Вече втора година земеделските производители прилагат в стопанствата си зелени практики по директните плащания. Статистиката от първата година сочи, че най-много се залага на угарите, следвани от азотфиксиращите култури и междинните култури. Земеделската кооперация „Златен клас“ в село Недан, община Павликени за втора година ще заложи на фуражния грах като зелена култура. Защо избират именно него, разказа пред Фермер.БГ Георги Серафимов, председател на кооперацията, която обработва 12 500 дка. земеделска земя (ечемик, пшеница, рапица, слънчоглед, царевица и фуражен грах; ягоди, полски домат и бамя). 
 

 
Г-н Серафимов, приключихте ли сеитбената кампания?
Засели сме пролетните култури слънчоглед, царевица, фуражен грах. Културите са в добро състояние. Климатичните условия за сега позволяват те  да се развиват добре. За сега има достатъчно влага и топлина. Напръскали сме ги с почвени хербициди против плевели. За сега пролетните култури се движат много добре. Есенните култури – пшеница, ечемик, рапица са в много добро състояние. 
 
Реално в ход ли е кампанията по директни плащания при вас? В много региони имаше проблем със зареждането на правните основания и на практика фермерите не можеха да приключат заявленията си?
Като цяло и при нас имаше забавяне. До колкото знам, очертаване за новата кампания е започнало. Аз лично още не съм стартирал очертаването, но тази седмица предстои и аз да започна да си очертавам площите. Тъй като срокът е до 15 май, има достатъчно време. Доколкото знам, е имало проблем със софтуера и това е забавило стартирането на Кампания 2016.
 
След първата година на прилагане на зелените изисквания по директните плащания, какви практики приложихте и на какво ще заложите тази година? Имахте ли трудности, какви?
Ние заложихме основно на фуражен грах. Култура, която засяваме в началото на месец март. При нея интересното е, че се прибира в края на юни, началото на юли и площите се освобождават рано от културата. А самата биомаса, която отпада, балираме и продаваме на животновъдите. Има голям интерес към нея, тъй като е протеинова култура.

 
Какъв е ефектът и върху самите площи?
Те са от т.нар азотфиксиращи култури – обогатяват почвата с азот и следващата култура, която засяваме, използва тези предимства. Следващият посев, независимо от каква култура е, изглежда в много добро състояние. 
 
Имате стопанство с биоягоди – как се развива реколтата към момента?
Първо да кажа, за миналата година получихме при нас най-големия добив – 2300 кг ягоди от декар, биопроизводство, сорт Зенга Зенгана. Самият масив сега е в много добро състояние, подхранваме го в момента също с микроелементи, поливаме го и очакваме през месец май пак да имаме една много добра реколта, когато дойде време за прибиране ѝ. 
 
А очакванията ви за пазара какви са?
Пазарът ни е осигурен по принцип с договор, с фирма, която изкупува ягодите. Проблеми с изкупуването нямаме - т.е от самото начало е направен договор за изкупуване на абсолютно цялата продукция.