Министърът на земеделието и храните Десислава Танева в интервю за Фермер.БГ относно основните насоки, в които ще работи МЗХ през 2016 година.
 
Министър Танева, каква оценка бихте си писали по шестобалната система за свършеното от Вас и екипа ви за малко повече от година мандат и кое е основното, което искате да постигнете през 2016 г.?
Здравейте! Първо да пожелая една много добра година за всички хора и добра година за земеделските производители. Аз в никакъв случай не мога да си сложа оценка за извършената работа през 2015-та година, защото тази оценка трябва да я даде обществото и земеделските производители. Мога само да кажа, че годината беше интензивна с много промени, които инициирахме, някой приключихме, други са в процедура. Като цифри отчитаме изключително успешна година.Известни са цифрите, с които приключихме първия програмен период за страната, над 94,5% общо усвояване на ПРСР според първоначалния бюджет, 99% за миналата година за бюджета за съответната 2015-та година, като към това искам да добавя, че всички резултати, на каквито и да е стопански субекти, дружества в 2015-та година са по-високи от изминалите 2014 и 2013 години, вероятно и от предходни. Абсолютно всички дружества, включително и такива които бяха пред фалит, бяха със запорирани сметки. Да, това е една странична дейност, но показва начин на управление, който все пак е направил резултат, макар че той не е видим за хората. Горската система, ние приключваме с една 2015-та година най-добра от създаването на предприятията по закон, с печалба над 10 милиона лева. Всеки един стопански показател, който се вземе, за която и да е от стопанските структури на МЗХ, ще бъде с по-добър показател. Аз в личен план не крия, че съм човек, който работи винаги по план.
 
 
 
Нашият екип тук влезе с много ясна политическа програма, със срокове и исках още неща да съм довършила в края на 2015-та година, за съжаление, за някои от тях процедурите са в ход и не са приключени, но се спазват различни административни процедури, които няма как да се преодолеят в съответните срокове. Предстои ни в тази година да довършим част от започнатото, мога да цитирам какво наистина имах доброто желание и си мислех, че тук сроковете могат да текат и по-бързо, както е в частния сектор, но за съжаление, тук трябва да спазваш и специалното законодателство, което те забавя така или иначе във времето. 
 
Поземленият кодекс - работата по него в момента продължава, приключваме. За съжаление, ние сме пред финала на едва първия етап по отношение на анализа на правните режими във всички страни-членки в ЕС и анализа на нашите поземлени отношения и проблемите там, и необходимостите, които трябва да реши един такъв закон. Ще работим в посока тази година да приключим това.
 
Другата тема, която също исках да е приключена, а не можа, ето, аз съвсем обективно казвам какво исках, а не стана, това е внедряването на Единната информационна система в МЗХ, в областните дирекции по земеделие, които щяха да направят в реално време съвсем облекчено кандидатстването по директни плащания за земеделските стопани. Това също е в процедура в една крайна съдебна фаза, което разбира се означава, че това няма как да стане от 1 март. Стартирахме почти веднага след мандата със съответните процедури по възлагане за данни и от там се започна по обжалване и съответните инстанции, сега сме на тази фаза. Това са двете неща, които исках и си мислех, че в края на 2015 година бихме могли да се справим, но продължаваме да работим през тази година .
 
Тоест Кампанията по директните плащания ще започне от месец март отново без софтуера. Очаква ли се отново да има забавяне и трудности при очертаването на площи, както през 2015 г.?
Единната информационна система в цялостния вид така, както трябва да стане един ден, рано или късно, няма как да бъде внедрена до 1 март. В зависимост от приключването на съдебната процедура  най-доброто постижение би било договорът да е сключен за изработването му. Но ние осъзнавайки 2 месеца преди днешното интервю, че предвид процедурата, няма как това за 1-ви март да стане, ще бъдем готови, в момента изработваме подобрение на системата за кандидатстване и най-вече за регистриране на правните основания, така че процесът ще е облекчен. При всички случаи няма да има затруднения като миналата година, но няма в частта си да представлява това, което искахме - в реално време, включително и с възможност от работното си място със съответните пароли да заявяваш площи за подпомагане или животни за подпомагане. И все пак тази система ще бъде подобрена. 
 
Какво обаче искам да напомня на земеделските стопани: че на 15-ти февруари изтича срокът за регистрация на правните основания. Тази подобрена система ще направи така, че за разлика от предишната кампанийна година, площите които ще се заявяват за подпомагане, ще бъдат само тези, за които има съответно правно основание. За да облекчим процеса миналата година, защото стартирахме много късно, хората бяха започнали стопанските си години, ние ограничихме лимита според очертаванията примерно в едно землище според общия обем правни основания, които имаш, само като стойности, но без да ги прецизираме като индивидуализирани имоти. Докато сега това прецизиране ще бъде реализирано. 

Казахте, че през тази година активно ще продължите работата по кодекса за земята. Какво конкретни ще включва той?
Това на практика е основният труд или фундаментът на земеделието в България. Това са поземлените отношения. Тук имаме колизия между собственици и ползватели. Трябва да намерим тези решения, които гарантират правата на собствениците, но гарантират устойчивото земеползване, защото без устойчиво земеползване, няма как да очакваме дългосрочни инвестиции, а от там и конкурентоспособно земеделие. Аз в началото на интервюто споменах, че в момента ние сме на финала на първия етап, от който ще извадим вече задачите за решаването при писането, като анализ на това какво трябва да решим в национален план и това какво всяка от страните-членки на ЕС прилага. Защо? Това е важно! Ние включително имаме наказателна процедура поради ограничения, които сега има в закона за собствеността и ползването на земеделските земи, имаме активна комуникация с комисията. Те знаят за работата ни върху този нормативен акт, поради което ни изчакват, за да решим генерално въпроса. Наказателната процедура е по повод ограниченията за уседналостта, но всяка от страните членки има различни режими. Ние трябва да направим нашия режим сходен, такъв, който не подлежи на санкции, който е допустим, но който води в някаква посока, а тя е земята за земеделско ползване, устойчиво земеползване с цел възможност за дългосрочни инвестиции, като защитим всички права по веригата. 
 
Много е важен въпросът, защото имаме действаща Конституция за неприкосновеността на частната собственост и тя трябва да бъде гарантирана и трябва да бъде изпълнена и в същото време имаме близо 12 млн. земеделски имота средно на 5,5 декара и всичко това за да се работи ефективно трябва да се работи комасирано. За да работиш ефективно, едно трябва да е комасирано, второ, за да работиш с трайни насаждения, трябва да има устойчиво земеползването, за да правиш инвестиции в напояването, също. Така, че проблемите са до болка ясни, въпросът е да намерим решения които са приемливи и съответстващи на всяко законодателство, включително разбира се, спазвайки Конституцията на страната. Освен това в момента близо 10 закона по някакъв начин уреждат земеползването на земеделските земи. Това трябва да е един кодифициран акт, който урежда, в един акт се урежда правото на собственост, разпореждането със собствеността, управлението на собствеността, опазването на земеделските земи за да има просто сигурна правна среда за извършване на земеделската дейност.
 
Законът за собствеността и ползването на земеделски земи, от който тръгваме и който е основен акт в българското земеделие, първо, едно, че е приет за съвсем други нужди, това е било реституцията, но после е променяна над 62-63 пъти, може и 65 да са станали. Всичко това със сигурност създава една правна несигурна среда. Ние го разбираме. Всички промени, които са правени, всички са били плод на проблем, който е установен в хода на поредната кампания за подпомагане. Аз не съм сигурна дори дали сега след поредната кампания пак няма да има някаква нужда. Да, това не е нормално! 
 
Особено притеснително, примерно, са тези чести промени за чуждестранните инвеститори, които като не си местен винаги е по-трудно. Трябва да има един кодифициран, устойчив, законодателен акт, който да урежда наистина трайно тези отношения, които са много сложни в България, поради разпокъсаността на земеделските земи и второ поради това, че нямам точна статистика, но вероятно половината собствениците на хартия, не живеят и в страната. Това пречи, те легитимно да изразят волята си как да бъде управлявана земеделската им земя. Но да си мислим, че в един масив от 10 000 дка, примерно в едно село, собственикът, който е в Америка, но е на 5 дка собственик, ще направи разходи за да отдаде тези 5 дка под аренда, това просто няма как да стане. Животът е такъв, че всичко, което се прави трябва да има и някакъв икономически мотив. И ние този казус трябва да го решим и решението не е да заобикаляш тези 5 дка, защото най-ценното, ограничителното е този поземлен ресурс, който може да ражда, който може да ражда продукция, която осигурява прехраната на населението и съответно дохода на земеделския производител. Тоест ние трябва да опазим този ресурс, той да се използва по предназначение и да защитим всички страни в отношенията по земеползване и трябва да стигнем до най-добрите правни решения, разбира се, ползвайки и помощта на най-добрите прависти в България, няма как това със собствени сили ние да го направим, но се надявам, че веднъж за винаги ще предложим един акт, който ще бъде много по-устойчив.
 
Разпокъсаността изключително пречи на българското земеделие, създава и много конфликтни отношения помежду самите фермери, защото интересът е техен към земята. Всеки има интерес да работи повече земя, но тя е ограничена и в този смисъл всички възможно вратички в това отношение винаги се ползват, така,  от по-силни за да работи повече земя. Това за мен едно огромно професионално предизвикателство, тъй като част от правните решения самата аз не мога да кажа точно как трябва да са, защото това, разбира се,  е въпрос, който могат да решат авторите на учебниците по право, но напълно сме наясно, в политически план, каква трябва да е посоката на тяхното решаване – гарантирани правата и устойчивост за земеделските ползватели.
 
В края на декември 2015 г. МЗХ изпрати нотификация за промени в ПРСР? Какво включват исканите промени и кога се очаква да бъдат одобрени от ЕК, за да се приложат в Програмата?
Първата нотификация на новата ПРСР бе изпратена на 30-ти декември от МЗХ. Измененията са направени по процедурата и са гласувани на комитет по наблюдения. Те са две основни: едното предложение, имаме и предварителна комуникация, разбира се, за тези предложения, е свързано с намаляването на икономически обем на стопанствата, които могат да бъдат допустими по тематичната подмярка за малки стопанства в 4.1 и 4.2 от 6000 до 7999 икономически единици да бъдат допустими по тази подмярка. Става въпрос най-вече за животновъдните стопанства с този размер, които не бяха допустими, ние сме комуникирали това със специализираните браншови организации и за малките фермери особено, отдавна този ангажимент беше поет. Той беше и комуникиран на съответните нива, и бе изпратен за нотификация. Втората основна промяна в първата нотификация е въвеждането на нова мярка 10 в Агроекология и климат за разнообразяване при пашата на пчелите, като с тази мярка целим запазване на биоразнообразието и стимулиране отношенията между земеделски производители и пчелари по начин, по който създаваме условия за пашуване на пчелите и съответно мотивираме и производството, в същото време помагаме за опрашването на съответните култури.
 
В какъв срок може да бъдат одобрени тези промени и те да се приложат още тази година ... ?
Да, разбирам Ви въпроса. Ние смятаме, че тези промени ще можем да ги приложим още от тази кампания. 
 
В края на годината беше обявен индикативния график за прием на проекти по ПРСР през 2016 г. В него липсва мярката 6.1 за младите фермери, както и мярка 6.4, свързана с инвестиции в не земеделски дейности? Защо не са включени?
Индикативният график е направен по няколко критерия. Инвестиционният интерес, който е огромен, разбира се към 4.1 и 4.2, не на последно място възможността и административния капацитет ДФЗ да обработи съответните проектни предложения в съответните срокове по наредби. Независимо от добрите резултати за 2015 година, които отчетохме с усвояването, това е в следствие на много работа в повече от нормалното, много повече работа от нормалното натоварване и за сметка на забавянето на разглеждането на проектите по годината, която свърши. Така че, ние няма как да отворим всички мерки от тази програма, защото всеки има някакъв конкретен интерес и да стоят една година във фонда и да няма капацитет да отворят. Второ, предвидили сме за отваряне тези мерки, към които реализирането на тези инвестиции биха изисквали по-дълъг срок. По отношение на двете мерки, които цитирате, „Млад фермер“ беше отворен тази година и по уверенията на ДФЗ започна контрактуването на договорите и се надявам, че до края на януари ще приключи.
 
По отношение на другата мярка за инвестиции в не земеделски дейности, най-често задавания въпрос е по повод инвестиции в къщи за гости, но по повод този вид инвестиции ние трябва да направим много точен анализ относно инвестициите в къщи за гости от предходния програмен период какво донесоха и допринесоха за разнообразяването на икономическите дейности в селата, каква заетост донесоха и какъв приход. От там насетне трябва да приложим и съответни критерии така, че да е ясно че тези инвестиции носят наистина икономически и бизнес доход в тези населени места. 
 
По какъв начин ще се гарантира, че по новата ПРСР проектите в селските райони ще бъдат целесъобразни и ще доведат до подобряване на социалната и икономическата среда в селските райони?
Аз най-отговорно мога да кажа, поне във времето в което аз съм министър, че спортните стадиони в селата, огромните спортни площадки за милиони, които сега селските общини ще имат затруднения как да издържат и да поемат разходите, по никакъв начин няма нито да са приоритет нито допустими за инвестиции в мярката, която касае публичните мерки. Да, ние сме предвидили да отворим примерно мярката за публични инвестиции в селските райони, тя няма да включва и няма в този период и в тази програма да са допустими инвестиции в такива спортни съоръжения. Ние сме предвидили в селските общини до 50 000 евро да са допустимите инвестиции в спортни площадки, като смятаме че това е много по-нормално. За съжаление наистина станахме свидетели за изградени по всички критерии на европейските стандарти за най-висока категория състезания, спортни комплекси, за които сега ще бъде трудна дори издръжката. Хубавото е, че сме във втори програмен период, изминал е цял първи, независимо наистина от много добрия резултат за усвояването, аз винаги правя разлика между усвояване и ефективност на инвестициите, ние имаме възможността да си направим много точен анализ за това как са били предложени и инвестирани тези средства от програмата, и да избегнем грешки и недомислия, които се случиха в първата програма.
 
В този смисъл наредбите, които изготвим, те ще бъдат силно рестриктивни в тази част. Целта е със средствата, с които разполагаме по договор по програма, да бъдат реализирани по начин за земеделските производители, ще обхванем възможно по-голям брой, ще направим пазарно устойчиви по-голям брой земеделски производители за да имаме по устойчиво и конкурентноспособно земеделие. От друга страна за публичните мерки - да се изразходят средствата по начин по-който максимално хора от общността да се ползват от подобрените условия и разбира се да бъдат на съвсем разумни цени съответните инвестиции и в този смисъл ние ще рамкираме съответните критерии за избор на изпълнител, така че да не попадаме в казуси, в които и дете, което смята от 4-ти клас, може да каже кое е справедливо и кое не.
 
От графика става ясно, че ще има прием по инвестиционната мярка 4.1, по която предложихте промени по отношение на тавана и интензитета? Какви ще са новите условия и ще се приемат ли проекти за напояване и колективни инвестиции? Стигна ли се до някакъв консенсус, до някакво решение след дебата с браншовите организации?
Не! Консенсус няма да се стигне по тази тема в конкретика по повод на различните интереси, които защитават различните браншови организации. Разбирам позицията примерно на тези, които защитават големият таван да остане, защото членовете им примерно са големите предприятия, които искат да правят и имат възможност за големи проекти, но ние ще бъдем изправен тогава пред случая да подкрепим една много малка част от производителите, при условие на интерес и проектна готовност да подкрепиш много по-голям на брой земеделски производители, които биха получили своята пазарна устойчивост. Предстои комитет по наблюдение. В крайна сметка този комитет по наблюдение ще реши основните промени, но към момента този комитет по наблюдение ще искаме да го проведем още януари месец, тъй като дебатът е приключил, ние сме го комуникирали това и при всички случаи ще има намаление на тавана и на  интензитета. Така ще направим възможно бюджетът да стигне, така да се каже, средната класа земеделски стопани.
 
Проекти за напояване ще се приемат ли през предстоящия прием?
През декември месец Световната банка приключи работа, ние разплатихме договора, тази стратегия сега също я изпратихме на комисията, тъй като програмата беше одобрена с това предварително условие, от там насетне в 4.1 приема, който предстои, той ще бъде в пълен обхват, тоест ще бъдат допустими инвестициите за напояване за частните бенефициенти. Но по отношение на публичната мярка, която е възможна за инвестиции в напояване, там трябва да приключим с реализирането на предложената стратегия за реформа и тогава да се кандидатства съответната държавна структура за инвестиции в публичната инфраструктура. Но частните бенефициенти, това което тях ги интересува, те ще могат да кандидатстват по Мярка 4.1 по приема, който е планиран за настоящата 2016 г.
 
За 2015 г. не се приложи схемата за намален акциз на горивата за земеделски нужди. Ще се прилага ли през 2016 г.? Под каква форма и нотифицирана ли е вече от ЕК?
Имахме голямо желание да приключим тази тема още 2015, но пак за съжаление тази процедура не е зависима само от МЗХ, тя на практика и най-вече зависи от Министерството на финансите, от което имаме пълна подкрепа за схемата и от комуникацията и разрешението от ЕК, което все още го няма, но МФ е отправило запитване. Но в същото време ние сме изготвили и сме готови със законодателния пакет за измененията в двата закона за подпомагане на ЗП за акциза. Ясен е механизма, по който тази помощ ще се приложи. Има някои разлики, може би да ги кажа какво предвиждаме. Няма да е с ваучери системата, така както сме си говорили много пъти с бранша, тя ще бъде съвсем опростена, ще се заявява заедно със заявленията по Директните плащания, ще е за календарна година и ще се изплаща за предходната година срещу норма за съответния вид производство и предоставяне на съответните фактури, няма да изискваме и дневници, поради много причини, включително и административно облекчение. Ние сме готови със законодателния пакет, очакваме обратна комуникация от комисията, надяваме се, че в този месец ще стане и ще започнем процедурата по приемането на измененията.
 
Осигуряването на работна ръка е проблем за сектора. В началото на мандата си обявихте, че заедно с МТСП ще работите за нова Държавна помощ за временна заетост в земеделието? На какъв етап е работата по разработването ѝ?
В тази връзка, двете цели, които бяхме поставили за съвместна работа с МТСП, приключи успешно в края на годината и да изкажа удовлетвореността и благодарността си на вицепремиера Ивайло Калфин, който прояви наистина изключително разбиране към нашия сектор и се направиха и двете промени. Първата промяна е за въвеждането на еднодневните договори, съгласно статистиката близо 81 000 договора са сключени с работници, които са земеделска работа. Да, утежнена е административно. В момента колегите работят по облекчаване на тази схема относно многото писане, което е трябвало да бъде правено.
 
Второто, което също беше много важно и то се случи, в края на декември, на 22-ри, мисля, че се обнародваха промените в закона за насърчаване на заетостта. В тези промени вече, земеделските производители също могат да бъдат бенефициенти на Държавната помощ за подкрепа с 50% на разходите за работна заплата и осигуровки, ако наемат от 3 до 12 месеца трайно безработни хора над 50 години, всичко, което важеше за временната заетост. За първи път са допустими. Кога ще влезе това в сила? В момента се изготвя правилник за прилагаме на закона за насърчаване на заетостта, в който ще бъдат подробно разписани процедурите и от там насетне, разбира се, МТСП е водещо и те ще се нотифицират и тези промени. Земеделските производители ще могат да се възползват от тази възможност, която е една изключително добра възможност и до сега никога не е била възможна. В края на декември се приеха и бяха обнародвани тези изменения в закона за насърчаване на заетостта.
 
Европейската комисия откри дебат за опростяване на ОСП по отношение на зелените мерки. Смятате ли, че административно нещо трябва да се промени по отношение на тях. Ще изпрати ли МЗХ своя позиция?
По отношение на директните плащания, някои от предложенията, които имахме като страна, бяха приети в крайните предложения на комисията. Смятам, че и тук трябва да стане един така конструктивен диалог, за да се прецени в крайна сметка ефекта и ползата от зеления компонент и от това, че той не трябва по никакъв начин да влияе на конкурентоспособността и устойчивостта на земеделският стопанин. Дебатът е открит, включително и за земеделски производители, за организации, до март месец и всеки заинтересован може да даде предложение. Ние също след дебат с бранша и анализ какви са проблемите по прилагането до сега, ще изразим своята позиция и тя ще е със сигурност към облекчаване.
 
Предстои участие на България в изложението Зелена седмица? Как ще се представи страната ни?
България ще участва! С нетърпение ще очаквам след това оценката. Ние ще представим със съвсем по друг начин страната ни, с друга визия, с друг павилион, по друг начин. Надявам се наистина да направим впечатление и там ще се представим с традиционни български продукти, с тези, с които сме защитили географско указание и сме защитили като храни с традиционен, специфичен характер. Нещо, което, разбира се, дава възможност за по-добър пазар или поне така се надяваме. Заявили са интерес и участие производители. Една част сами ще се представят, една част самите организатори на изложението.


Интервю на София БЕЛЧЕВА, Фермер.БГ