Подходът на Разплащателната агенция при оценка на инвестициите по проектите на ПРСР 2014-2020 ще бъде рестриктивен, обяви изпълнителният директор на Фонд Земеделие Румен Порожанов. Това, по думите му, ще даде възможност и за договаряне на повече на брой проекти, предвид огромния интерес към ПРСР. Акцент ще бъде поставен и на мониторинга и контрола на изпълнение на проектите. Предстоят и нормативни промени, с които да се премахнат „изкуствено създадените условия“ при кандидатстване по новата Програма.


Какво на практика означават тези промени за бенефициентите по мерките на Програмата за развитие на селските райони, разясни пред Фермер.БГ експертът по Европейски програми Ивайло Тодоров, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ): 
 

Г-н Тодоров, какво означава, че оценката на инвестиционните проекти по ПРСР ще се прави по рестриктивен начин?

Ще се прави по-силен анализ на цените на допустимите разходи, включени в проектите, защото във фонд Земеделие се установява завишаване на цените на инвестициите, машините, оборудването, които са включени в проектите. Вижда се, че цените по трите оферти са доста по-високи от тези, които виждаме в интернет. Това не е от вчера, а е практика от години и подходът винаги е бил такъв - да се възприемат трите оферти като водещи.

 

Какво ще включва премахването на изкуствено създадените условия при кандидатстване по новата програма?

Това, което сме обсъждали с ръководството на МЗХ и Фонд Земеделие, че се прави, е разделянето на проекти и фирми, за да се достигне максимумът по това, което може да се кандидатства по дадена мярка. Определено има изкуствени условия за получаване на повече точки за съответните приоритети.

Можем ли да дадем конкретен пример?

Например честа практика по мярка 4.1 за закупуване на земеделска техника, беше да се включат в културите при растениевъдството част от площите да бъдат сертифицирани биологично. Това се прави само заради проекта, във времето, когато е подаден. Прави се на малки площи. Прави се и за култури, които влизат в приоритетните сектори като етерично-маслени култури. Така с тези малко като площ декари биологични или етерично-маслени култури, се защитава голям капацитет на земеделска техника. Истината е, че много от тези проекти отпадат на ниво "разглеждане по същество". Те получават много точки заради това, което е записано, но реално се вижда, че проектът е нагласен по изкуствен начин.

По-важното, което г-н Порожанов обяви обаче е, че ще се създаде нормативна уредба, която да позволява отказа на тези проекти, така че той да не подлежи на обжалване. Защото до сега въпросът за изкуствено създадените условия не беше уреден. Въпреки че беше залегнат в регламентите, специално в България оставаше извън нормативните докуемти. Сега ще бъде създаден такъв нормативен документ, който да регулира и да се избягват нагласяния на проекти, които не са полезни за никого. Много често дори самите бенефициенти биват подвеждани най-често от консултанти и търговци да направят нещо подобно, но интересът е краткосрочен.

 

В тази връзка, г-н Порожанов спомена и мониторинга на проектите... 
Мониторингът на проектите в този програмен период ще бъде в рамките на 3 години и ще бъде върху изпълнението на бизнес-плана и върху инвестицията. До сега и по САПАРД, и по ПРСР 2007-2013, беше само по отношение на инвестицията.

Тоест?
Тоест дали инвестицията като инвестиция е налична, дали е отдадена под наем и дали се ползва по предназначение...

А сега как ще бъде?
Сега по всички мерки ще се прави мониториг на бизнес плана. Ако, например някой иска да произвежда нещо, а след това решава друго, още при първия мониториг, проектът може да стане изискуем. Ако някой е заложил един висок капацитет на производство, защото така бизнес-планът му излиза по-добре, а в последствие произвежда много по-малко, това също ще създаде проблем и проектът може да стане изцяло или частично изискуем.

 

Как ще се прави този мониторинг – отново от ДФЗ ли?

И към момента от фонд Земеделие правят проверки. Но, както казах, до сега те бяха на следния принцип: експертите отиват и виждат, че инвестицията е налична и функционира, но какво точно прави не е ясно...

Дайте пример...
Мога да дам пример със селския туризъм... Например, реализиран е проект за къща за гости, а всъщност къщата не е виждала туристи – в нея си живее бенефициентът, който е кандидатствал по проекта. Това вече ще бъде веднага санкционирано. Ето защо хората трябва не да се плашат, а да са наясно, че това няма как повече да се допуска. Кандидатите по ПРСР трябва да знаят, че когато някой им обяснява, било то търговец или консултатнт, че видиш ли тук могат да се нагласят едни неща, да се одобри проекта, а после ти си прави каквото сметнеш за добре, това няма да е така...


Има предложение бенефициентите да започнат в определен срок изпълнението на проектите след тяхното одобрение. Ще се приеме ли?

Това залегна частично в Наредбата и ще бъде въведено в договорите с ДФЗ за финансово подпомагане - а именно да има срок, в който бенефициентът е длъжен да започне изпълнението на проекта. Много често се одобряват проекти на високи стойности – хората се надскачат. После не могат да намерят финансиране, при което остават пари, които не се усвояват. Например спечелен проект за максимума от 3 млн. лева, няма нито една банка, която да го финансира, 2 години бенефициентът бави тези пари, които са запазени за него, казвайки, че ще го изпълни, и в края на програмния период идва един момент, в който хем има достатъчно желаещи да усвоят средства, хем едни хора дълго време задържат парите, фиксирани за техните проекти и се налага да върнем средствата на Брюксел. Сега, след като се одобрят проектите по мярка 4.1 и като се даде срок от шест месеца, обсъждахме със зам.-министър Грудев, че ако одобрените проекти не могат да намерят финансиране по една или друга причина, най-често, защото са си надсколчили възможностите, тези пари да отидат към проекти, които са по-удачни.

Тоест към неодобрени проекти?

Ние предлагаме при такива случаи, ако одобрените проекти не могат да намерят финансиране, средствата да отидат при неодобрени проекти.

Определен ли процент от инвестицията, който трябва да е започнал за тези 6 месеца?

Още не е уточнен такъв процент. Мисли се за 10%, например. Вървят дискусии, защото инвестициите са различни, сроковете за изпълнение на проектите са различни – знаете например, че когато има строителство, е по един начин, при засаждане на трайни насаждения – по друг... Защото няма как например при одобрение на проекта през зимата, да започнеш да засаждаш овошки през януари... Асоциациите ще участват в тези доскусии, но трябва да има широка гама от документи и от начини на доказване, че си стартирал изпълнението на проекта.

Например?

Моето лично мнение е, че това трябва да се доказва със средства и с договор за кредит от банка. Защото, когато човек е подсигурил средствата – собствени или от заем, той очевидно има намерение да изпълнява проекта си.

 

София БЕЛЧЕВА

 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!