Липсата на комасация на земята спъва поливното земеделие (ВИДЕО)

Борислав Горанов е собственик е на земеделска компания „ПРИС- Борислав Горанов”. Предприятието е учредено през 1992 година. Освен с конвенционално зърнопроизводство, стопанството се занимава и със заготовка и търговия на семена. Горанов обработва около 103 000 дка земеделска земя. Произвежда пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и соя, а годишното му производство е около 13 500 т. зърнена продукция. Горанов е един от малцината земеделски производители, отглеждащи соя. Стопанството му беше домакин на първия Ден на соята, организиран от Института по агростратегии и иновации, през тази седмица.

Г-н Горанов, разкажете повече за стопанството. Откога се занимавате със земеделие и какви култури отглеждате?
Със земеделие се занимавам от 22 години. Обработваме 10 000 дка земя, като отглеждаме основно пшеница, слънчоглед, царевица и соя.

Откога отглеждате соя? Защо, според вас, през последните 20 години, площите със соя в България намаляват?
Ние отглеждаме соя от създаването на стопанството, тоест повече от 20 г. Според мен, площите със соя намаляват през годините, защото беше унищожено единственото предприятие, което преработваше соя. Другата причина е в това, че липсват хербициди за соя. Има хербициди, но химическите фирми не искат да инвестират и да сертифицират тези хербициди и за соя. Третата причина, според мен, е липсата на информираност у земеделските производители.

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА:

Пояснете...
Няма информация за ползите от отглеждането на соя. На практика, това е първото информационно събитие, което организираме в нашето стопанство, съвместно с Асоциация „Дунавска соя“. Убеден съм, че от следващата стопанска година соята ще стане много по-популярна култура отколкото е в момента.

На колко декара отглеждате соя?
Всяка година площите със соя в нашето стопанство са между 300 и 500 дка. Имам пазар за количества произведено зърно от приблизително такива площи. Смятам, че към момента на територията на България няма повече от 1 800 – 2 000 дка със соя. При условие, че през 1979 г. производството на соя в България е било от почти 1 млн. дка, сами разбирате за какъв драстичен спад става въпрос.

Обяснете какви са предимствата на тази култура?
Най-малкото без соев шрот не може да се направи нито една смеска, необходима за изхранването на животните. Соята е основен компонент за производство на фуражи. Цялото количество соя, която се внася не само в България, а и в целия ЕС, под формата на соев шрот е генно-модифицирана. Това е сериозният проблем, върху който всички трябва да помислим. Идеята на Асоциация „Дунавска соя“ е да се отглежда в Европа соя, която не е генно-модифицирана соя.

Тоест, не отглеждате ГМО. Как избрахте сортовете, които да засеете във вашето стопанство?
В България не е разрешено отглеждането на генно-модифицината соя. В нашето стопанство работим предимно с български сортове. През тази стопанска година за първа година засяхме и френски сортове. Смятам, че българската соя има добра селекция. Има добри български сортове, които фермерите могат да отглеждат.

Как влияят променливите климатични условия на соята? Какви са икономическите показатели за вашето стопанство?
В нашия регион тази година валежите малко закъсняха. Въпреки че е влаголюбива култура, соята може определено да се каже, че е по сухоустойчива от слънчогледа, например. Смятам, че не е проблем да се отглежда соя в България.

Какви добиви очаквате тази година? Има ли пазар за соя?
Добивите в България за тази година от соя ще са между 200 и 300 кг/дка. В момента имаме оферта за изкупуване на соя от преработвателното предприятие в Долна Митрополия. Има и други преработватели, които проявяват интерес. Тук искам да подчертая, че от Асоциация „Дунавска асоциация“ увериха, че ако станем техни членове, ще изкупуват количествата на цени, каквито са в Румъния. В момента цената за членовете на асоциацията е 800 лв./т. Като цяло към момента средната изкупна цена на пазара е 650 лв./т.

Какви са производствените разходи? Какъв е икономическия баланс от производството?
Разходите за производство на соя са приблизително наполовина от разходите, които се правят за производство на царевица, например. Икономически изгодна култура е соята. Това е азотфискираща култура, което снижава значително и разходите за торене. От новата стопанска година имаме договорености да си внесем и бактерии за обеззаразяване на семената, с което очакваме торенето да намалее още.

По време на презентацията казахте, че площите със соя при вас са неполивни. Ще повлияе ли положително възстановяване на поливното земеделие върху желанието на фермерите да отглеждат тази култура?
Без поливно земеделие не можем да вървим напред. В България основният проблем, обаче, е в комасацията на земята. Оттам трябва да се тръгне. Сега всяка година се споразумяваме, налага се да се местим от блок на блок и в такава ситуация няма как да направим поливни площи. Държавата трябва да се намеси, за да започнем да поливаме. Другият много съществен проблем в България е свързан с водата за това напояване. Водата е национално богатство. Тя е държавна и ако направиш на собствената си нива сондаж попадаш под ударите на закона. Това трябва да се промени.

Ще кандидатствате ли схемата за подпомагане на протеинови култури от 2015 г.?
Да, ще кандидатстваме по тази схема когато бъде обявена. Надявам се и всички други фермери да участват в тази схема – не само за производство на соя, а за всички протеинови култури.

Предвиждате ли разширяване на площите? Бихте ли отглеждали и други протеинови култури?
Ние не се занимаваме със животновъдство, така че не мисля, че би било рентабилно за нас да отглеждаме и други протеинови култури. Определено соята е най-лесна за отглеждане от протеиновите. Идеята ни е минимум 10% от стопанството ни, тоест поне 1 000 дка, да бъдат засети със соя през новата стопанска година.

Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!