България става един водещ фактор по отношение на малинната заетост. Стабилно държим третото място в Европа в тази насока. На първо място сме по качество. В Полша и в Сърбия се използва машинно бране на малини, а в България е 100% ръчно и продукцията става все по търсена на Запад, заяви в интервю за Фермер.БГ Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите

Производството на малини се е увеличило с 43% за 1 година в страната, сочат данни на МЗХ. Вашите наблюдения показват ли такова увеличение и ако да, на какво се дължи това според вас?

Да, това е така. Факторите са комплексни. Първият фактор е, че подобрихме цената. От 2,50-3,00 лв./кг за 2013г. , за миналата 2015 г. цените варираха между 3,80 и 4,30 лв./кг. Нормално е и прието от всички, че на каквато цена приключва предходния сезон, на такава започва и новият. По тази причина всички земеделски производители, отглеждащи малини, бяха изключително доволни от цената за миналата година. Нормално, започнаха да правят насаждения с малини. Това е пазарната причина.

Втората причина, при която е замесена и Асоциацията на малинопроизводителите, това е включването на малините в схемата за подпомагане. От всичи ягодоплодни само ягодите и малините са включени. Не са включени къпини, арония, касис и т.н Субсидията тази година е 193 лв. за дка. Като се включат зимни пръскания, борба с ерозията и всички възможни, дори и изчезващите сортове, субсидия става над 350 лв./дка. Пак казвам, ако се използват всички възможни. Ако се направи отново сравнение с 2013г., когато субсидията за малини за площ беше 35 лв. за дка, а сега е 350 лв. за дка. Това е един мощен фактор, който насочва производители към отглеждането на малини.

Третият немаловажен фактор е намалялата реколта през последните години в Америка и до някъде в Сърбия, и в Чили, тъй като това са основните производители на малини т.е. запасите намаляват.

Четвъртият фактор е нарастващата популярност на употреба на малини и всякакви червени растения за всякакви антиоксидантни действия, както и полезните им свойства за човешкия организъм. Има бум в консумацията на ягодоплодни – малини, ягоди, боровинки, заради благоприятните им свойства върху човешкия организъм.

 

На какво се дължи това намаляване на запасите за Сърбия, тъй като техните цени са определящи за пазара в България?

В Сърбия през 2013г. имаше силно наводнение, което доведе до загуба на реколтата, но също така и до лош старт за 2014г. Корените на малината са силно чувствителни към преовлажняване, при което се получава задушаване на корените, което води до загиване на растението. Това доведе до по-лоши резултати през 2014г. Това бяха косвените загуби от наводнението. През 2015г., май месец, имаше много силна градушка, а лятото беше изключително топло. Тези три поредни години доведоха до една тенденция. Сърбия имаше запас от малини от сезон до сезон, но тези абиотични условия го унищожиха. Разбира се, нормално е след приключването на този запас, цените да се увеличат.

[news]

Какви са очакванията ви на този етап за тазгодишната реколта. Тя не е започнала все още, но преди старта ѝ как се движат нещата?

Тук, за разлика от всички условия, ние сме в един неблагоприятен малино-климатичен пояс, защото първо малините в България са делят на лятна малина и есенна малина. Лятната малина в България започва по-рано от лятната малина в Сърбия. Търговци, независимо от дефицита, който има на пазара, казват, че ще изчакат да видят каква цена ще обявят от Сърбия и след това те ще дадат и своята окончателна. По тази причина нашите преработвателни предприятия, изкупуващи малини, нямат твърди цени. Всяка година е различно.

Подобна е ситуацията и с есенната малина. Българската есенна малина започва по-рано от Полската есенна малина. Сърбия се е специализирала в лятното производство на малини и тяхната лятна продукция е много по-голяма. В България процентното съотношение е може би 60% за лятна малина на 40% за есенна малина. Започвайки реколтата с есенната малина – края на юни, началото на август, по същия начин търговците изчакват да видят реколтата в Полша и след това определят цени. В общи линии България става един водещ фактор по отношение на малинната заетост. Стабилно държим третото място в Европа в тази насока. И бих казал, че сме на първо място по качество. В Полша и в Сърбия се използва машинно бране на малини, а в България е 100% ръчно. Ръчното бране винаги дава по-добри показатели. Смятам, че българската малина е по-добра, тъй като вече във Франция, Германия, Холандия предпочитат да купуват българска малина, отколкото полска или сръбска.

 

Рано ли е още да се говори за добиви? Преди 10-тина дни премина студен фронт, който нанесе щети на различни области, на различни овощни видове. При малините има ли поражения?

Миналата седмица правихме общо събрание на малинопроизводителите и мнение на голяма част от тях е, че нямаме сериозни поражения. Единствено поражения има в района на Самоков. Там височината на насажденията е между 900 и 1000 м. Имаме частични затруднения, но общо за страната няма поражения от застудяването.

 

Вие и вашата асоциация сте един от инициаторите за въвеждането на еднодневните трудови договори за селското стопанство. Тези договори обаче предизвикват противоречиви реакции. От една страна някои ваши колеги казват, че бумащината е прекалено голяма; други ваши колеги споделят, че работят добре с тях. От КНСБ заявиха, че реално няма някаква отчетност какви средства са постъпили в бюджета и до каква степен са улеснили земеделските производители. Къде е истината, според вас?

Мнението на КНСБ е много погрешно, лишено и неподплатено с информация. Вносителите на този проект за промяна в закона за еднодневните трудови договори са Българската асоциация на малинопроизводителите, Дунавските овощари и още някои асоциации, с които сформирахме група и внесохме предложението. Самата идея беше лично моя и беше разработена в работни групи, като първоначалната идея беше да се пускат ваучери. По инициатива на г-н Гълъб Донев (заместник-министър на труда и социалната политика – бел. ред.) имахме две срещи. Едната среща беше през месец декември 2015г., за да се отчетат текущите данни като приложение на еднодневните трудови договори. А другата среща беше през месец февруари. Г-жа Румяна Михайлова (изпълнителен директор в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - бел. ред.) беше направила точен и детайлен доклад, в който можеше да се види всяка фирма по колко договора има. Инж.Михайлова обясни, че общо са направени около 82 000 договора, от тях около 8 000 са върнати. Реалната използваемост на еднодневните договори е около 75 000. Резултатите и физически и икономически са много добри и в същото време тя каза, че въпреки всички противоречиви мнения, до месец март са сключени над 12 000 договора за операциите по резитба и в кампанията за овощните дръвчета. Това значи, че договорите са изключително полезни и за двете страни.

 

И все пак недоволство от страна на производители има и в момента...

В момента тече една негативна кампания от страна на родопроизводителите. Те миналата година минаха гратис. Еднодневните договори влязоха в сила през месец юни на миналата 2015 г. - тоест след приключването на розобера. Имаме уверението на г-н Донев и г-н Ивайло Калфин, че еднодневните договори ще продължат да функционират. На твърдението, че бумащината е твърде много, аз лично мога да подпиша 300 договора за 30 минути. Ако не ми вярвате, мога да ви покажа, дори и ще си назнача един човек, също на еднодневен трудов договор.

Неплащането на осигуровки е криминализирано. Първата глоба за подобно провинение е 1500 лв, а втората глоба е 15 000 лв. Нека всеки един земеделски производител да си направи елементарната сметка, иска ли да заплати 15 000 лв. за един човек или не иска? Сметките са много прости.

Г-н Калфин криминализира и смърт на работното място. Въпросът в този случай е при първа проверка да бъдете глобени с 1500 лв. за един работник или 15 000 лв. при повторно, а ако се случи някоя трудово злополука на човек, който няма трудов договор, то работодателят ще е в една много лоша позиция. При сключването на договор, било то и еднодневен, и двете страни са застраховани.

 

Това е ясно, но аз разговарям със земеделски производители - ваши колеги, които казват, че е невъзможно да закарат 40 души на полето и да ги накарат да подпишат тези договори. Самите работници не искат да подписват договорите. Имате ли подобни трудности?

Да, имаме такива трудности, но вече убедихме хората в полезността на еднодневните трудови договори. Тук единственото нещо, което можем да направим, е съвместно с Министерството на труда и социалната политика (МТСП), заедно с Министерството на земеделието и храните (МЗХ), да се направи една кампания, както например бяха пуснали за дървата – Не купувайте дърва без да са маркирани. За това имаше пари, а за нашата кампания няма средства. Това е всичко, което трябва да се направи. Една кампания по радиото и телевизията, тъй като все още има страх в хората, че най-вероятно ще си загубят социалните придобивки.

Миналата година всички хора, които работиха при нас, са на второ място, след лозарите по използване на еднодневни договори. Всички хора, които са работили миналата година и са имали доза недоверие, тази година нямат никакви притеснения. Всичко минава много бързо и точно. За това също направих забележка на г-жа Румяна Михайлова там, където в миналото инспекцията по труда е упражнявала контрол, няма никакви проблеми с еднодневните договори; там, където не е, се появяват грешките и има голяма съпротива. Също така искам да отбележа, че там, където миналата година са се прилагали договорите, сега няма никакви проблеми. Нужни са по-малко от 2 минути за един договор. Още по-лесно е в момента, благодарение на новата електронна система, която позволява по-бързо опериране с данните. Аз съм дал предложение за електронни карти, които да са като банкоматни. Единственото задължение на работника ще е да вкара картата в устройството, все едно си плаща сметката в ресторанта и вместо касова бележка, ще му излезе трудовият договор, който трябва да подпише. Това съвсем ще улесни цялата система,


Приема ли се идеята?
На този етап срещам съпротивление от МТСП, които казват, че трябва да се изготви специален софтуер и работата по подготвянето, ще е много. Много се надявам, ако стане пробив в социалните осигуровки с пръстов отпечатък, аз веднага ще внеса моята идея за сезонните работници, ако трябва и в парламента. Все пак сме в XXI век, това трябва да се случи.

Хората, които ми опонират, че пост терминалите, от които ще излизат договорите, ще струват около 500-600лв, аз отново напомням, че глобата за един човек е 1500 лв., докато 500-600 лв. струва един касов апарат. Всички имаме право на избор.

 

Реално глобяват ли от инспекцията?

Да. Аз съм човекът, който го глобиха за 30 души, платих 45 000 лв. Ето защо аз съм инициаторът да имаме подобно право на избор.

 

Предстои Световният конгрес на малинопроизводителите на 9 май в Сърбия и вие ще вземете участие в него. Под каква форма ще участвате и какви са очакванията ви от този конгрес?

Тази организация е създадена преди 12 години и обединява всички водещи страни в производството на малини, като седалището е в Чили, тъй като тя е и водещата страна. В последствие стана международен конгрес и се провежда на всеки 2 години. България се включи на борда на производителите на малини. Аз като представител за България, все още не бях председател, станах член на управителния съвет на тази световна организация. Тази година ще бъда лектор и докладчик. Идеята е на всеки 2 години, да се представят постиженията, новостите, проблемите и тенденциите на всяка една от тези страни. Това е 10 по ред световен конгрес. От 2010 г. България е член на световната организация.

 

Какви са бенефитите за страната ни от това членство в тази световна организация и в този световен конгрес?

България вече е сериозен фактор, не само в Европа, линията България – Сърбия – Полша, но имаме и специално внимание от Америка, Чили, Холандия, Канада и т.н Също така разменяме мнения, дискутираме проблеми, тенденции, новости между председателите на асоциациите. Това е нещо много важно за нас, тъй като един вид си сверяваме часовниците на световно ниво.

 

Конгресът ще се проведе в Сърбия и вие споменахте, че ще направите предложение следващият такъв да бъде в България. Това възможно ли е да се случи?

Домакинството на тази световна организация е на ротационен принцип. Примерно през 2010 г. конгресът се проведе в Чили; през 2012 г. беше в Канада и Америка; през 2014 г. беше в Китай и сега 2016 г. е в Сърбия. Заедно с провеждането на тази конференция има и заседание на управителния съвет, който заседава, подава предложения и одобрява къде да бъде следващия конгрес. Аз смятам, че към дадения момент са назряли условия и възможности и е приемливо конгресът да се проведе в България през 2018 г. Надяваме се да проведем една подобна конференция за малината със световно значение на родна земя.

 

Интервю на


София БЕЛЧЕВА
Христина ВАСИЛЕВА