Димитричка Търпанова, овощар и председател на Добруджанския овощарски съюз в интервю за Фермер.БГ
 

Г-жо Търпанова, 11 браншови организации от сектор плодове и зеленчуци изпратиха писмо до МЗХ? За какво настоявате? 
На трети декември в Стара Загора се събрахме 11 браншови организации на производители на плодове и зеленчуци (полско и оранжерийно производство) и картофи. Основната тема беше – мерки за оцеляване на сектора. При това темпо на развитие и на подпомагане на нашия сектор, скоро може и да нямаме производители. Много колеги започнаха да коренят градините. Тази година масово имаше овощни градини без листа. Колегите не можаха да си извършат агротехническите мероприятия...
 
Поради липса на средства ли?
Да, поради липса на средства. Годината беше много тежка, а средства липсваха.
 
Липсата на средства ли е основният проблем в сектор плодове и зеленечуци?
Основният проблем, който имаме ние всъщност е небалансираното и неравнопоставено положение между отделните сектори. И това е при почти при всички правителства до момента. 
[news]
Очаквате ли директните плащания от обвързаната подкрепа да помогнат на сектора?
Обвързаната подкрепа беше направена от Кабинета Орешарски в последния момент. Два дни преди крайния срок ни бяха дадени цифрите. Те не са направени нито на база анализ, нито на база реалното състояние на сектора и подпомагането беше 110 млн. евро за животновъдите и 38 млн. евро за плодове и зеленуци общо. Ние искаме справедливо разпределение на средствата между тежките отрасли. Настояваме ръководството на МЗХ да вземе решение за балансирано и справедливо преразпределение на финансовата рамка, като бюджетът за подпомагането на плодове и зеленчуци да бъде в размер на 82 милиона евро годишно. До края на януари сегашният кабинет може да промени финансовата рамка за обвързаната подкрепа, но виждаме, че няма политическа воля в момента тази финансова рамка да се промени. Протестирахме, писахме до ЕК. От там ни отговориха, че е решение на всяка страна това как ще разпределя средствата между тежките отрасли.
 
Тежките отрасли – кои са те?
Животновъдство и овощарство и зеленчукопроизводство. По време на първата ни среща с новото ръководство на МЗХ, зам.-министър Цветан Димитров и министър Танева казаха, че финансовата рамка по обвързаната подкрепа трудно ще се промени, но ще ни подпомогнат с допълнителни държавни помощи. 
 
Отпуснатия De minimis с актуализацията на бюджета...
Знаете, че при актуализацията на бюджета 70 млн. лв получи ДФЗ. От тях 60 млн. лв бяха за национални доплащания на животновъдите, а ние очаквахме с останалите 10 млн. лв да бъдем подпомогнати малко повече. За нас обаче се отделиха 5 млн. лв, от които не сме сигурни, че производителите ще вземат 10 – 15 лв/дка. Средства, които са крайно недостатъчни, не ни покриват дори едно пръскане.
 
Къде сме ние сред останалите производители на плодове и зеленчуци в Европа?
В Гърция, Испания, Италия около 38% от 100 лв. брутен продукт от растениевъдство на глава от населението, е от плодове и зеленчуци, Румъния има около 27%, България има около 7%. Най-големият работодател в областта на селското стопанство са плодовете и зеленчуците.
 
В тази връзка настоявате и за достъп до субсидираните програми за заетост...?
Точно така! Цялото земеделие от 2010 година няма достъп до програмите по заетост, а при нас има много работна ръка.
Има и друго съществено искане: Субсидията трябва да бъде обвързана с реализацията – продал си с фактура – получаваш си субсидията, не си продал с фактура – няма субсидия. Така ще се подпомага реалния сектор и реалното производство. „Наливането“ на субсидии на глава животно и на декар без да се контролира какво се произвежда, е безсмислено и за животните и за плодовете и зеленчуците.  Така ще имат интерес производителите да вкарват по-високодобивни сортове, да произвеждат мляко, а не да водят бройки животни. България може да излезе на европейските пазари само в случай, че вкарва нови сортове, вкарва ново производство и го работи грамотно.
 
Имаше ли фалити на овощари и зеленчукопроизводители през тази година?
Много! И в тази връзка има една схема на ДФЗ за субсидиране на част от разходите за субсидиране на част от разходите за застраховка на трайни насаждения и зеленчуци. Би трябвало обаче държавата да се намеси в застрахователния пазар, защото всички наши колеги, които са застраховали, са горели от застраховател. Трябва да е на 100% опадал плодът на земята, да няма нищо на дървото, за да се получи застрахователната сума. Ние нямаме преработвателна промишленост за плодовете. Като я удари градушка тази продукция, тя за друго не става. В същото време застрахователят казва: „Няма да ви платим, защото плодът става за преработка.“. Кой да ни го преработи, питам аз. А и преработвателите масово работят с високосубсидирана вносна продукция от Гърция, Турция и Македония и ние например няма къде да продадем качествените български кайсии, които произвеждаме. Държавата трябва да се намеси, за да правят застрахователите по-реални оценки. В момента на практика не се субсидира рискът на производителите на плодове и зеленчуци, а на практика се субсидират застрахователните компании.
 
Смятате ли, че държавата може да се намеси тук, защото все пак  застрахователните компании са частни дружества?
Може. Защото в цяла Европа и по света застрахователният бизнес за нашия сектор работи по друг начин – там се плаща реална щета. Като дойдат застрахователите може да се сметне, примерно 2 тона от декар по пазарна цена, да се обезщети производителят. Сега ни дават един таван от 500 лв., като ти сложат 30%, и ти не можеш да си покриеш препаратите. Тук смятам, че МЗХ трябва да се намеси – да имаме застрахователни гаранции за нашите щети.
 
Сивият сектор е друг голям проблем за производителите на плодове и зеленчуци...
Достъпът на европейските ТИР-ове с плодове и зеленчуци на нашите борси без контрол, без разрешителен режим... Влизат отварят ТИР-а и чак когато свърши вноса, започват да купуват от нашите производители. А за да влезеш на една борса в друга държава, трябва да си платиш таксите и да получиш разрешителните. И в големите вериги е така – наш и външен производител като стигнат до големите вериги, от там предпочитат външния, защото там договорите им са бетон и не могат да го върнат, а ТИР-ът с нашата продукция ти го връщат и въобще не се замислят. Отделно е чакането да ти платят.
 
Това идва от разликата в субсидиите...
С това подпомагане, което получаваме от държавата, ние не можем да се издържаме и да се развиваме. Поставени сме на един общ европейски пазар. И каквото и да произведем, сме принудени да продаваме под себестойност, защото няма кой да ни покрие загубите. 
 
 
© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!