Красимир Давчев е изпълнителен директор на Пловдивска стокова борса. В интервю за Фермер.БГ Давчев заяви, че субсидиите, във вида в който са в момента, противоречат на дефиницията за пазарна икономика. По думите му, единствено обвързани с произведена продукция субсидии биха били полезни за българското селско стопанство.

 

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА!

 

 

Г-н Давчев, можем ли да очакваме промяна в цените на пазара на зърно в България?
Ние винаги ще имаме проблем с факта, че българското земеделие е монокултурно. Тоест, ще продължим да опитваме да изнасяме излишъка от 3 млн. т на ниска цена, която е и субсидирана, а трябва да се търси друга ниша. Като например да се развиват секторите на млякото и на месото до производството на крайни продукти. Това би осигурило висока принадена стойност. Българското животновъдство е проблемно в случая – до 1990 г. средногодишно сме 4.1 млн. броя свине, а сега са 560 000. При 1 560 000 телета, сега имаме 517 000, от 11 млн. овце до 1990 г. сега имаме 1.3 млн. броя. Животновъдството ни изчезва и това е една от основните причини да не може да се използва излишъкът от зърнените култури. При царевицата вътрешното потребление 900 000 т, през миналата година производството е 2.5 млн. т., при слънчогледа потреблението е около 470 000 т, а производството за миналата година е над 1.7 млн. т. Проблемът на България се казва „плащане на земя на декар“, защото дава основание да се търси лесното. И никой не отчита, че средният добив от пшеница в Европа е около 600 кг/дка, а тук като високи отчитаме добиви от 300 кг/дка.

 

Означава ли това, че субсидиите са по-скоро вредни за земеделието?
Много зависи от климатичните условия, но ако говорим за пазарна икономика, то всяка намеса по отношение на търсенето и предлагането с каквито и да било субсидии или други мерки е на практика пречка пред свободната търговия. Сама по себе си намесата в търсенето и предлагането не е пазарен механизъм и излиза извън дефиницията за пазарна икономика.

 

Какво е, според вас, решението на този проблем?
България е зависима от ЕС и каквото решение да бъде взето на национално ниво, то трябва да е съобразено. Така или иначе и за следващия програмен период субсидиите в селското стопанство остават. За мен е нормално, ако има някакви субсидии, то те да бъдат за произведената аграрна продукция, защото в такава схема ще могат да се включат успешно всички аграрни сектори. Само едно сравнение – голяма ферма във Франция е с 3 000 дка земя, в България има арендатори с по над 1 млн. дка земя. За мен, логиката е субсидиите да бъдат обвързани с производството – така всеки земеделски производител ще има стимул да постига по-добри добиви.

 

Г-н Давчев, как ще коментирате промените в статута на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата?
Проектът за изменение и допълнение на Закона за стоковите борси и тържищата премахва комисията, тоест комисарите, както ние ги наричаме. Освен това с постановление на МС беше направено съкращение на част от персонала, защото комисията реално преминава като структура към МИЕ. Съкращението обхвана десетина души служители. Но, инспекторите – около 20 души – на комисията работят и законът им възлага функции по отношение на контрола на тържищата и на търговията на стоковите борси. Ежемесечните проверки по борсите продължават, проверките на стоковите тържища са постоянни. Тоест, комисията продължава работата си като регулаторен орган, има промени единствено в статута.

 

МИЕ е най-голямото министерство – не се ли опасявате, че ще се неглижира работата на инспекторите?
Държавна комисия по стоковите борси и тържищата във вида, в който работеше досега има само в още една държава, освен България, в света – в Бангладеш. От тази гледна точка е нормално борси и тържища да са подопечни на общинските администрация, защото реално това е услуга, която съответната община предлага на производителите и търговците от региона. А когато говорим за стокови борси във вида, в който ние търгуваме – с налични стоки – не можем да не отбележим факта, че такова „чудо“ в света няма от 70-те години. Отдавна борсовата търговия в света е фючърсна и аукционна, тоест търгува се на нива като фондова борса, по електронен път. Това определено са инструменти, които би следвало да са подопечни на Комисията за финансов надзор (КФН). В България от 94 тържища, след законови промени останаха 82, като в това число са и единствените 4 пазара на производители, тоест със статут стоково тържище на производители. Да, но пазарът на производителите е призван, освен да даде възможност на регистрираните производители, да създава и сборни пунктове, които да осъществяват ефективно износна дейност. Знаете, че един от съществените проблеми на нашите земеделски производители е в това, че те не могат да снабдяват големите търговски вериги, защото не могат да осигурят изискуемите количества продукция.

 

През 2014 г. се очаква да бъдат изградени 4 нови тържища и 15 фермерски пазара. Те във вашата система ли ще са и как ще се осъществява контролът?
Да, щом става въпрос за стоково тържище или пазар на производители, със сигурност трябва да минат на регистрационен режим в комисията, която недамисимо от промените, е регулаторен орган на стоковите борси и тържищата.

 

Как виждате борсите, тържищата и пазарите в България в края на програмния период? Дали и през 2020 г. ще се сравняваме с Бангладеш?
От 2000 г. правим опити за създаването на клирингова къща – тя трябва да се създаде като отделна организация, за да може да стартира фючърсни сделки. Тези сделки са добър антирисков инструмент по отношение на това какво може да ти се случи като производител или потребител на селскостопанска продукция. Идеята ми още преди 13-14 г. беше Централният депозитар да поеме функциите на клирингова къща, за да може да обслужва този вид сделки както на фондовата, така и на стоковата борса. Едва от началото на 2014 г. се експериментира в такава посока с новия правилник за работа на централния депозитар като на първо време ще обслужва фондовата борса. При нас проблемите идват и от това, че няма лицензирана електронна борсова търговия (трябваше да се случи още през 2008 г.). Казано по друг начин – следващите 7 години няма да ни стигнат, за да стигнем поне частично до това, което светът направи още в 70-те години на миналия век.

 

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!