15-те заразени с бруцелоза животни в град Рила вече са умъртвени, стопаните им ще бъдат обезщетени, но в момента се разследва от къде е дошла болестта и има ли още заразени животни не само в района, но и на други места в страната. За опасността от това заболяване, как то се предава между животните, как хората да се предпазят от заразяване, какви мерки предприемат властите и може ли да се стигне до последици както при Синия език през 2014 г., Фермер.БГ разговаря с д-р Георги Чобанов, директор на дирекция Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите към ЦУ на Българската агенция по безопасност на храните:

 

Д-р Чобанов, към момента каква е ситуацията в Рила и какви мерки предприема агенцията във връзка с регистрираните случаи с бруцелоза?

Издадена е заповед на изпълнителния директор на БАБХ по отношение на обявлението на възникнало огнище на бруцелоза по животните в град Рила. Отделно има издадена заповед за мерките, които трябва да бъдат предприета от областната служба в Кюстендил така че мерките са започнали. Наложена е забрана за придвижване на животните от и към град Рила. Вчера са умъртвени 15-те животни, за които беше доказано, че са болни. Животните са умъртвени хуманно и са извозени за екарисажа, където са унищожени труповете им. Отделно предстои следващата седмица да се вземат кървни проби от останалите животни в град Рила и да бъдат излседвани във връзка с това вече констатирано заболяване.

Останалите животни какво означава – всички селскостопански животни на територията на общината ли и колко са те

Според статистиката за цялата община те са в порядъка на 3 500, за град Рила са в порядъка на 2 000 животни. На този етап става въпрос за вземане на кръвни проби от овце, кози, говеда, биволи и еднокопитни животни (коне, магарета, катъри, мулета) в град Рила. Успоредно с това върви и епизотичното пручване на разпространението, от където да стане ясно дали има връзки между животновъдни обекти в други части на страната и в самата област, както и други населени места, животновъдни обекти в град Рила и животновъдните обекти в други селища на страната. При потвърждение на такива връзки ще бъдат взети кръвни проби за изследване и от съответните други обекти.

[news]

Имате предвид примерно размяна на животни, тръговия с животни...?

Да, точно това – размяна на животни, тръговия, купуване, продажба, отдаване на мъжки разплодници за известно време...

 

Как се разпространява заболяването между самите животни, по какъв начин се предава?

Най-лесно се предава по полов път. Другият най-разпространение път на разнасяне на заболяването е при раждане, при абортите се отделят много бруцели с околоплодните течности, с плацентите. Така при самото раждане се заразяват и други животни и същевременно и гледачите и ветеринарните специалисти могат да се заразят, така че това са най-честите пътища за разпространение.

 

Как протича самото заболяване и по какви признаци фермерите могат да разпознаят болното животно, има ли въобще такива видими признаци?

Има видими признаци, но друг е въпросът дали ще могат да бъдат разпознати. Факт е, че това заболяване не е възникнало преди седмица, то е възникнало поне от преди няколко месеца и досега не е били разпознати такива признаци. Това ме навежда на мисълта, че самите фермери не могат да разпознаят или поне не са обръщали достатъчно внимание. Най-важният признак при заболяването са абортите при животните и това нещо се е случвало. Снощи имаше среща с фермерите в град Рила и те самите споделиха, че е имало аборти, но на практика те са пропуснали възможността да уведомят колегите ветеринарни лекари в град Рила да се вземат проби, за да се излседват и заболяването да бъде хванато в доста по-ранен етап. На практика това е хронично заболяване, бавно протичащо заболяване, не е така разпространявано и с отчетливи видими признаци. Признаците са общите признаци на една настинка, както при хората, така и при животните с угнетеност, с повишение на температурата, с липса на апетит. Това обаче са доста променливи признаци, бързо отшумяват, после пак се появяват и в случаите просто не са забелязани от стопаните.

 

Какви стъпки трябва да предприемат фермерите в региона, за да не се заразят и техните животни от болестта, както и те самите?

Това, което снощи обсъдихме, е общо взето въпреки че най-вече от ветеринарна гледна точка се опитваме да ограничаваме нещата, най-важното е да предпазим самите хора преди предпазването на животните. В тази връзка установихме нещо много неприятно за тази обстановка. А именно – в региона имат навик да не сваряват млякото, когато го издоят, а директно да го заквасват. Това е първата стъпка – не само в региона, но и в цялата страна препоръчваме, млякото, което е добито и което ще се консумира, да бъде сварявано. Това е най-важното. Конкретно за предпазване на животните, това на което обърнахме внимание на стопаните в град Рила, на този етап не спираме пашата, но забраняваме предвижването към и от град Рила на животни. Придвижването не е забранено в самия град Рила, но обърнахме внимание на фермерите, че при пашуване на животните, не трябва да има смесване на стадата, не трябва да има размяна по дворовете между самите стопани, докато не сме на ясно със ситуацията...


В ДПП има ли предвидена ваксинация на животните срещу бруцелоза?
Не, няма предвидена ваксинация срещу бруцелоза при животните и това е много лесно обяснимо. България е страна, която е свободна от бруцелоза по дребните преживни животни от порядъка на 50 години. Последните години обаче се появяват нови случаи на бруцелоза – от 2006 г. има няколко случая. Проучванията до сега винаги са показвали, че това е свързано с незаконно придвижване на животни. В няколко случая е доказава връзка с пренос на животни от Гърция, които са били болни и са предвижвани в България. При условия, че държавата е свободна от бруцелоза е абсолютно безсмислено и изключително скъпо за данъкоплатците да се ваксинира със ваксина за бруцелоза всяко едно живтно в страната.

От друга страна ваксината е жива. При нея не може да се разбере на този етап кое животно е ваксинирано и кое е заболяло. Поради тази причина политиката, която България следва е изследване на животните, всяко едно, което е показало серологична реакция при изпитването, се умъртвява хуманно, и се унищожава на екарисаж. Това е доста по-евтино за държавата и за данъкоплатците, и е доста по-сигурно и за самите хора от гледна точка на тяхното здраве.

 

За някакъв вид обещетение на фермерите след това може ли да се говори или не? Както беше при Синия език....

На самите фермери в град Рила им бе обяснено съвсем ясно, че всички живтони, които бъдат установени като болни от бруцелоза и бъдат умъртвени, в последствие самите фермери ще получат обезщетение за тези животни.


Предвид че заболяването е в пограничен район, ясно ли е от къде се е прехвърлило на животните?

Все още не е ясно. В момента успоредно с вземането на проби се проучва. Това беше и една от целите на срещата ни с фермерите от Рила вчера, а именно стопаните и гражданите на града трябва да осигурят пълно съдействие на колегите, за да може да бъде изяснена причината от къде точно е дошло заболяването. В крайна сметка ние вече сме констатирали това заболяване, но е много важно да предотвратим по-нататъшното му разпространение и да предотвратим възможността от поява на ново заболяване.

 

Кой разследва? Полицията съдейства ли?

При всички случаи, когато има такова масово ветеринарно мероприятие, е намесена и полицията. Тези кампании се провеждат след областни и общински комисии, в които са представени всички държавни институции. Когато има нужда, и полицията се намесва. 

Има ли опасност заболяването да се разпространи и в други региони на страната и да доведе до стопански загуби подобно на болестта Син език през 2014 г.?

Синият език е бързоразпространяваща се инфекция по простата причина, че там има вектор. Това са куликоиди, които се разпространяват и при тях няма бариери, които да предотвратят това разпространение. Това си е природен механизъм, който съществува милиони години. Конкретно за бруцелозата, тя се разпространява доста по-бавно – единствено с транспорт на заразени животни. На практика от тук нататък, от това констатирано огнище, няма опасност болестта да бъде разпространена. Въпрос на проучване и на доизясняване е до колко до сега е била разпространена бруцелозата в страната. Факт е, че миналата година са изследвани животните по Държавната профилактична програма в цялата страна през октомври месец и няма нито едно положително животно. Това ни обнадеждава, че не е имало достатъчно време да се разпространи това заболяване.


Какво трябва да знаят хората, предвид че болестта е зооноза освен да преваряват млякото?
Трябва да бъдат много внимателни, когато си купуват млякото директно от стопанствот, както и „уличното мляко“. Трябва да се интересуват кой го произвежда, какви практики ползва. На практика трябва да се спзават елементарни правила за елементарна хигиена и най-вече при закупуване на мляко, то трябва да се вари.

 

София БЕЛЧЕВА

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!