„В сравнение с миналата година за първото тримесечие е преработено в млекопреработвателните предприятия над 9 хил. тона повече краве мляко, което обаче не знаем дали е произведено в България или в други страни. В този случай не можем да кажем, че щом продукцията се увеличава, секторът е добре. По-лошото е, че предполагаме, че по-голямата част от тези цифри си остават в сивата икономика – не се плащат нито данъци, нито се регистрират някъде“, обясни Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите (НСГБ) пред БНР. 
 
Днес, 26 май, в Брюксел се провежда пленарно заседание на Европейския парламент, като дневният ред стартира с разглеждане въпроса: Мерки за справяне с кризата в млекопроизводството и млекопреработката. В продължение на три часа евродепутатите обсъждат състоянието на сектора. 
 
„Голяма част от фермерите, все още съществуват и не фалират, защото използват този начин да си реализират млякото. Те го реализират на минимална цена от 1 лв. до 1,50 лв, докато в същия момент млякото им се изкупува, примерно, на 0,40 - 0,45 лв. от мандрите. Десетки, може би хиляди ферми, в които се отглеждат по-малък брой животни, благодарение на това успяват да оцелеят“, допълни изпълнителният директор на НСГБ. 
 
„Разликата в цените между изкупната цена, която дават мандрите и цената, която гражданите са готови да дадат е голяма. Това е и големият въпрос не само за България, а и за Европа. Свръхпроизводство и малка реализация на готова продукция, оттук спад на цените в цялата европейска общност. Цените навсякъде са ниски. Борбата за оцеляването на млечното говедовъдство тепърва започва. Ще се стигне до закриване на ферми, тъй като изкупна цена от 0,45 лв. или 0,50 лв. просто не покрива себестойността на 1 литър мляко“ заключи Михайлов.