Ангел Йоновизпълнителният директор на Асоциацията за развъждане на Черношарената порода в България (АРЧШПБ) – Добрич в интервю за Фермер.БГ за цените на млякото, отношенията с мадрите, отпадането и млечните квоти и мястото на държавата в помощ на българските говедовъди:

 

Г-н Йонов, как приключва 2014-та година за говедовъдите в България?
Това е най-тежкият въпрос, който може да се зададе и ако трябва да се дава еднозначен отговор ще бъде много трудно. Изключително тревожен е въпросът с цените на млеката. За всеки фермер, който отглежда млечни крави в България, най-важна е цената. Този парадокс, който се случва за втора година, точно в зимния период, когато се търсят най-много млеката и когато цената трябва да е най-висока, при нас се получи точно обратното. Цените на млеката се сринаха отново, паднаха тревожно надолу. Дори преди малко разговарях с един фермер от Добрич, който сподели, че миналата година точно в този момент е получавал по 78 стотинки, а са му изпратили писмо от бившата Сердика Белла в Добрич, че цената му е вече 58 ст/литър. Имайте предвид, че 20 ст. надолу за фермерите пада под себестойността на млякото. Изчисленията са над 60 - 65 ст за литър произведено мляко, а той получава 58 ст.

[news]

Какви са актуалните цени в страната?
Цената в момента е от порядъка на 50 – 60 стотинки. 50 стотинки е убийствена цена и не виждам сектора как ще оцелее при такива абсолютно ниски цени. Знаете, че всичко поскъпва, а цените на млеката тотално падат и аз мога да ви кажа причините. Първaта е, че края на март 2015г. отпадат квотите и вторият, може би по важен удар е ембаргото на руския пазар. То вкара много млека и млечни продукти в България от ЕС, което за нас е изключително лошо и неприемливо. Не виждам как ще оцелеем при това положение!

 

Фермери коментират, че мандрите спекулативно се възползват от тези причини за руското ембарго и за вноса, тъй като и квотите все още не са паднали. Как ще коментирате?
Мандрите могат да се оплачат, че нямат регламентирано унищожаване на сивия сектор в България, което за тях може да е причина. Но все пак наблюдавайки цените на млечните продукти, които се предлагат на пазарите, те не са мръднали надолу, а напротив има леко повишение. Оправданието на мандрите е, че продуктите им се трупат в складовете, че не могат да ги реализират и затова се получава така. Но не бива да търсим причината между мандраджии и млекопроизводители – това е най-голямата грешка. И тук държавата не бива да абдикира от този проблем, а да намери начин да го реши. Говорих с румънски колеги. През предния програмен период 2007-2013 те получават по 8 евро цента на литър мляко, което са някъде около 15-16 стотинки, а сега от 2014 г. пак ще ги получават тези пари и водят още от сега преговори, за да може тази субсидия да се запази от 2015 до 2020 г.

 

Да, но според министър Танева България е изпуснала сроковете и няма как сега тепърва да искаме субсидия за литър мляко от ЕК...
Но ние сме в ЕС от 2007 г. Това, че някой не си е свършил работата, означава ли, че българският млекопроизводител трябва да страда до 2020 г. Тоест над 10 години да страда затова, че някой не си е свършил работата. Трябва да се реши този проблем, защото има много неправди. Например 2009 г има една референтна дата, по която животновъдите получават субсидия за брой животни. Но 2009 г те са регистрирали по-малък брой животни, а сега имат двойно повече животни, но те получават национални доплащания спрямо 2009 г. И още по-трагичното и смешното е, че много от фермерите, които са си продали животните, нямат животни, а получават пари. И Европа ги защитава тези. А тези, които след 2009 създадоха ферми, дадоха куп пари и създадоха модерни ферми с идеални животни, те не получават и няма да получават. С това колегите се обезверяват и виждам обратния ефект, който ще се получи - те няма да имат желанието да работят повече, това е лошото.

 

Тук отговорът на министерството отново са регламентите на Европа, че не може да отпадне тази референтна дата...
Не вярвам много на тези неща, които говорят от Европа. Европа винаги казва това-онова. А когато попитам някой висш представител от Европа, той казва: „Не, вие сте си суверенна държава, решавате ги нещат!.“ Може да има някакви правила, които трябва да спазваме, но чак винаги да казваме че Европа е виновна, за мен това е малко подсилено.

 

Ваши колеги прогнозират фалити на мандри и на фермери с отпадането на млечната квота от април догодина. Вие виждате ли такива възможности реално?
Самата млечна квота не е тревожна за България, защото никога не сме я изпълнявали. Винаги сме изпълнявали около 50-60% максимум. Но тук въпросът опира за другите държави от ЕС, които започнаха вече да правят нерегламентиран внос на мляко, понеже вносът е свободен и на цена, която е сравнително ниска. Не мога да кажа каква е причината да се внасят на такива ниски цени, но са качествени и охладени млека, изглежда че имат някакъв проблем там или пък държавата поема някакви ангажименти. Тези млека ще съсипят нашия пазара, защото не може те да внасят млека на 68 стотинки – редовни млека, на рампата с добри показатели и нашите млека да не се сринат под 60 стотинки, защото това са млека, които първо са качествени, второ идват без никакви разходи за преработвателите – нито имат разходи за събирането на млеката, нито за охлаждането. Просто за тях това са редовни цени. И другото е една наредба, която толкова време се борихме да мине, защо ЕС каза че е незаконна тази Наредба и няма как да я прилагаме.


Наредбата за растителните мазнини?
Това е наредбата за вкарване в млечните продукти на растителни мазнини. А по този начин се прави дъмпинг на пазара, защото сиренето с такива продукти, може да се продава и на 2,50 лв и на 3,00 лв, и мандраджиите затова казват, че проблема е много сериозен, защото не е от тяхното сирене. Ако видите сирене на пазара, което е под 6,00-7,00 лв, значи това не е сирене. И второ – кашкавалите, които влизат сега, някакви твърди сирена и ги преименуват с български имена. Пускат ги във веригата на 6,00-7,00 лв. След като трябват 10-12 л. за един килограм кашкавал, може да си представите действителната цена на кашкавала. Кашкавалите под 12 лв и сирената под 7-8 лв, просто забравете че консумирате млечни продукти. 


На много места в Европа затвореният цикъл на производство и директните продажби са успешният модел, по който работят животновъдите. Смятате ли, че ако се направят промени в Наредба 26, които да облекчават фермерите, те биха реализирали директно и по този начин да избягат и мандрите-прекупвачите?

Да, това е така. Но Агенцията по храните трябва да има завишен контрол и в същото време да облекчават тези, които произвеждат, за да могат да си продадат продукцията. При тях също не е много приятно. Много хора се опитват да казват едва ли не, че са престъпници, че ще отровят хората и нещо подобно. Аз бих поставил въпроса от другата страна. Фермера има примерно 4-5 крави, издоява ги, след това без да си е починал, отива да продава, по 5 часа стои на пазара да продава и особено зимния период знаете каква е трагедия. Още не е приключил с продажбите, бърза пак да изчисти на животните, пак да дои и не е лесно за него, напротив много е трудно. Става въпрос, че помощта трябва да дойде от държавата. Тоест по-опростени правила, за да могат тези хора да предлагат продукцията си, както румънците казват че при тях този проблем не съществува, те имат регламентирани пазари. Тук е въпросът да е регламентиран пазара където продава, за да може тази агенция по храните да контролира този процес, а не навсякъде. Защото има и друго, никой не може да определи колко са лоши нещата, защото много от тези, които продават не са производители, отиват купуват млека, не са регистрирани…Затова казваме, че са в сивия сектор, защото не плащат данъци на държавата, изобщо от там се губят много милиони.

Това влияе ли според вас на пазара?

Влияе, разбира се. Например един литър мляко , продадено от частния производител директно на пазара, може да струва един лев… Докато мандраджиите продават, на веригата са накачени много такива, които искат да печелят и фактически един литър мляко отива от 1,50 до 1,80 и то с много по-ниска масленост. Ние много сериозно сме поставили въпроса, че тези продукти трябва да бъдат облекчени откъм ДДС, да имаме по-ниска ставка на ДДС-то – 10 или 5 %. По този начин те ще станат конкурентноспособни на сивия сектор и тогава вече нещата могат да дойдат на мястото си. Но сега при 20% ставка… Това го има в Гърция например – има снижена ставка на ДДС, решиха проблема с продажбата на мляко, тоест не може да продаваш мляко, което е престояло повече от 5 дни. Така, ако се внесе от чужбина, технологично ти трябват поне три дни, в същото време остават само два, за да се продаде, и е под въпрос дали изобщо ще се продаде това мляко. Затова гърците измислиха една проста схемичка и на пазара трябва да влиза само гръцко мляко. 


Какви са механизмите, с които държавата може да помогне на фермерите у нас?

При нас държавата не може да определя нивото на цените. Но държавата трябва да се отнесе много сериозно, има механизми с които да се помогне на фермерите. Единият е тези субсидии по директните плащания – обвързаната подкрепа. От 2015 г. очакваме тази субсидия да стане сравнително по-висока, защото 13% - 15 % са много повече. Сега говорим за 3,5% и може да си представите колко е разликата. Другото нещо е Законът за пасищата. В България е порнография в това отношение, защото повечето ползватели на тези земи- пасища и мери, са без животни. А в закона е казано, че трябва да има пасищни животни. Не се прилага тази наредба, защото няма закон с който да се урегулира това, и че само тези, които имат животни, имат право да ползват пасища. И друг страхотен механизъм, който може да се използва е земите от Държавния поземлен фонд. България има голям ресурс в това отношение и ако тези земи се използват да се дадат на фермерите , те ще се облекчат чрез фуражите, себестойността на млякото ще падне.

 

Каква очаквате да бъде следващата година за животновъдството и за говедовъдството в частност?

С това ембарго, което се сложи, с отпадането на млечните квоти, този въпрос няма да се регулира и има голяма опасност приливната вълна от продукти, които идват от ЕС, да стане още по-сериозна. Има механизми, чрез които държавата може да се намеси и да помогне на фермерите, чрез тези закони, които са направени за да се прилагат в полза на фермерите. Друг начин просто не виждам. Нито можем да спрем вноса на млека от чужбина, особено от ЕС, нито можем да ограничим.

 

София БЕЛЧЕВА, Фермер.БГ

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!