Европа залага на колективните играчи! Пътят е Наредба 26, мобилни магазинчета, които продават месо, сирене и кашкавал – обединени и сдружени. Това го правят нашите колеги от съседните държави, това трябва да правим и ние, не може да си стоим в 18-ти век! Това каза Бисер Чилингиров, председател на НОА в интервю за Фермер.БГ. 
 
Господин Чилингиров, предвид на пазара в момента, какви са изкупните цени на овчето мляко?
 
Цената на овчето мляко остава 1.10 лв/литър, като при по-големите ферми (над 2000 животни) цената стига до 1.35 лв/литър. Ние бяхме достигнали договорености с млекопреработвателите за това членове на НОА да получават 1.40 лв/литър. Повечето хора се възползваха от това, но, разбира се, имаше и такива, на които им бе отказано изкупуването, поради факта, че имат по-малки количества мляко. Трябва да вземаме пример от другите страни. В Гърция селяни без вода без ток продават на цена от 1.03 евро, а биологичното мляко е 1.25 евро. В Испания, Германия, Италия и Франция увеличават млечността от селекция и в същото време скорозрелостта на ангетата т.е за по-малко време, те получават повече мляко. Това, което трябва да направим като начало е да се освободим от ролята на единаци. НОА работи, отчитаме напредък и увеличение в цените, но няма как да продължим, ако не бъдем единни. Заедно сме по-силно, ето това трябва да разберат фермерите.
 
Единствено ниската изкупна цена ли е проблемът пред родното овцевъдство?
 
Категорично не. Ние сме правили опити да изнасяме агнета, както за Франция, така и за други страни, но проблемът е в това, че не сме единни. Когато моментът за събиране на агнетата настъпи, голяма част от тези, които са обещали, че ще дадат продукцията си за износ, вече са ги продали на по-висока с 5-10 стотинки цена. В крайна сметка се оказва, че този плюс е повече минус за тях, тъй като честа практика на изкупвачите е точно когато в период, в който млякото е най-силно на протеин, на мазнини и е най-качествено, цената да падне надолу. Това, което трябва да направим, за да се справим с проблемите е да бъдем задружни. Фермерите трябва да се доверят на НОА и на съветите, които им даваме.
 
 
Нека се върнем малко назад ... как се отрази синия език на сектора и има ли проблем сега?
 
За момента син език няма. Не сме чули да има. Ваксинацията продължава и вече е към своя край. Но знаем, че през годините, както миналата, така и по-миналата, че имахме загуби от рода на 50% от млечността на поголовието на агнета. Тук искам да добавя нещо, нека тези, които разчитат само на субсидиите, да си сверят часовника, защото 2020-та година идва и точно тогава ще подкрепата ще бъде обвързана, т.е субсидии ще се дават само за произведено мляко, вълна, месо или производство обвързано под някакъв начин. Нека от сега бъдем готови за 2020-та година. Който чул-чул, който разбрал-разбрал, но не може повече да разчитаме на ушна марка, за да получаваме субсидираме. Трябва да гоним Франция, Германия. Ние, които в миналото сме служили за пример сега трябва да се учим от техния опит. 
 
В момента текат регистрации на групи производители. Вижда ли НОА по-голяма възможност за нови пазари и развитие?
 
Това е изключително важно. Европа дава пари за това. Първата и втората година се дават 5 %  от оборота на фирмата, така че е много важно 4 човека да се обединяват – дали ще продават на пазар, дали ще излязат с магазинче, дали с мобилен бус няма значение. Все повече се търсят продукти от фермата т.е директни доставки. Ако производителят иска да увеличи парите във фермата си, нека да кандидатства и за био животновъдство и био растениевъдство. Вече има достатъчно такива ферми в България. По този начин за декар растениевъда продукция се получават 67 лева, което не е никак малко, така и при животновъдство. Ако някой се интересува, нека се обърне към НОА. 
 
Съвсем скоро приключи кампанията по директните плащания. Какви са вашите наблюдения относно това дали стопаните си получиха средствата коректно и имаха ли някакви проблеми с отдаването на пасищата, мерите и ливадите?
 
Искам само да припомня, че НОА изигра добра роля в преговорите с Министерството на земеделието и храните. На овцевъдите напълно им бяха изплатени Националните доплащания за животни в срок до месец декември на глава животно под селекционен контрол. Това беше за първи път и прецедент. Вярно е, че има хора, които не са успели по някакъв начин да задраскат определена програма, но това е пропуск на фермера. В същото време има и пропуски на чиновници, които не са разбрали фермера и не са задраскали съответното квадратче, със съответната програма, но те са минимални. От година на година нещата се подобряват, но въпреки това относно мери и пасища, все още има кметове-феодали, които раздават на приближени хора, на фирми, които имат машини за почистване. Когато в дадена област има животни, които могат да изпасят тези пасища, не е нужно да се вкарват хора с много пари и да ги обработват по друг начин, т.е  чрез хедери и други такива начини за обработки.
 
Казвате, че тези мери и пасища се дават на приближени хора, как това може да се ограничи?
 
Ние сме изготвили предложение. На кратно ние искаме не фермера да отива да играе на търг за пасища, мери и ливади, а както го правят големите арендатори – земеделците да подадат молба в Общинска служба по Земеделие и на принципа на белите петна – подава желание за конкретна мера, след което се събира комисия и му я дава. НОА предлага фермерът да не играе на търг, а той да бъде ключовият, той да подаде заявлението. Ние желаем системата да се опрости и земеделецът да бъде ключов – негово да е правото да избира. 
 
А подкрепя ли на промените относно обвързаната подкрепата – субсидиите за литър мляко при животните?
 
Да, подкрепям идеята, въпреки, че има хора и от самата браншова организация, които ни критикуват. Мое мнение е, че субсидирането на ушна марка не може да продължи. Не може да имаш 200 овце и да не си продал нито един литър мляко, а да чакаш субсидия. При месодайните животни вече се показват фактури за продадени агнета. Трябва да излезем от сивия сектор. Има колеги, които са изрядни, плащат си данъците, но има и такива, които са в сивия сектор и на равно получават едни и същи субсидии. За нас това някак не е справедливо. По-голямата част от хората одобряват субсидиите за литър мляко, защото виждат, че след 2020-та година това е пътят. Ние не казваме, че трябва да се стимулират мандрите, а напротив, те трябва да са последни, за да има конкуренция. Това мляко трябва да се обработва, това мляко трябва да се дава чрез обединения и сдружения на производители на по-висока цена. Да се излезе на пазара по какъвто и да е начин – на градски пазари, на селски пазари, с мобилни мандри, чрез Наредба 26, възможностите са много. 
 
Какъв е начинът, за да се упражнява най-добър контрол относно тази обвързана подкрепа?
 
Тези, които получават обвързана подкрепа да покажат поне 50% мляко, за да може от тук насетне фермера да свиква, като получава пари – да ги получава заслужено с документи, защото точно това ни чака през 2020-та година с обвързаната подкрепа. 
 
Смятате ли, че етикитирането на  имитиращите продукти ще бъде достатъчно за потребителите?
 
Идеята на Министерството на земеделието и храните е много добра. Законът все още не е приет, но се очаква през месец септември или октомври да заработи. Нещата се случват и това е една добра крачка. Ние от НОА сме предложили, когато има нарушения спрямо етикет и съдържанието вътре на продукта, да се отнема 50% от годишния оборот на тази фирма т.е когато бръкнеш в джоба на българина, той тогава усеща като малко дете, че не трябва да пипа печката.
 
Споменахте Наредба 26, като начин за реализация на продукцията, смятате ли всъщност, че затворения цикъл на производство е пътят към успешното такова?
 
Абсолютно. Имаме такива членове в браншовата организация. Вярно е, че по Наредба 26 трябва да даваш проби, самото производство се оскъпява и затова, ако в сивия сектор продават сиренето на 8-9-10 лева, то тези, които са регистрирани по Наредба 26 го продават от 12 до 15 лева. Има разходи, но реално това е пътят – Наредба 26, мобилни магазинчета, които продават месо, сирене и кашкавал – обединени и сдружени. Това го правят нашите колеги от съседните държави и пак казвам не може ние да седим в 18-ти век, трябва да сме в крак с иновациите. Всеки казва, че ние не може да го направим, но когато се обединят 3ма-4ма души, е по-лесно постижимо да се направи мини мандра например. Има много начини за субсидиране – мярка 4.1, мярка 4.2, мярка 9... Европа залага на колективните играчи! Така че вместо 5 човека да си купуват 5 комбайна, те инвестират в 1 и работят задружно. Същото е и с доилните инсталации, мобилните мандри и т.н 
 
Какво ще посъветвате животновъди?
 
Да се вслушват в нас, защото ние сме като капката, която постоянно дълбае дупка върху камъка. Строго следваме целите, които си поставяме и ги преследваме докрай. Имайте ни доверие, заедно ще успеем. 
 
 
ИНТЕРВЮ НА
Христина ВАСИЛЕВА