Първи по рода си Ден на соята се проведе през тази седмица в Кнежа. Информационната среща за производството на соя беше организирана от EURALIS семена и Института за агростратегии и иновации. На събитието присъстваха и гости от Румъния, Хърватия и Австрия, а акцент беше поставен върху предимствата при отглеждането на соя. Соята има бъдеще в България, тя е възможност за земеделските производители, коментира в интервю за Фермер.БГ Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.

 

Г-жо Боянова, анализите показват, че през последните години прощите със соя драстично намаляват. Смятате ли, че соята има бъдеще в България?
По статистика от 1979 г. в България е имало около 1 млн. дка със соя. След това спадът в производството е драстичен, тъй като соята не е конкурентна за зърнопроизводителите. Според изследвания, протеиновите култури, не само соята, не са конкурентоспособни. Методите на изчисление са различни, но от последния доклад, изготвен от т.нар. фокус група за протеиновите култури, става ясно, че е необходимо да се вдигнат значително добивите от всички протеинови култури, за да са те конкурентни на пшеницата и на царевицата. В тази връзка смятам, че това е една възможност за земеделските производители, върху която да помислят. Сега на ниво ЕС вносът на протеинови култури е 70%, а на соев шрот – 95%. С оглед на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) се предвижда подпомагане на производителите на протеинови култури. Дали соята ще бъде причислена към протеиновите култури е въпрос на дообсъждане на ниво ЕС – към момента соята е по-скоро маслодайна култура. Но, ако включим и соята към протеиновите култури, които ще бъдат подпомагани в новия програмен период, българските земеделски производители ще получават малко повече от 150 евро/ха затова, че произвеждат соя. Друга възможност, която обсъдихме с колегите, е, че соята би могла да бъде ползвана за покриване на изискванията по т. нар. Зелени плащания през следващата година.

 

ВИЖТЕ ВИДЕО ПО ТЕМАТА:

Светлана Боянова - Институт за агростратегии и иновации

 

 

 

По какъв начин може да стане това?
Като стане екологично насочена площ – азотфиксираща култура. Във всяко стопанство от 2015 г. трябва да има 5% екологично насочени площи. Тук трябва да припомня, че в момента държавата нотифицира в ЕК решенията си, че в списъка на азотфиксиращите култури е включена и соята. Така че, ако се произвежда соя, от една страна ще се спазят компонентите за екологично насочени площи през коефициент 0.7, като в същото време земеделските производители ще могат да получават и обвързана подкрепа за производство на соя.

 

Все пак, защо соята не е конкурентна? Според производители соята е с по-ниска себестойност за производство и в същото време с по-висока цена?
Необходимо е да се постигнат по-високи добиви от соя. Това би могло да се направи със селекция, с нови сортове. Цената на соята се определя според нейните компоненти. В отделните страни-членки климатичните условия за отглеждане на соя са различни и затова земеделските производители трябва да преценят дали е икономически изгодно това производство. Но, соята като азотфиксираща куртура има още едно много ценно качество – отглеждането й ще доведе до снижаване на разходите за торене на културите след нея. Това е така, защото няма да има необходимост от допълнително наторяване на почвата с азот. Ето защо, всяко стопанство трябва да калкулира за себе си разходите за производство и ползите от отглеждането на соя, отчитайки факторите комплексно, а не само на изкупната цена.

 

 

Ваня КЮРЧЕВА, Фермер.БГ

 

 

© 2014 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!