Браншовите организации от агросектора настояват министърът на земеделието и храните да свика заседание на Работната група за прилагане на схемите за директни плащания от 2015 г. Към момента неяснотите са много, най-сериозният проблем е, че земеделските производители не са информирани за новата ОСП, заяви за Фермер.БГ Наталия Тодорова, изп.-директор на НАЗ.

 

Г-жо Тодорова, ще продължи ли и кога дейността си работната група за пролагане на схемите за директни плащания?
Имаме уверението на министъра на земеделието и храните Васил Грудев, че дейността на работната група по прилагането на схемите за директните плащания ще продължи. Работата ще е насочена към изготвянето на нормативната уредба – разработването на наредбите за прилагане на схемите след 2015 г. НАЗ също ще продължи участието си в работната група. Надяваме се с помощта на МЗХ, ДФЗ и браншовите организации да бъдат направени реално работещи наредби. Знаете, че има доста новости в прилагането на схемите за директните плащания слез 2015 г. За съжаление, обаче, земеделските производители не са запознати с тези новости.

[news]

Как ще изпълнят новите изисквания на ОСП фермерите, след като не са информирани?
Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) иницира разяснителна кампания. Това ще бъде поредица от 3 семинара в основни региони на страната така, че да обхванат всички 21 регионални организации на НАЗ. На 30 септември ще се проведе разяснителен семинар в Стара Загора, 9 септември във Враца, а на 11 септември – в Разград. Целта на семинарите е разясняване на схемите за директните плащания. Много е важно земеделските производители да са наясно какви зелени изисквания ще трябва да прилагат. За съжаление, има масово неразбиране какво точно представляват тези зелени изисквания, задължителни ли са те и съответно какви ще са санкциите, ако не бъдат спазени. От 2015 г. има специален бюджет за изпълнението на зелените изисквания – 30% от пакета по директните плащания. На семинарите ще бъде разгледано и намалението на директните плащания, както и таваните на плащанията. Предвидено е и практическо разясняване – ще се „проиграват“ ситуации с различни по размер стопанства и как върху всяко от тях ще се отразят новите изисквания. Тема на дискусии ще са и преразпределителното плащане.

 

Не е ли притеснително, че изоставаме със сроковете за законова и подзаконова нормативна уредба за прилагането на новата ОСП?
Притеснително е наистина, че изоставаме със сроковете, но определено МЗХ работи в посока на наваксване на тжова изоставане. За нас по-притеснителното е именно, че земеделските производители не са готови да посрещнат и да отговорят адекватно на новите правила на Общата селскостопанска политика от 2015 г.

 

Това означава ли, че параметрите по отделните схеми за директни плащания не подлежат на корекции? Доколко могат наредбите за прилагането на схемите да коригират тези параметри?
Параметрите на ПРСР все още могат да търпят промени. България е изпратила текст на Програмата, има отговор от ЕК със съответни забележки, така че все още имаме възможност за промяна в параметрите. По директните плащания, обаче, генерални промени вече няма как да се случат – срокът, до който България трябваше да заяви националните си решения по отношение на всички схеми, беше 1 август 2014 г. Това, което може да се случи по директните плащания, е разписване на добри мехамизми, по които ще се прилагат тези схеми. Например, България е заявила, че от 2015 г. ще се прилага Схема за малки земеделски стопанства. Оттук нататък, обаче, в ръцете на МЗХ е решението как точно ще бъде прилагана тази схема, тоест промени са възможни на национално ниво в механизмите на прилагане на схемата.

 

Много важна за земеделските производители е и схемата за агроекологичните плащания.
Въпросът с агроекологичните плащания е наистина доста чувствителен за агросектора. Въвеждането на направление сеитбообръщение за опазване на почвите и водите е доста атрактивно, особено за българските зърнопроизводители, които през последната година кандидатстваха активно. Към момента знаем, че това направление няма да бъде включено в новата ПРСР, което означава че земеделските производители няма да могат да продължат да кандидатстват по това направление. И тук е същественият казус – има производители, които вече са поели този 5-годишен агроекологичен ангажимент. Затова е много важно как ще бъде разписана нормативната уредба за агроекологията. Считаме, че е в духа на добрия бизнес и на добрите партньорски отношения когато се подписва договор (поемането на тези 5-годишни агроекологични ангажименти е свързано с подписването на договор) да няма едностранна промяна на параметрите. Поради липсата на агроекологично направление в новата ПРСР няма да има финансиране за оставащите години от вече поетият агроекологичен ангажимент. Ние считаме, че трябва да се даде възможност на земеделските производители, които няма да получават финансиране за поетия вече ангажимент, да се откажат от агроекологичния ангажимент без да им бъдат налагани санкции.

 

Ще постигнете ли, според вас, съгласие с МЗХ по този казус?
Това е въпрос, по който тепърва ще се дискутира. Не би трябвало да има различни мнения – няма как някой да те задължи да изпълняваш нещо при положение, че той самият е нарушил клаузи от подписан договор. Смятаме, че положително за земеделските производители решение в посока на агроекологичните задължения ще е най-справедливо за целия аграрен сектор.

 

 

Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!