Мариела Йорданова, зам.-председател на УС на НАЗ участва в дискусия на тема: „Възможности за развитие на системата за превенция срещу градушки и други неблагоприятни климатични явления" днес във Велико Търново. Най-чувствителната част от реформата, която се предприема, ще бъдат земеделските производители, защото опазването от градушки ще падне изцяло на тях. Въпросът е как ще бъде оправдан този бюджет, който ще бъде отделен от нас. Това обясни Мариела Йорданова пред репортер на Фермер.БГ
 
 
Г-жо Йорданова, какво ви предложиха от Министерство на земеделието и храните на тази днешна работна среща?
Тази среща беше по повод на представяне на нова концепция и на преструктуриране на Агенцията за борба с градушките. Много чувствителна тема за тази година, с много природни бедствия, с много поражения на селскостопанските култури и въобще в селското стопанство – трайни насаждения и дори битови сгради и т.н. В тази нова концепция, която ни бе предложена участват държавата, производителите и застрахователите. Тя е още в твърде суров вид. Предстои оттук насетне активната роля на застрахователи и най-вече на нас – производителите, които ще разгледаме тази концепция и ще представим нашето виждане и предложения. Приветстваме това да има нова стратегия, защото тя включва най-важното нещо – покриване на цялата територия на България. До този момент от градушки се пазят едва 10 млн. дка. В тази агенция непрекъснато има кризи. Още през месец февруари ние заехме главна роля тя да спре да бъде финансирана и да се съкрати. Това се случи, но сега има напрежение сред работещите, заради липса на добра финансова обезпеченост и лошо управление. Сега се надяваме със смелата идея на Министерство, подкрепена от нас, макар, че ние с много от детайлите и нещата не сме съгласни и ще дадем нашите предложения, нещата да се случат и да има опазване на територията на цялата страна. Даде ни се много добър пример на германска провинция. Там опазването се осъществява със самолети. Концепцията на Министерство е оттук насетне да се комбинират и с ракети, наземна техника, и с авиация. Предстои да се изясни какво ще се случи и какво ще се финансира. Тежката дума е на финансовото министерство. Надяваме се през стопанската 2017-2018 г. да се осъществи защита на цялата територия от страната. Най-чувствителната част от всичко това ще бъде – каква ще бъде финансовата тежест за земеделските производители, защото опазването от градушки ще падне изцяло на тях. Въпросът е как ще бъде оправдан този бюджет, който ще бъде отделен от нас.
 
С какво не сте съгласни от самите предложения от работния вариант, който са представили от Министерството?
Не сме съгласни с първоначалните разчети. Те дори и да са верни, на нас ни трябва да са по-детайлни. Освен това влизането на застрахователите в тази концепция не е достатъчно детайлизирано и все още не знаем точно кой, колко, до каква степен ще отговаря за щетите, ако тази противоградна защита на територията на цялата страна един ден като заработи и има пропуски, кой ще има отговорността за тези пропуски и как ще вървят обезщетенията, защото ние, до този момент, като производители искаме да имаме отношение с държавата на този етап, не със застрахователите. Вероятно в детайли като се разпишат нещата и като се вземат предвид и нашите желания, системата ще заработи. Още повече, че ние сме наясно, че системата няма да заработи добре и идеално първоначално. Въпросът е да тръгне и да има воля за усъвършенстване.
 
Тъй като вие казахте, че цялата част от парите, които ще отидат за тези противоградови помощи, ще се поемат от земеделските производители, смятате ли, че това е основателно и има ли вече някаква конкретна сума, която от Министерство ви дадоха като пример?
Ясна сума няма как да има, ние няма и как да съобщим. Дадоха някакви разчети. Има два варианта, две методики, но оттук насетне нещата ще зависят и от първоначалните инвестиции и от разходите, които ще бъдат на това държавно предприятие, в което ще се преобразува Агенцията за борба с градушките. Така че как ще бъдат калкулирани разходите за издръжка на това държавно предприятие оттам ще зависи и как ще бъдат разпределени сумите, които земеделските производители ще платят. Ние, например, не сме съгласни да бъде равна сумата за зърнопроизводството на дка, за овощни култури, за зеленчуци. Все пак тежестта, разходите и доходите от единица площ при интензивното отглеждане и при конвенционалното зърнопроизводство са много различни. Стана ясно, например, че ливадите и пасищата няма да бъдат покрити с противоградна защита и съответно с финансова тежест, но там пък и няма щети. 
 

ИНТЕРВЮ НА

Христина ВАСИЛЕВА