Предстоящият втори прием по подмярка 4.1, свръхдобива и цените на пшеницата тази година, какво предстои за земеделието след 2020 година. Коментар на председателя на  Националната асоциация на зърнопроизводителите пред Фермер.БГ. 
 
- Г-н Русалов, подмярка 4.1 се отваря след броени дни. Смятате ли, че трябваше това да се случи с целия остатъчен бюджет?
 
- Наистина дойде време и за втория прием. Приятното е, че в този прием има  по-голям шанс за зърнопроизводителите. Тъй като има възможност за точкуване при извършване на строителни дейности от страна на земеделските производители. По този начин се увеличава шанса на колегите от сектора.  Дали трябва целият бюджет да бъде включен в този прием? Лично моето мнение е – не. Защото не всеки бизнес е готов да инвестира на този етап. Ако предположим, че има бизнес, който би бил готов през следващите една –две години, то би следвало тогава да кандидатства по тази мярка, а няма да има тази възможност. Така че по-добре беше да бъде разделена сумата в няколко приема. 
 
 
Логиката на министерството на земеделието и храните е защо да губим възможност от усвояване на европейски средства във времето, когато ние сме готови сега, тъй като от първия прием се оказа, че има голям наплив на желаещи да кандидатстват. Това е така, но идеята е да бъдат подпомогнати и развиващи се бизнеси. Тъй като до 2020 година реално няма да има възможност за участие в модернизирани земеделски стопанства, ако сега бъде усвоен целия бюджет. 
 
Другото хубаво нещо, което се случва в този втори прием е, че ще бъдат включени инвестициите за напояване. Тъй като в предишния програмен период мярка 123 за напояване въобще не тръгна. 
Хубавото е, че сега ще може да се инвестира в системи за напояване, съответно и за инфраструктура. Няма възможност да се развива земеделието и в частност и зърнопроизводството, ако няма напояване. По този начин ние ще добавим и добавена стойност към нашия продукт. Ще можем да бъдем по-конкурентоспособни и ще можем да противодействаме на климатичните условия.
 
- Българската инфраструктура позволява ли това мащабно тръгване към напояване?
 
- В продължение на 25 години каквото и да е съществувало, то е разрушено. Много са малко местата, където има запазени някакви остатъци от инфраструктура. Те ще трябва да бъдат изградени, ще трябва да бъдат вложени допълнителни средства. Ресурсът ще бъде огромен, но все пак се поставя началото. 
 
- Пловдив е единият от двата региона в страната, за които Министерството на околната среда и водите (МОСВ) каза, че местната басейнова дирекция няма да издава документи на тези, които ще кандидатстват с проекти за напояване. Какво ще стане с тях? 
 
- Това е притеснителното. Излязоха първоначалните данни, че водните тела в Пловдивски и Ямболски регион не са в добро състояние. Съответно беше заявено, че в тези два региона няма да има разрешителни за водоползване. При едно по-обстойно обследване в регион Пловдив видях, че това е в отделни общини. Не е за целия регион, но отделна община наистина няма да може да се възползва. Това е притеснително, тъй като регион Пловдив, Пазарджик, част от Старозагорско са региони, които се занимават с интензивно производство – зеленчуци, плодове. Така че без напояване тези култури не могат да бъдат отглеждани. Надяваме се, че за в бъдеще ще може да бъде преразгледана тази водна стратегия и евентуално да има разрешителни за поливане. 
 
- А каква е алтернативата за тях в момента? 
- Отглеждане на продуктите без поливане. Няма алтернатива. 
 
- Смятате ли, че парите, които ще се отпуснат сега за напояване, ще стигнат за проектите? 
 
- Всичко зависи от стопанската инициатива. Ако има достатъчно инициатива от страна на бенефициентите и ако те заложат в своите проекти изграждане на инфраструктура и инвестиции в напояването, ще бъдат усвоени по-големи средства. Дали ще бъдат достатъчни не мога да изразя мнение на този етап. 
 
- Новости има и в критериите. 
 
- Три от критериите са в полза на зърнопроизводството. Така че по-голяма част от колегите ще могат да заявят своите проекти и ще имат по-голям шанс за успеваемост. Надявам се, че през този прием ранкирането ще бъде на по-ниско ниво отколкото се случи в първия прием. Към момента се сключват договори над 33 точки. Силно се надявам, че във втория прием точките при ранкирането ще бъдат на по-ниско ниво.  Което ще създаде повече възможности за реализиране на повече проекти от сектор „Зърнопроизводство“ и съответно за по-голямо усвояване на средствата. 
[news]
 
- Според земеделското министерство тази година има рекорден добив на пшеница, а в предишен разговор с Фермер.БГ Вие казвате, че тази година се явява като нулева за зърнопроизводителите в Пловдивска област по отношение именно на пшеницата. Има ли реално такова свръхпроизводство на пшеница у нас и на какво се дължи според Вас?
 
- Да. По-високи са добивите на годишна база спрямо минали години. Това е така, но защо казвам, че имаме нулева стопанска година? Тези свръхпроизводства бяха съчетани с много ниски цени. Съответно имаше разходи и по стопанската дейност. Затова алармирахме, че реално много стопани ще се движат около нулата на своето производство. Т.е. финансовите им резултати ще бъдат почти нулеви. Някои са с минимална печалба, а някои са с близък до нулата. Не гледаме това, че сме произвели повече. А производството като количество, то е повече благодарение на добрите технологии, които успяваме да вложим в производството си. По-високата култура на земеделие, която имат колегите. 
 
- Какви са цените в момента?
 
- Цените са сравнително по-ниски в сравнение с миналогодишните. Цената е около 270 лв./тон, която успява да покрие разходите на годишна база на производство от пшеница, която произвеждаме в стопанствата ни. 
 
- Миналата година каква беше по това време?
 
- Около 310 -320 лв./тон.
 
- Догодина как очаквате да се движи?
 
- Тенденцията е и занапред цените да се запазят сравнително ниски. Това означава, че ние ще трябва да търсим алтернативи в производството на други култури. А при невъзможност това да се случи, ще търсим по-добри технологии за производство на сортовата особеност на културите, които произвеждаме. Например в пшениците все повече произвеждаме фуражни сортове, тъй като те са по-високо добивни. По този начин ще можем да доведем стопанствата си до положителен финансов резултат. 
 
- Конкурентни ли сте извън граница?
 
- Да. В последните години няма непродадено количество пшеница. Потреблението в страната е 1, 2 млн. тона. Произведените количества са 6 млн. тона, а преходните запаси останаха много малко в страната и почти цялото количество беше изнесено. Това означава, че сме конкурентни. След като една стока е търсена, означава, че произвеждаме качествена пшеница. 
 
- Какво се очаква следващата година – намаляване на някои площи, увеличаване на други?
 
- Естествено е култура, която не носи достатъчно доходи, да бъде намалена. Нормално е всеки един стопанин да си направи тази равносметка. Търсим алтернативни сортове, които да са по-високо добивни и доходни. Но, ако не може да се случи това съответно ще се търсят и други култури. 
 
- Сушата съсипа слънчогледа. Какъв е пазарният изглед на тази култура?
 
- Преди да започнем реколтирането на слънчогледовите поля имаше един период на тримесечно засушаване почти на цялата територия на страната. В този аспект ние бяхме притеснени от добивите, които ще реколтираме. Но се оказа, че добивите се движат малко под миналогодишните. По този начин слънчогледовата продукция в момента е прибрана около сто процента на цялата територия на страната.  И нивата на изкупните цени са значително по-ниски спрямо миналогодишните. Добивите в цялата страна бяха много шарени. Те се движеха от порядъка на 150-170 кг в по-засушливите региони,  най-добрите резултати достигнаха до 250-260 кг. Средно добивите са около 200 кг по наши данни за територията на страната. 
 
- На каква цена се продава?
 
- В момента предлаганата цена от търговци и преработватели е около 630-640 лв. Достигна и  650 лв. на тон  на отделни места. 
 
- При царевицата каква е ситуацията? 
 
- Царевицата също много зле се повлия от това тримесечно засушаване. Има региони, в които добивите са много малки – около 300 кг се реколтираха. Това е предимно в Северна България. А в Южна България царевицата се полива почти 90 процента и когато има поливане, съответно не се влияе от сушата и  тука добивите са по-високи. 
 
- Каква е визията Ви за българското земеделие след 2020 година? Този диалог вече започна. 
 
- Време е вече да започне подготовката по диалога и съответно да бъде ясна визията след 2020 година. Каква ще бъде точно Общата селскостопанска политика, за да можем да бъдем подготвени за евентуални подводни камъни, за да можем да настроим своите бизнеси за след 2020 г.?  Така че е време за започване на диалог. Първо на ниво неправителствени организации заедно с МЗХ. Впоследствие този диалог трябва да бъде пренесен към Европейската комисия.  
 
Три са направленията, които се обсъждат към момента. Запазване на субсидирането на площ, директна подкрепа. Второто направление, което се обсъжда, и то има много поддръжници в ЕС, това е американската система на застраховане на доходите. Това ще бъде съответно и темата, която ще се обсъжда и занапред между неправителствения сектор и местните министерства на земеделието в отделните държави. Другото направление е обвързаната подкрепа, т.е. обвързано с производството субсидиране. Предстоят обсъждания и за трите направления, съответно и в нашата организация поставяме началото на обсъждането и ще излезем с позиция в скоро време.