване на правна основа на земите, които ползваме.

Как виждате решаването на проблема, защото той така или иначе трябва да се реши? Законът го изисква и министър Танева е категорична, че няма отстъпване...

За новата Кампания за директните плащания, ние задължително трябва да чертаем на правно основание. Ние като организация ще се наемем да дадем методика на нашите колеги да се съберем, да дискутираме възможностите и да увеличим броя на споразуменията. На някои места вероятно ще се стигне до 2-странно или 3-странно споразумение между ползватели в един физически блок. Другият вариант е това, което каза и министър Танева, че евнтуално ще има възможност да се правят доброволни споразумения и до началото на кампанията за очертаване през март 2015-та. При всички положения обаче ще останат хора, които няма да успеят със сключването на споразумения и дано това не се отрази на цялата система на плащане и до загуба на средства, както за отделните бенефициенти, така и за държавата. 

Какво мислите за вдигането на осигурителния праг за земеделските производители на 420 лв.?
Този въпрос отдавна се дискутира. Преди малко аз казах, че ние сме „за“ светлата икономика. На пръв поглед моето лично мнение е, че това е справедлива стъпка, защото наистина земеделските производители трябва да разберат, че това е пътят към бизнес земеделие, а не към хоби земеделие. А когато се прави бизнес и един човек не може да се осигурява, той е обречен на бедно съществуване. Ето защо трябва да има модели, с които да се подпомагат по-малките земеделски производители, както по схемата за преразпределително плащане, така и по схемата за малките стопанства и ПРСР. 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!