През последните години се увеличава броят на биволите в страната. Това сочат данните на Агростатистика към Министерство на земеделието и храните (МЗХ).

През 2011 г. броят на животните като цяло е нараснал със 7%, а при биволиците с над 16%. И тук, както и в останалите сектори на животновъдството, се наблюдава тенденция на окрупняване на стопанствата.

 

За да коментира тази тенденция, както и за най-актуалните проблеми пред биволовъдите в момента, Фермер.БГ разговаря с Мария Степанчева, председател на Асоциацията на биволовъдите в България (АББ).
 

Според Степанчева основната причина за увеличаване на броя на биволите е фактът, че се отпуснаха субсидии за сектора. Действително се наблюдава концентрация на повече биволи в отделни ферми, особено в по-големите такива, коментира тя. Поради редица особености на биволите – те са къснозрели животни, заплождат се късно (на възраст 2 – 2,5 години) и изнасят плода цели 11 месеца, те влизат в производство едва към четвъртата година. През това време всеки фермер инвестира без да получава продукция.

Сезонното заплождане също оказва влияние – ако се изпусне най-благоприятният период от ранна пролет до късна есен, в последствие приплод се получава много по-късно. Този комплекс от причини кара биволовъдите да поддържат по-висока бройка в стопанството, за да може във всеки един момент да се получава определено количество мляко, с което фермата да се издържа.

Като пример Степанчева посочва своето стопанство – тя започва със 120 животни, в последствие ги увеличава до160, и така докато достигнат сега до 350 бивола. Всяка година женските екземпляри се оставят, за да може във всеки един момент да се набавя поне по 140 – 150 литра мляко, с приходите, от което да издържа фермата си. В малките ферми – с по 10-15 животни, и с млякото, което се добива от тях би било трудно да се поддържа стопанството, коментира още Мария Степанчева. Така че определено увеличението при биволите идва от големите ферми, които пък от своя страна наемат и земя, за да могат да кандидатстват по агроекологичната мярка на Програмата за развитие на селските райони.

Действително това сочат и данните на МЗХ: спрямо предходната година, към края на 2011 г. се отчита намаление както на стопанствата с от 1 до 9 броя биволи, така и на броя на животните, отглеждани в тях. В същото време фермите от 88 на брой през 2009 г., са стигнали до 119 бр. през 2011г.


Подобно на останалите животновъди в страната, текущите проблеми и при биволовъдите са сходни. Ние не можем да осигурим качествени фуражи за животните, за да се получи едно добре балансирано хранене. Българските животни имат изключително високи генетични заложби за висока продуктивност. Весепризнати са в целия свят, но ние не можем да ги нахраним, заяви председателката на АББ. Тази година това е още по-трудно, защото цената на фуражите е изключително висока, а изкупните цени на млякото – прекалено ниски.

Проблемът, според Степанчева, идва от това, че земеделците купуват всички продукти на пазарни цени – токът, горивата, фуражите, а в същото време не могат да си определят пазарна цена на продукция. Освен всичко, нашият продукт е нетраен и днес произведен, той трябва да се продаде. Поради тези причини сме принудени да продаваме на цена, каквато НИ определят, посчва тя. Обикновено се прадава на ръба на себестойността или дори под нея и загубите се покриват благодарение на субсидиите, които държавата отпуска.

 

Вторият голям проблем, според Мария Степанчева е намирането на работна ръка. Според нея правителството не води правилна политика в областта на заетостта. Социални помощи трябва да се дават само на крайно нуждаещите се. Тези, които са млади, здрави хора трябва да работят. Има много хора, които биха могли да се насочват към селскостопанската работа, но не го правят, защото получават социални помощи и не искат да работят в агросектора за 400 – 500 лв заплата.

 

Много малко са млекопреработвателите в страната, които изкупуват биволско мляко. То отива предимно за износ, както и в някои от по-големите търговски вериги, защото биволските продукти се купуват основно от хора с по-големи финансови възможности. Изкупната цена на млякото не е висока, а крайната цена на продуктите в търговската мрежа е изключително висока.

 

От къде идва тази висока цена, не мога да кажа – дали е от прерабтвателите, дали от търговците... Не може обаче да продаваме литър мляко на цена 1,15 лв/л, от 5 литра мляко да се получава 1 кг сирене и заедно с другите разходи да се достига до 7-8 лв за килограм , а крайната цена на биволското сирене в магазина да е 22 лв, коментира Степанчева. Ако тази диспропорция в България не се поправи, съществуването на животновъдството като цяло, е обречено.

Що се отнася до селекцията, се отчита увеличение на броя животни под селекционен контрол. По данни на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, биволиците под селекционен контрол се увеличават с над малко над 4% спрямо 2010 г., а тяхната средна млечност – с 0,1%.

 

Интересът към селекционния контрол действително е много голям, потвърди Степанчева. Биволовъдите са се убедили, че действително генетически прогрес може да се достигне само по пътя на селекцията. Както е известно именно така е създадена породата Българска Мура, която е световно призната. Почти всички биволовъди в страната търсят съдействие от Развъдните асоциации, защото чрез селекцията се извършва контрол на показатели за млечност и т.н. Само малка част от биволите в България (тези които са в частния двор) не са селектирани, каза в заключение председателката на Асоциацията на биволовъдите.


 

© 2012 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!