Митко Петров е на 25 години – ветеринарен техник, ентусиазиран млад фермер – животновъд от ловешкото село Лесидрен. Двамата с баща си Тихомир отглеждат пасищно 50 месодайни говеда. „Всичко започна, когато Митко беше на 4 годинки и ме накара да си купим крава, когато ги разпродаваха от бившето ТКЗС“, разказва Тихомир.

Какво кара един млад човек да остане на село, за да отглежда животни, как гледат на това много от връстниците му и как Митко, въпреки всички трудности, успява да развива стадото си и стъпка по стъпка а осъществява мечтата си, разказа сaмият той пред Фермер.БГ:




Митко, разкажи за себе си – как един млад човек на 25 години избра да остане в България и да се занимава със селско стопанство?
Аз избрах да се занимавам с животновъдство, защото това е моята детска мечта. От малък обичам животните и поради тази причина завърших Ветеринарния техникум в град Ловеч през 2008 г. с отличие. Баща ми е започнал да отглежда крави от 1992г. и аз от малък съм сред тях и винаги съм помагал.

 

Как гледат на това твое решение твоите връстници и познати?
Много от тях гледат с пренебрежение и насмешка. Но аз смятам, че животновъдството е перспективен бизнес и може да се развие. Много от моите познати, връстници и съученици основно са в чужбина или по големите градове – София, Пловдив, Варна. Те смятат, че там е много лесно, а на практика не е така. Трябва човек сам да си гради бъдещето. Не го ли осъзнаеш ти, няма кой да ти го направи наготово. И има една поговорка – че Камъкът си тежи на мястото – където са ти корените, трябва да се развиваш и ти.


ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА:


 

По професия си ветеринарен техник и се занимаваш с развъждането и селекцията на кравите в стопанството. Важен елемент ли е селекцията и защо?

Селекцията е много важна – в нея се крие цялата истина. След като завърших училище, започнах да се занимавам активно с отглеждането, развъждането и селекцията на кравите в стопанството.

Разкажи ни малко повече за животните – с колко започна, колко са сега, каква порода?
През 2008 г. започнахме с 5 крави и няколко телета. В продължение на тези години всички женски оставяме – увеличаваме стадото. В началото започнахме със Сементал. През лятото на 2010 година започнах да правя поглъщателно кръстосване с чистопороден бик от породата Абердин Ангус,за да изчистим породата. Породата Абердин Ангус е създадена в Североизточна Шотландия преди около 150 години и е една от най-автентичните породи в месодайното направление, най-подходящата за пасищно отглеждане. Има много добра възпроизводителна способност и животните са много плодозрели. Заплождат се като по часовник на 14 месеца и имат много добра процентна заплодяемост – 90 – 95%.


Месодайната крава е монопродуктивна и ако от една млечна крава се получава по едно теле годишно и още по 5000-6000 литра мляко, от една месодайна крава ще се получи само едно теле. Как се компенсира това?
Компенсира се, защото при месодайните говеда има много нисък разход като се отглеждат пасищно. Докато при млечните не е така – за да дава една крава 20 литра мляко на ден, тя трябва да яде около 8 кг концентриран фураж, отделно и груб фураж – а всичко това струва много пари. 50% от приходите отиват за храна и не се компенсират. Освен това при млечните крави кланичният рандеман на телетата е много нисък – около 50%, докато при месодайните е 65 до 70%.

Тоест ти не правиш разходи за фураж, така ли? Отглеждаш животните пасищно...
Животните се отглеждат целогодишно пасищно. Само през зимния период храним с груб фураж и оттам се компенсира разликата с животните за мляко. С баща ми косим около 100 дка, през тази година ще ги увеличим на 120 – 130 дка. Зимата храним животните със сено, което събираме на купи, а не балираме.

Как мина тази зима в стопанството ти? Прибирал ли си животните?

Зимата беше сравнително мека и животните са хранени само 35 – 40 дни. Прибирахме ги само, когато имаше сняг.

Много твои колеги се оплакват от липса на пасища. При теб как стоят нещата?
Не, с пасищата проблеми нямам. Наел съм частни пасища – около 500 дка, които сме заградили с електронен пастир. Паша има – стига да има и животни.

Как се развива стадото в момента?
Стадото се развива много добре – мога да кажа дори отлично. Благодарение на моите знания и опит нещата вървят отлично. В момента животните са 50 - в това число преобладава Абердин Ангус (80%) и се радваме на трето поколение от породата. Обезпаразитяването е много важен елемент.


Има ли пазар за месодайното говедовъдство в България? Как намираш реализация?
Продаваме на прекупвачи, но те трябва да се избегнат, защото умишлено подбиват цената и печелят на наш гръб. Защото не може килограм живо тегло да се изкупува на цена 2,60 – 2,70 лв. Реалнта цена трябва да бъде поне 4 лв/кг, дори повече – 4,50 лв/кг., за да може да се оправдават разходите ни и да сме на плюс.


 

Мислил ли си за затваряне на цикъла на производството? Смяташ ли, че това е осъществимо за една семейна ферма?

Да, като идея – мислил съм, но в момента тя е неосъществима, защото е нужна голяма инвестиция в построяването на месопрерботвателно предприятие, дори то да е малко. Дори това обаче да стане ралност, после ще е трудно с реализацията на продукцията – защото днешните потребители искат всеки ден прясна продукция. Това няма как да се осъществи, защото, ако на седмица колиш едно или две телета, няма как да имаш всеки ден прясна продукция и ще е трудно за реализация на пазара. Накратко – идеята е добра, но трудно осъществима напрактика.


Получаваш ли субсидии? До каква степен разчиташ на тях?
Да получавам – по НДЖ 1, за крави с бозещи телета и de minims тази година. Участвам и по СЕПП. Разчитам на субсидиите – не на 100%, но в голяма степен ми помагат за изхранването.

Рефернтната година - проблем за много животновъди. Как е при тебе – в момента имаш 50 животни – за колко получаваш субсидии?
Към 28 февруари 2009 г. имах 15 животни и субсидията ми е за тях. Това не е реално. Аз съм задавал хиляди въпроси – и в Областната служба и в МЗХ, но ми отговарят: „Ние сме просто служители, това ни е разпоредено“. Не е правилна тази референтна година. И обратно – фермери, които към тази дата са имали 100 животни, а сега гледат 40 – вземат субсидия за 100 – това също не е реално. Не е правилно и това, че много хора, които са направили фермите си след 28 февруари 2009 г., не могат да получат нито една стотинка. Те са ощетени и това изобщо не е правилно.

Освен тази референтна година, мислиш ли, че трябва да има промяна в политиката, за да могат повече млади хора като тебе да се захванат със земеделие?

Най-вече промяната не трябва да е само на думи. Трябват и дела. Трябва много пари да се наливат в този отрасъл, защото без пари няма как да станат нещата.

Има ли бъдеще месодайното говедовъдство в България?
Да, има бъдеще. Този вид говедовъдство тепърва започва да се развива. Колелото се завърта бавно и трудно, но предполагам, че до 5 – 10 години ще има доста стопанства за месодайни животни.

Наоследък все по-рядко разговарям с така оптимистично настроени за бъдещето си фермери? Къде се виждаш ти след 3-4 години?
Искам да кажа, че за да гледаш животни, главното е меракът – нямаш ли вътрешен ентусиазъм, нищо не става. След 3-4 години се надявам да съм пораснал – да имам поне 100 – 150 животни. Виждам се в България и по-точно – тук в Лесидрен.


София БЕЛЧЕВА, Фермер.БГ

 


© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!