Единствено за Фермер.БГ председателят на Съюза на българските пчелари (СБП) инж. Михаил Михайлов коментира новата Национална програма за развитие на пчеларството 2014 - 2020 г., както и Наредбата към програмата, в която са разписани серия от рестриктивни мерки, които ще ограничат силно възможността на пчеларите да кандидатстват за финансиране.

 

Михаил Михайлов

 

Инж. Михайлов, има ли вече окончателен вариант на националната програма за развитие на пчеларството за следващия 3-годишен период?
Националната програма за развитие на пчеларството 2014 – 2016 г. вече е готова – подписана е от министъра на земеделието и храните и е изпратена преди дни за нотификация в Брюксел. Най-новото е, че за първи път към Националната програма за развитие на пчеларството е разработена специална Наредба, която изяснява спорните досега моменти в програмата. Досега ако имаше недостиг или излишък на средства по отделните мерки от програмата, трябваше да се събира работната група и да преразпределя средствата. С новата Наредба всичко е канализирано и очакваме да няма проблеми.

 

Как?
В този документ е разписано подробно всеки отделен момент – от кандидатстването по една или друга мярка, през междинните плащания до документацията за окончателно плащане. Досега нямаше ограничения в кандидатстването по мерките на програмата – нито колко пчелни семейства отглежда един пчелар, нито от олко време е пчелар, нямаше и преференции, както и времеви интервал за подаване на окументи за кандидатстване по мерките на програмата. Досега, знаете, само в рамките на един ден и дори само за няколко часа се усвояваха средствата по прорамата. Сега подаването на документите вече ще се извършва в по-голям отрязък от време – 15-20 дни, за да не се получават натрупвания пред офисите на ДФЗ – РА и да се допуска съставянето предварително на списъци или пък висенето с дни преди отварянето на приема пред разплащателна агенция.
Кажете конкретно какви ограничения за кандидатстване по Програмата налага новата наредба?
От следващата година по програмата могат да кандидатстват само пчелари, които имат най-малко 20 пчелни семейства. И още нещо – всеки пчелар има право да кандидатства за подпомагане за толкова кошери, колкото има реално. Тоест, пчелар с 25 пчелни семейства има право да кандидатства само за 25 сандъка или 25 отводки, голи роеве или майки. Досега такива ограничения нямаше и пчелари с по 2-3 кошера можеше да кандидатства за 50 кошера, например. Другото, разписано в наредбата, е, че кандидат по програмата може да бъде само пчелар, който минимум 3 г. е бил регистриран пчелар – това ще се удостоверява с медицинския дневник, който трябва да има за всеки пчелин. Задължително става и изискването кандидатсващите по програмата да са регистрирани като земеделски производители поне 1 г. преди кандидатстването.

 

Това не е ли рестрикция по отношение на дребните пчелари и не очаквате ли те да се обяват против наредбата?
Категорично ще е така. Известно е, че почти от половината от пчеларите в България имат до 20 пчелни семейства и те на практика няма да могат да бъдат участници в Програмата. Друга рестриктивна мярка е, че при кандидати, отговарящи на условията на програмата, но с еднакъв брой показатели, вече ще има допълнително оценяване – това ще става с таблица, чрез която броят на кандидатите ще се редуцира допълнително. В таблицата са заложени фиксирани критерии, които се оценяват по точкова система. Предимство ще имат, например, пчелари, които работят в планински или в слабопродуктивни райони. Повече точки ще получават и пчелари, които имат завършен курс. Критерий при оценката ще има и това колко пъти е участвал кандидатът в предишните програми и за колко пчелни семейства е кандидатствал.

 

Разписана ли е финансовата рамка на Програмата?
Един от сериозните проблеми е, че досега кандидатствайки, пчеларят знаеше точно размера на субсидията, която ще получи. Сега това е неизвестно, тъй като не се знае точният брой на пчеларите, чиито документи ще бъдат одобрени, а и няма яснота и по отношение на процента субсидия. Този процент се определя на базата на броя на кандидатите, на мярката, по която кандидатстват. Ако досега субсидията беше в рамките на 50-80% от общо инвестираните средства, сега има вероятност този процент да падне и под 50. Това е още един минус за пчеларите.

 

Не е ли твърде демотивираща новата програма – вие на практика лишавате малките пчелари от възможност да получат финансиране, за да се развиват, а на тези с големи пчелини не гарантирате размера на субсидията?
Това е така, но тези рестрикции са наложителни. Имаме рецидиви в минали години – има хора, които лично или чрез близки и познати, кандидатстват от 5-6 години и по този начин натрупаха много кошери, направиха огромни пчелини. Това наложи ограничаване при кандидастването, но определено всяка подобна рестрикция води до недоволство. За съжаление, от новите мерки ще бъдат засегнати най-вече дребните пчелари, които няма да могат да се възползват от тези средства.

 

Колко точно е финансовата рамка на Националната програма за развитие на пчеларството 2014-2020 г.?
Средствата като цяло са намалени за всички програми за следващия програмен период. В пчеларството европейските субсидии ще бъдат орязани с 2.1 млн. евро. И ако досега тя беше 6.5 млн. евро, то сега се предвижда финансовата рамка да е в размер на 4.4 млн. евро. Това също ще се отрази на броя на пчеларите, които ще могат да ползват финансово подпомагане.

 

Ще има ли достатъчно пари за лекарства?
Това е акцент в новата програма – 3.8 млн. лева са заложени в нея за закупуване на ветеринарно-медицински препарати. Това е една от съществените разлики в предишните две програми, в които основно се залагаше на закупуването на сандъци. Надяваме се по този начин да помогнем на пчеларите да преодолеят сериозните загуби на пчелни семейства, които наблюдаваме през последните години. Макар че и използването на много ветеринарно-медицински продукти води до нарушаване на качеството на добивания мед.

 

Как от казаното дотук, инж. Михайлов, да говорим за стимулиране на сектора?
Близо 30 000 регистрирани пчелари в България, по мерките на програмата годишно кандидатсват 800-1 000 пчелари. Сега ще са по-малко и наистина това няма как да стимулира сектора, още повече, че няма предвидено в ОСП 2014-2020 г. субсидиране на брой пчелно семейство. Истината е, че за пчеларите не остават много полезни ходове по отношение на субсидирането. Надяваме се, че ще имаме шанс пчеларството да бъде включено в подпограмата за подпомагане на малките стопанства за следващия програмен период. Разбира се, подпрограмите са доброволни за всяка страна-члена на ЕС, тоест разчитаме МЗХ да включи пчеларството в такава подпрограма. За следващата година мжем само да се надяваме МЗХ да има средства по програма De minimis.

 

Водили ли сте разговори за включването на пчеларството в подпрограмата за подпомагане на малките стопанства?
Сега започваме разговорите и ще настояваме секторът да бъде включен в подпрограмата. Оптимист съм, но ако получим категоричен отказ, сме готови да излезем отново на протест.

 

Интервю на Ваня Кюрчева, Фермер.БГ


 

© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!