За няколко дни станах най-черният от животновъдите в България. Може би, защото мисля различно или казвам истината, а може би и двете. Господин Иванов, фермер от село Добриново, Карнобатско и член на УС на НСГБ.
 
Г-н Иванов, защо ни потърсихте, какво е съобщението, което искате да изпратите до българските животновъди?
- Това, заради което ви потърсих е, за да уточня някои неща. Не съм искал по никакъв начин да обидя колегите, които работят честно и почтено и поради независещи от тях причини, не могат да се справят. Крайно време е да се определят фермерите дали да гледат животни за подкрепа на дохода си на село или ще се занимават професионално с това. Не може да гледаме 10 животни и да искаме субсидии и доход като от 200. Казвам доход, защото не получиш ли доход за дейността си, макар и минимален, а чакаш само на субсидията, за да си изхраниш животните, ти значи си свършил. 
[news]
 
А по въпроса за цената на млякото?
- Не отричам, че секторът е в криза. Именно затова никъде в предишното интервюто не казвам, че тази цена, която получавам за млякото, е достатъчна. Казвам, че тя не зависи от Министерството, а от пазара. И след като е такава, най- доброто, което мога да направя, е да се опитам да намаля себестойността на продукцията си. Това се постига със селекция на животните, засяване на нови сортове люцерна, изкарване на две култури от единица площ – грах и царевица за силаж, поливане на площите, извеждане на сухостойните и младите животни на паша, механизиране на все повече процеси във фермата, ползване на фуражна кухня за направата на собствен фураж и т.н. 
 
Много от нападките срещу вас бяха във връзка с МЗХ ... 
- От казаното за Министерството, не знам кое е лъжа – че подкрепят българското, че до края на годината Наредбата за имитиращи продукти ще е факт, че пасищата се отдават на животновъдите, че се овладя нодуларния дерматит. Безспорно има какво още да се иска от него, но когато има конструктивни предложения, всеки ще се вслуша в тях. Административната тежест за всеки един от нас е голяма, включително и за мен – дневници, протоколи, заявления, но никой не ме кара насила.  Аз сам съм си избрал този път. Не търся вина в никого и не мисля, че някой ми е длъжен с нещо. 
 
Откога се занимавате с животновъдство?
- На всички, които ме наричат глупак, идиот, човек без сметка, ще дам малко история за себе си, в която често има думите кредитна инвестиция. Думи, които, когато не стоят една до друга не са страшни. Въпреки че ми е заложено цялото имущество в банката, въпреки че всяка сутрин се събуждам, ако изобщо спя, с минус 500 лева само за банката, това пак не звучи страшно. Въпреки че имам къща в селото и апартамент в града, аз живея във фермата ми. Започнахме през 2005 година заедно със съдружника ми с пет крави. После теглихме кредити от ДФЗ за закупуване на животни, защото никой друг не искаше да ни даде. Дълго време работихме само двамата – доене, чистене на обора, пасене и т.н. Голяма радост беше, когато разглобихме и монтирахме сами централния млекопровод, който разбира се, купихме пак на кредит и то втора употреба. През 2010 година кандидатствахме с първия си проект, за да изпълним изискванията на нитратната директива, където субсидията стигна до 85% и да модернизираме фермата си. Някои от колегите казаха, че сме луди да даваме пари за това, но пък ние знаехме, че само по този начин ще останем на пазара. Година и половина търсихме финансиране на проектите. Нямаше банка, до която не ходихме, но не се отказахме. Същевременно ни глобиха от ДФЗ, като не получихме субсидия за пасищата, които стопанисваме. И това не ни отказа. В крайна сметка се оказа, че банките не финансират само свои хора или зърнопроизводители, но финансират и коректни към тях хора с цели и бизнес план. След това изпълнихме друг проект – пак за модернизиране на фермата и поливни инсталации. И тъй като субсидията от първия проект отиде за погасяване на част от кредита, теглихме нов заем. След разпределението на пасищата тази година, бяха разпределени такива, които досега никога не са били заявявани. Но ние вместо да се откажем, защото драките са с големина на дървета, решихме да купим още един трактор, пак на кредит. 
 
Какво следва оттук нататък за вас?
- Господ обича смелите и затова най-вероятно ще се опитаме да изградим собствен цех за преработка, а и вече участваме в група от производители.  Не смятам, след като съм минал по целия път на създаването на едно стопанство, че съм по-малко животновъд, само защото в момента някой друг ми дои животните, макар това да е съпругата ми. И че млякото, над което имам ежедневен контрол, е по-малко качествено, от на която и да е друга ферма. Само пред българската врата в Ада няма пазач, защото няма нужда – ние сами се дърпаме обратно в казана. Това накратко са моите разсъждения и история, разказана заради злобата в коментарите срещу мен. И следващият път, когато пишете или говорите срещу някого, излезте с името си, както направих аз и погледнете първо собствения си двор, защото човек винаги вижда треската в окото на другия, отколкото дървото в собственото си око.

 

ИНТЕРВЮ НА

Христина ВАСИЛЕВА