Красимир Вълев, зърнопроизводител с 5000 дка в русенското село Мечка и председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно” – Русе в интервю за Фермер.БГ
 
Г-н Вълев, много ваши колеги закъсняха с пролетната сеитба тази година. При вас как върви тя?
При нас нямахме проблеми, тъй като нашите терени са доста наклонени и нямахме заблатявания. Сеитбата мина нормално, въпреки че дъждовното време ни забави и нас. Миналата година приключих сеитбата на 4-ти април, тази година – на 24-ти април. Предполагам, че ако посевите не успеят да наваксат, това ще ни забави и в есенната кампания, защото и жътвата ще закъснее. Тепърва обаче ще видим какво ще се случи.
 
Какво е състоянието на есенниците?
Считам, че състоянието е отлично – поне от това, което виждам при нас. Посевите се развиват много добре. Малко закъсняват в сравнение с миналата година. Обикновено до Гергьовден трябва да имат клас. Все още обаче нямат.
 
От тази година има нови правила за директните плащания – на правно основание. При вас имаше ли някакви трудности при очертаването на площите?
Специално при нас в Община Иваново нямахме никакви трудности, тъй като поземлената комисия работи перфектно. Бих искал да похваля всички служители. Правно основание за земята имам от много години и не ми се е налагало да правя споразумения. Така че това не беше ново за мен. Новите неща бяха свързани с очертаването на елементите на ландшафта. Предполагам, че ще минат така както сме ги очертали, но тепърва ще видим. Мисля, че и в Министерството още не знаят точно кое ще мине и кое не.
 
 
Смятате ли, че правното основание за получаване на субсидии е правилна крачка напред?
Това е много правилна стъпка, според мен. Това е начинът да се дисциплинират всички колеги, защото е нормално, когато ползваш нещо, да го плащаш.
 
Вие отглеждате 5000 дка, предполагам, че имате цистерни за гориво за собствени нужди. Какво мислите за предложението на финансовия министър тези цистерни да се оборудват с нивомери и касови апарати?
Моето мнение е, че няма никаква нужда от тези неща, тъй като ние постоянно сме „на светло“. Декларираме в срок от 24 часа всяка доставка задължително с електронен подпис. Подаваме всяка година, заради изискванията за намалена ставка на акциза, справки за всичкото изразходвано гориво машина по машина и дори разбивка по мероприятия.... Всичко се засича и не виждам никакъв смисъл, а и никакъв начин как някой от колегите земеделци би могъл да злоупотреби с горивото, което ползва. Убеден съм, че ако поставим всички тези устройства, ефектът за фиска ще е нулев и нищо няма да се промени. Дори до някъде подкрепям едно искане на Съюза на кооперациите, които казаха: Добре, щом ще има 1 200 000 000 лв полза за фиска, ние ще си оборудваме съдовете, а държавата да ни ги изплати.
 
Възползвахте ли се от схемата за намален акциз на горивата през 2014 г.?
Да, и не само аз. Всички колеги – членове на НАЗ, се възползвахме от нея, но мнението на всички е, че това е една доста усложнена схема, доста по трудна за прилагане от старата, при която Митниците връщаха директно акциза срещу представяне на фактури.
 
Това ли е правилният механизъм за прилагане на схемата – чрез фактури?
Да това е правилният работещ механизъм, който се прилагаше преди години. Ние сме свикнали с него и върши перфектна работа.
 
Вече стартира новата ПРСР, макар и неофициално одобрена от ЕК. Отвори първата подмярка за инвестиции в стопанствата. Ще се възползвате ли от нея?
Аз ще се опитам да се възползвам. Дали ще стане не знам, тъй като с новата система за ранкиране и с точките, нямам много бонуси. Първо аз вече (за съжаление) не съм млад фермер, не се намирам и в необлагодетелстван район, така че мисля, че с много други зърнопроизводители ще попаднем в една категория и се притеснявам как точно ще се случат нещата. При ранкирането ще има проекти с много точки – тези, които са определени като приоритетни (на зеленчукопроизводители, овощари, животновъди и необлагодетелствани райони). Голямата част от зърнопроизводителите ще останем с равен брой точки. И как точно след това ще става разпределението и кои ще са по-напред във финансирането, нямам никаква представа. Най-добрият вариант е да се финансират всички проекти...
 
На този етап обаче бюджетът е ограничен...
За съжаление е така. Надявам се, че ако все пак станат много проекти с равен брой точки, и бюджетът не стигне за всички, поне да разрешат тези проекти, които сега са класирани, а няма пари за тях, да останат за следващия прием без да кандидатстваме отново, защото това са много сериозни разходи.
 
В първия прием не се приемат интегрирани проекти. Смятате ли, че това е в ущърб на производителите или не и защо?
Не смятам, че е в ущърб на производителите, защото първия прием се отвори доста скоро и дори смятам, че мачът вече се играе, а правилата все още се измислят. Всички тези проекти изискват много сложно осмисляне и проектиране. Времето сега е прекалено кратко за подготовка на такива сложни проекти.
 
Напоследък има като че ли тенденция зърнопроизводители да се захващат и с животновъдство. Животновъди дори коментират, че арендаторите могат да спасят животновъдството у нас. Какво е вашето мнение?
В цяла Европа, а и по света стопанствата си в голямата си част са комбинирани. Чисто зърнопроизводителни стопанства има много малко и то най-вече в Източна Европа. Моето лично мнение е, че това е един добър подход и един начин да добавиш принадена стойност към продукта, който произвеждаш, да диверсифицираш рисковете от една страна. От друга страна специално при мен в село Мечка, е много трудно да се комбинират двете дейности, тъй като има много сериозна липса на работна ръка. В селото живеят над 300 души, а не повече от 50-60 от тях са в работоспособна възраст. Работната ръка е това, което лично мене ме спира да се опитам да правя и други производства освен зърното.
 
В момента колко души работят в стопанството ви?
В момента сме четирима заедно с мен – трима механизатори и аз.
 
А какво смятат за предложението, което предстои до лятото да се облече в законодателна рамка, да се сключват еднодневни договори със селскостопанските работници?
Смятам, че това е едно много добро предложение в правилната посока. Убеден съм, че няма земеделски стопанин, който да иска да наема хора „на черно“, защото това е един сериозен риск. По време на жътва, например, аз също наемам хора с временни договори, но при нас това са едни срочни договори – за две или за три месеца, докато при колегите овощари е по-сложно. Например за брането на плодове те не знаят за колко време колко хора трябва да наемат, тъй като вали или плодът не е узрял. Определено смятам, че за тези случаи еднодневните договори са много удачен вариант.
 
София БЕЛЧЕВА, Фермер.БГ


Очаквайте видео репортаж по-късно във Фермер.БГ!
 
 
 
© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!