На сектор Пчеларство е нужна национална стратегия в дългосрочен план, адекватно държавно отношение към него и силна държавна стимулация, за да може секторът да оцелее. Това каза Пламен Иванов, председател на Национален браншови пчеларски съюз в интервю за Фермер.БГ по въпросите за помощта de minimis, биологичното пчеларство и бъдещето на сектора.
 
Г-н Иванов, близо 3 седмици след края на приема по de minimis за сектор Пчеларство, какви са вашите наблюдения, колко от пчеларите успяха да кандидатстват за помощта, предвид на завишените критерии тази година?
- Тази година много малко от пчеларите кандидатстваха и ще получат помощ по de minimis, по простата причина, че мнозинството от тях не е регистрирано по Наредба 3. Това е така, тъй съгласно Аграрния доклад, страница 58, средната възраст на пчеларите в България е 68 години т.е по-голямата част от тях са пенсионери. Разбира се, има интерес и от младите хора, но сами знаете, че във времето на Втората световна война, пчеларството е било освободено от данъци и такси. Сега пчеларите не ползват никакви преференции. Това, което идва с Наредба 3 са осигуровки и данъци. Честа практика е и облагането на земеделските производители с т.нар плосък данък. 
 
След като казвате, че много малко от пчелари ще получат помощта, рентабилни ли бяха тазгодишните доходи и ще могат ли пчелари да презимуват?
- При лоша годината, като тази, пчеларите не могат да изкарат никаква продукция. Това води не до намаляване на добивите и доходите, а до липса на такива. А след като един сектор не може да се самоиздържа, то следва на него да му се упражнява някакъв държавен контрол и да се подпомага, като например, обявяване на бедствено положение или кризисна ситуация, прави се щаб, всичко това с цел да се подпомогне оцеляването на сектора и затвърждаване на неговата устойчивост на пазара. Трябва да се привличат млади хора, за да има ангажираност на сектора. 
 
Всеки би ми казал, че 60% се признават за разходи, но за да се направят тези разходи трябва да имат средства, а ако няма – няма как да има и разходи. Разбирате ли, това облекчение не работи, трябва допълнително стимулиране на сектора – освобождаване от някакви данъци, от някакви такси, подпомагане с по-голяма субсидия или средства за презимуване и т.н В момента нещо не е достатъчно.
 
А по въпроса за биологичното пчеларство, предвид на това, че по ПРСР вече се усвояват средства за биологично производство?
- Наблюдава се преминаване от конвенционално към биологично пчеларство. Има фирми, които са регистрирани като сертификационен орган и на които пчелари заплащат за сертификация, но след като сертифицират своята продукция, тя трябва да бъде в пъти по-скъпа, а българския потребител няма покупвателна способност т.е той не може да купи този продукт. Всичко това е хубаво, но е хубаво за Франция, Германия, Белгия и т.н. Кой ще купи биологичен мед? Нормалният човек не може да си купи конвенционен мед, какво остава за биологичен. 90% от потребителите на мед са пенсионери, чиято средна пенсия е 150 лв, е, могат ли да отделят 22 евро, за да си купят биологичен мед? Един сектор, за да има устойчивост, трябва да има национална стратегия. Тази стратегия се прави в дългосрочен план за следващите 10-20-30 години. Ето това липсва в българския аграрен сектор и колкото и да си говорим, че пчеларството е важно; и колкото и да си говорим, че пчелите ще изчезнат и са важен опрашител; и колкото и да обсъждаме цените и добивите, трябва да има покупателна способност.
 
Кой е основният пазар на българския пчелен мед?
- Пазарът не е най-важен, преди него има по-важни неща, като опрашителната дейност, която извършват пчелите. Ако ги нямаше пчелите, нямаше да има и овощарство, градинарство, нямаше да ги има и маслодайните култури и т.н. Пчелите повишават добивите от маслодайните култури, те са в основата на производството на нашите плодове и зеленчуци. По-важно е да се разгледа въпросът с изхранването на нацията, отколкото по въпросите за цената на меда. Цената на пчелния мед има борсов характер, той е борсова стока. Днешната цена за полифлора е 3.45 евро, превърнато в български лева е около 6,80-6,90 лв, като тук цитирам Борса Ротердам, Амстердам, Лондон. Така че медът има цена навсякъде по света, само не у нас, защото младите напускат страната ни, а остават старите хора, чиито единствени доходи са насочени към лекарства, оцеляване и стоки от първа необходимост, а медът не се причислява към тези стоки. 
 
Адекватният въпрос след описаната от вас ситуация е  как ще оцелее сектора и какво е нужно да се промени?
Нужна ни е национална стратегия в дългосрочен план, адекватно държавно отношение към него и силна държавна стимулация, за да може секторът да оцелее.
 
ИНТЕРВЮ НА
Христина ВАСИЛЕВА