Академия "Кулинарен историк" връща вкуса към старите позабравени вкусове на традиционни български храни от екологично чисти български продукти - лютеница, млещчи разядки, подправки и сладка. Повече за инициативата разказа пред Фермер.БГ Ангел Ангелов от Фондация Национален тръст за съхранение на културно-историческото наследство в България по време на изложението Inter Food and Drink:
 
Какво представяте на изложението Inter Food and Drink?
Представяме се с кулинарни възстановки. На пръв поглед малко странно и доста непознато, но ние всъщност възстановяваме стария вкус, енергията на приговянето на храната заедно и старите технологии. Представяме лютеница, две разядки – известни като мезета, коит съдържат извара и печени зеленчуци. Представяме и два сиропа, които са доста различни от обикновените с технологията си на производство. Показваме също сладка и един от най-известните ни продукти „Юнашката баница“ за три секунди – това са два вида подправки – люта и  нелюта (шарена сол), но комбинирани с прясно изпечен хляб, шарлан и тази подправка, вкусът е неподражаем. 

 
От колко време се занимавате с тази дейност?
Занимаваме се с фондацията от 2011 г., а дейността в частта Кулинария започна на 29 април 2012 г. с поставянето на първия Рекорд на Гинес за най-големия български тиган – Юнашкият тиган в Копривщица. Тогава всъщност решихме, че е добре да направим един голям съд, около който да съберем всички хора. Защото правенето „заедно“, съпричастността и споделянето на енергията на приготвянето на храната, всъност е най-важното. Вкусът е важен – да, но той се получава, когато хората имат положително отношение. 
 
Имате ли съмишленици и нека все пак кажем какво е отношението на младите хора към връщането към традициониия български вкус?
Съмишленици и приятели имам много – доброволци, помощници. Младите хора имат интерес, определено. От една страна, лютеницата, например, която правим, е печена, а не пържена, което е много здравословно. 
 
От къде си набавяте суровините, с които приготвяте вашите продукти?
Ползваме само български продукти. Доматите и чушките за лютеницата са от Пазарджишкото поле. Горските плодове, от които правим сладката, са от околностите на Копривщица, олито и солта, които използваме са български. Влагаме предимно и само български продукти, като контролираме и тяхното качество. Вече имам земеделски производители, с които работим вече 2 – 3 години и знаем, че там, където работят тези хора, продуктите са екологично чисти.
 
Може ли някой от нашите читатели земеделски производители да участва със свои продукти?
С удоволствие. Ние така и работим. Част сме също от Фермерските пазари, на събитията, които организираме каним колеги производители на млечни продукти, на билки... така че събитията, които правим, са много отворени към всички, които произвеждат земеделска продукция. Имаме приятели, които произвеждат и билкови тинктури... Защото кулинарията не е само храна – тя е и здраве! 
 
Фермерските пазари и директният контакт с хората – това ли е вашият начин да реализирате продукцията си?
Това е начинът, който избрахме, защото не можем да произвеждаме големи количества. Ние не сме завод, фабрика или производители. Ако пък станем такива, ще се изгуби автентичността на вкуса. Ето защо ние правим винаги по нещо различно – правим лютеницата, когато ѝ е сезонът. В края на този месец ще правим суджук в Копривщица. Така че, съобразено със стопанския календар, правим най-различни неща. 
 
Разкажете малко за правенето на суджук, което предстои в Копривщица.
Това е седмицата на Копривщенския суджук. Суджук е малко относително, защото ние ще правим няколко типични и известни в копривщица месни деликатеси – етреник, спържа, проклекло и разбира се Копривщенския суджук. Започваме от 28 ноември в сградата на Академия „Кулинарен историк“ - старата фурна на кооперацията в Копривщица. Има обаче един проблем – там нямаме чаши!Виното се пие с буркани, а бурканите не са ни малки! 
 
 
София БЕЛЧЕВА
 

© 2015 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!