Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува на интернет страницата си Проект на наредба за условията и реда за прилагане на схемите за зелени директни плащания. Зелените плащания ще се прилагат в България от 2015 година като част от директните плащания по ОСП 2014-2020.
 
Фермер.БГ публикува пълния текст на проекта на наредбата за зелени плащания 2015:
 
Зелено директно плащане
 
Чл. 4. Право на зелено директно плащане имат земеделски стопани с право на плащане по СЕПП, които спазват на допустимите си хектари, доколкото са приложими за тях, селскостопанските практики, благоприятни за климата и за околната среда по чл. 43 от Регламент 1307/2013.
 
Чл. 5. Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция изчислява дяловете на различните култури във връзка с изпълнение на изискването за диверсификация по чл. 44 от Регламент 1307/2013 въз основа на периода от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.
 
Чл. 6. (1) Екологично чувствителни постоянно затревени площи по реда на чл. 45 от Регламент 1307/2013 са всички постоянно затревени площи, находящи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) с издадени съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗБР заповеди за обявяването им, обнародвани в "Държавен вестник".
(2) Екологично чувствителните постоянно затревени площи са обособена част от слой „Постоянно затревени площи“, който се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните по реда на чл. 16д, ал. 2 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Обн. ДВ., бр.82 от 10 Октомври 2006г.).
 
Чл. 7. (1) Екологично насочените площи са земя под угар, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици, ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация, площи с междинни култури или зелена покривка и площи с азотфиксиращи култури.
(2) Земеделските стопани трябва да ползват екологично насочените площи на правно основание по чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(3) Екологично насочените площи се намират в рамките на земеделските парцели с обработваеми земи, с изключение на площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Особеностите на ландшафта и буферните ивици може да бъдат и прилежащи на парцела (непосредствено допиращи се до него).
 
Чл. 8. Земя под угар е обработваема земя, на която не се извършва земеделско производство с цел възстановяване на земята. Допълнителни критерии…
 
Чл. 9. Тераси са почвозащитни формирования с минимална височина 0.5 м върху наклонени земеделски площи.
 
Чл. 10. Особености на ландшафта са:
1. живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с ширина до 10 м;
2. изолирани дървета с минимална ширина на короната от 4 м;
3. редица от дървета с минимална ширина на короната от 4 м. и разстояние между короните до 5 м;
4. група дървета с допиращи се корони и площ до 0.3 ха;
5. синори (полски граници) с ширина между 1 и 20 м., върху които не се извършва земеделско производство;
6. езерца, с изключение на резервоари от бетон и пластмаса, с площ до 0.1 ха, които включват в размера си разположената по протежението на водата ивица крайбрежна растителност с ширина до 10 м;
7. канали, с изключение на тези с бетонни стени и открити водни течения за целите на напояването или отводняването с ширина до 6 м.
 
Чл. 11. Буферни ивици са площи с ширина включително на крайбрежната растителност от 1 м. до 10 м, разположени на или непосредствено до обработваеми земи около водни течения, така че дългата им страна е успоредна на водния поток или водоема, върху които не се извършва земеделско проиводство, но може да се извършва паша или коситба, и буферната ивица е различима от съседната земеделска площ.
 
Чл. 12. Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори са площи с ширина от 1 до 10 м., върху които не се извършва земеделско производство, но може да се извършва паша или коситба, и ивицата допустима площ е различима от съседната земеделска площ.
 
Чл. 13. (1) Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация са площите, засадени с бързорастящи дървесни видове с определен максимален цикъл на реколтиране, посочени в Списъка по б. А от Приложението. Дървесните култури са многогодишни и техните корени или дънери остават в почвата след прибиране на реколтата, като през следващия сезон се появяват нови издънки.
(2) Върху площите с дървесни култури с кратък цикъл на ротация не е разрешена употребата на минерални торове.
(3) Продукти за растителна защита може да се употребяват върху площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация по отношение на върби и тополи до двегодишна възраст.
 
Чл. 14. (1) Площи с междинни култури или зелена покривка са площите, засети със смес от културите в Списъка по б. Б от Приложението или подсети с трева в основната култура. Засяването или подсяването трябва да се извършва в периода от 1 до 30 септември в годината на кандидатстване.
(2) Не са площи с междинни култури или зелена покривка площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.
(3) Междинни култури са смески от бобови култури и зимно-житни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура.
 
Чл. 15. Площи с азотфиксиращи култури са площите, засети с културите в Списъка по б. В от Приложението и могат да бъдат разположени на цялата територия на страната.
 
Чл. 16. При изчисляване на екологично насочените площи се прилагат тегловни коефициенти и коефициенти за преобразуване съгласно б. Г от Приложението.
 
Приложение:
 
А. – Списък на дървесни култури с кратък цикъл на ротация:
1. Тополи (Populus ssp.)
∙ Черна топола (Populus nigra)
∙ Бяла топола (Populus alba)
∙ Трепетлика (Populus tremula)
Максимален цикъл на реколтиране - 6 години.
2. Върби (Salix spp.)
∙ Бяла върба (S. alba)
∙ Тритичинкова върба (S. triandra)
∙ Трошлива върба (S. fragilis)
∙ Ракита (S. purpurea)
∙ Ива (S. caprea)
Максимален цикъл на реколтиране - 6 години.
3. Черна елша (Alnus glutinosa)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
4. Сребролистна липа (Tilia tomentosa)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
5. Полски бряст (Ulmus minor)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
6. Леска (Corylus avellana)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
7. Източен чинар (Platanus orientalis)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
8. Черница (Morus spp.)
Максимален цикъл на реколтиране - 20 години.
 
Б. – Списък на смески с междинни култури:
грах и ръж;
грах и тритикале;
грах и ечемик;
грах и пшеница;
фий и ръж;
фий и тритикале;
фий и ечемик;
фий и пшеница.
 
В. Списък на азотфиксиращи култури:
1.Люцерна (алфалфа) - Medicago sativa
2.Боб (обикновен фасул, фасул полски, неувивен фасул, нисък фасул, пешак) - Phaseolus spp.
3.Боб (апсержов боб, вигна) - Vigna spp.
4. Нахут - Cicer spp.
5.Детелина - Trifolium spp.
6.Бакла - Vicia faba
7.Леща - Lens culinaris
8.Лупина - Lupinus spp.
9. Грах - Pisum spp.
10.Фий - Vicia spp. (освен Vicia faba)
11.Еспарзета - Onobrychis viciifolia Scop./Onobrychis sativa?
12.Звездан –Lotus corniculatus L
13.Соя – Glycine max.
14.Бурчак - Vicia Ervilia;
15.Фъстъци – Arachis Hypogaea.
 
Г. - Коефициенти за преобразуване и тегловни коефициенти за ЕНП
 
 

Характеристики

Коефициент за преобразуване

Тегловен коефициент

ЕНП1

Угари (за 1 кв.м.)

1

1 кв.м.

Тераси (за 1 м.)

2

1

2 кв.м.

Елементи на ландшафта:

 

 

 

Жив плет/ обрасла с дървесна растителност ивица (за 1 м.)

5

2

10 кв.м.

Изолирани дървета (за 1 дърво)

20

1.5

30 кв.м.

Редици от дървета (за 1 м.)

5

2

10 кв.м.

Групи от дървета (за 1 кв.м.)

1.5

1.5 кв.м.

Синори (полски граници) (за 1 м.)

6

1.5

9 кв.м.

Езерца (за 1 кв.м.)

1.5

1.5 кв.м.

Канали и открити водни течения (за 1 м.)

3

2

6 кв.м.

Буферни ивици (за 1 м.)

6

1.5

9 кв.м.

Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (за 1 м.)

6

1.5

9 кв.м.

Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация (за 1 кв.м.)

0.3

0.3 кв.м.

Площи с междинни култури или зелено покритие (за 1 кв.м.)

0.3

0.3 кв.м.

Площи с азотфиксиращи култури (за 1 кв.м.)

0.7

0.7 кв.м.

 

1 Резултат от прилагането и на двата коефициента (тегловен и коефициент за преобразуване).

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!