Какви са очакванията за втория прием по мярка 4.1, как тълкува излязлата наскоро водна стратегия на МЗХ и какви са реалностите за напояването в страната. Фермер.БГ разговаря с Ивайло Тодоров, член на УС на Асоциацията на земеделските производители в България.
 
- Предстои отварянето на подмярка 4.1 по ПРСР другата седмица. Как оценявате приоритетите по нея и трябваше ли да се отваря с целия остатъчен бюджет?
 
-   Както бяха казали от министерството, с тази заповед се включи целият остатъчен бюджет на мярката, което според нас, не беше правилно да се прави. От една страна все пак да има някакви средства, за да бъде отворена отново мярката в един следващ момент. До края на програмата има още 4 години. И ако се види, че идеята за инвестиции в напояване и в приоритетни сектори не се получи заради кратките срокове или поради други причини, да има ресурс, който да бъде отворен на следващ етап.  Приоритетните сектори не са променени, а има промени в културите и животните, които се включват в приоритетните сектори.
 
Незнайно защо се изключиха култури както от билките, така и от етерично-маслените, така и от трайните насаждения. Това бяха интересни за земеделските производители култури. За мен специално няма адекватно становище на министерството защо именно те се изключиха. Много хора бяха тръгнали към диверсификация на своята дейност с етерично-маслени и с билки и именно програмата мотивираше този интерес и го стимулираше допълнително.  С времето ще  видим от това действие какво точно се очаква да се случи. Иначе идеята да се включат напоителните съоръжения и че може да се кандидатства за инвестиции в напояването за нас е добре. От доста време трябваше да се направят тези инвестиции.
 

За нас остава притеснението колко проекти ще има и колко колеги ще успеят да подготвят такива проекти.  Има и ситуации, които са нелогични като например – в първия прием от министерството казаха на хората: „Да, вие може да кандидатствате за създаването на трайни насаждения. За необходимите инвестиции за напояване ще кандидатствате през следващия прием“. И много хора създадоха орехови градини. Сега при следващото кандидатстване, тези същите орехи са неприоритетен сектор за държавата. В единия случай преди една година бяха приоритетен сектор за България, сега не са. Има такива нелогични неща, които объркват хората. 

 
 
- През изминалата година АЗПБ предложи няколко изменения, които да бъдат включени по мярка 4.1. Кои от тях влязоха сега и кой не?
 
- Едно от тях беше да се даде възможност на хората, които са кандидатствали в предходния прием и не са им одобрени проектите, но не са и отказани, да препотвърдят своето заявление в новия прием само с едно искане за потвърждение. В момента то се нарича „Искане за прехвърляне на заявлението“.  И без да се налага да подготвят отново документите си за кандидатстване да им бъде разгледан проекта от предходния прием, във вида, в който са го подали, с измененията, които те желаят да направят. Това е добре, не само по отношение на подготовката, но и за разглеждането на проекта, защото тя е двустранна – както от страна на бенефициента, така и от страна на администрацията, която вече е стигнала до някъде с този проект. Така е и по отношение на инвестициите, защото част от колегите, които подадоха проекти в първия прием, тези инвестиции им бяха необходими и те ги направиха. По този начин няма да загубят правата да кандидатстват отново, защото при нов проект всичко онова, което е закупено от стария, няма да може да бъде включено. Това наше предложение даде тази възможност. И може би от тази гледна точка големият бюджет ще бъде полезен.
 

Другото, което искахме да бъде въведено беше да се даде срок, в който бенефициентите да са ангажирани с това да стартират инвестицията в този срок. Ако това не се случи, парите да бъдат освободени за следващи проекти. Това е една дисциплинираща мярка да не се правят проекти, които да бъдат изпълнявани две-три години или да не бъдат изпълнявани, а парите за тях да бъдат блокирани.  Щом не се изпълняват, значи, че не се финансират от банките. А щом е така, очевидно бизнес идеята не е добра. За разлика от ДФЗ, който разглежда дали инвестицията е допустима, дали съответства на приоритети и т.н., в банките гледат дали бизнес идеята е реалистична, дали би могла да бъде изпълнена от съответния техен клиент.

В самия край на година се наложи да се отвори един прием по мярка 121, който да уплътни и да приеме проекти точно за такива пари, които бяха останали от проекти преди две-три години одобрени, които задържаха парите към края на периода. 

 

- Как трябва да изглежда един успешен проект за сегашния прием?
 

- Това, което аз винаги съветвам е да се правят реални проекти. Човек да преценява възможностите си за инвестиции. Препоръчвам също и да се направи един съвет с банките преди да се кандидатства.

Фонд „Земеделие“  вече стартира мониторинг на изпълнените проекти. Дори на проекти от предходната програма, където се търси реално изпълнение на бизнес плана. Това, което съветвам колегите, е в никакъв случай да не се захващат с проекти, които са натамънени по критериите, така че да получат достатъчно точки, а после да считат, че ще правят онова, което реално им е идеята. 

 
- Каква сума смятате, че е необходима, за да се реши проблемът с напояването в страната?
 
- Не мога да кажа, но за съжаление не виждам такава сума и в тази дългоочаквана стратегия за напояване, за която всички говореха. Комисията (Eвропейската комисия, бел. ред.) едва ли не я ползваше като контра, за да ни даде възможност да стартираме тези инвестиции. В тази стратегия, която прави Световната банка, аз също не видях такава цифра. Едно е сигурно. Каквато и да е сумата, тя със сигурност няма как да бъде поета само от европейските програми. Много са малко парите в програмата, предвидени по 4.3 и по 4.1, за да кажем, че ще се реши проблемът в страната като цяло. Стратегията е изключително дългосрочна. Ние виждаме, че тя засяга период до 2030г. и със сигурност трябва да бъде приета от всички следващи правителства и да бъде финансирана. Защото, средствата от програмите, дори и бъдещи, които ще има, най-вероятно няма да са достатъчни и със сигурност ще трябва да се заделят бюджетни пари.   
 
 
- А инфраструктурата позволява ли това да се прави?
 

- За съжаление, в голяма част от районите на страната е буквално на нулата в момента. За това са виновни всички. Ние не можем да се борим с онези, които крадат тръбите. Имаше случаи в годините, когато имаше  убити хора от крадци на тръби. Трябва цялата държава да се впрегне, за да се опазва онова, което има. А да се прави наново и да се гради, трябват изключително много усилия.

 

В стратегията за напояване има една много тревожна тенденция. Там се казва, че едва 8 % от площите, които биха могли да се напояват, се напояват реално. Което означава, че има и някакъв друг проблем. Той какъв е – скъпата вода. А тя е скъпа, защото има много разходи по трасето. Така че всичко това е въпрос на оптимизация. 

 
- Настоявахте да се изтегли по-рано отварянето на подмярка 4.2. тя е заложена в индикативната програма за следващата година. Защо не стана по-рано и това как ще се отрази?
 
- Ние считаме, че приемите на 4.1 и 4.2 трябва да са близки един до друг.  В интерес на истината това наше предложение беше направено, когато се коментираше, че 4.2 ще бъде отворена  чак в средата на следващата година. Имаше разбиране от страна на министерството и приемът се изтегли по-рано. Виждаме, че все по-често  земеделски производители  правят инвестиции в посока преработка, добавят стойност към земеделските продукти. Сега се надяваме да стартира дебат по отношение на критериите в 4.2. едно от нашите предложения е  допълнителен стимул и точки за преработка на българска суровина.
 
Това като предложение на асоциацията беше прието, но то се въведе като критерии за допустимост. Т.е. въведе се изискване минимум 30 процента да е българска суровина, но това не дава допълнителни точки на проектите. А ние искаме именно с допълнителни точки да се стимулират преработвателите и земеделските производители да ползват именно българска суровина. Едно от предложенията на асоциацията по отношение на 4.1 в началото на годината беше да се включи критерии, който да стимулира дълготрайните инвестиции.

Нещо, което не беше направено в началото при стартирането на 4.1, но пък се въведе сега и виждаме, че това стимулира земеделските производители да правят именно такива инвестиции. Когато нямаше такъв критерии, основната идея и настроение на хората беше да кандидатстват за машини. Което пак не е лошо, но се повтаряше един и същи цикъл на закупуване на машини, амортизиране и т.н.

Идеята беше да се стимулират точно такива дълготрайни инвестиции с добавена стойност към земеделската продукция, съхранение и т.н. Нещо, което куца. Защото ако искаме да развиваме плодовете и зеленчуците като производство, няма как да няма напояване, няма как да ням съхранение. 

 
- За кои от мерките в индикативната програма за догодина ще има най-голям интерес?
 

- Традиционно голям интерес има по двете мерки 4.1 и 4.2. Очаквам интерес  и по 6.4- мярката за диверсификация на земеделските дейности. Там отново го има проблемът с измислените проекти. Когато се види, че в някои направления се злоупотребява, тези трябва да бъдат спрени.

 При нашите разговори от министерството казват, че при орехите има най-много измамни проекти. Да, но има и много реални. Нека да направим усилия да спрем измамните проекти, а не да спрем създаването на орехови градини. По същия начин имаше проблеми по 6.4 за селския туризъм. Имаше много проекти с къщи за гости, които се оказаха къщи за живеене. Имаше джипове, яхти за селски туризъм, а те са за развлечение на собствениците. Но това не означава, че трябва да спрем селския туризъм. Това е един добър вариант за инвестиции в районите, в които земеделието не е силно. Но трябва да се направи така, че да се изолират тези проекти. Предлагаме на министерството да се районира страната. Да се кажат райони, където е подходящо за селски туризъм и да е ясно, че в тези райони има необходимост от къщи за гости, има реален бизнес в това и те да бъдат определени.