Възможностите и проблемите, които ще възникнат за земеделските производители и селското стопанство в страната след отварянето на мярка 4.1 в края на месеца. За коментар по тази тема Фермер.БГ потърси председателя на Националния съюз на земеделските кооперации в България и бивш зам.-министър на земеделието и храните Явор Гечев.
 
- Г-н Гечев, предстои прием по чаканата мярка 4.1. 
 
- Започваме най-горещата тема.  Когато говорим за отварянето на  мярка 4.1 трябва да кажем няколко неща. Че тя първо беше променена и второ, че се отваря с целия остатъчен бюджет. Не мога да си обясня това бързане защо е. Защото то поражда много дефекти само по себе си. И освен позитивите, които може да донесе за земеделските производители, то може да донесе и много вреди дългосрочно и на държавата като политика за земеделието, структура на земеделието.  Защото приоритетите в програмата не са най-правилните за мен. Трябва да се гледа последействието на това, което си направил. Не просто да усвояваш средства, а какъв брутен национален продукт пораждат след себе си, след като тези пари са усвоени. След като са направени дадените съоръжение, закупена е дадената техника, така да променяме структурата на земеделието, че тя да става като икономика на добавената стойност, не просто на суровини. Това е нещо, за което абсолютно всички говорят, но остават приказките.
 
Един мой приятел навремето ми казваше: „Не гледай кой какво ти приказва, а гледай финансовите потоци как се движа. Те говорят много повече от думите“.  Всъщност това в пълна сила важи за бюджетите по отношение на Програмата за развитието на селските райони (ПРСР). Това е основният пакет от определянето на политиките. Т.е. чрез финансов ресурс. И тук идва въпросът – отварянето на напояването, което е свързано с най-приоритетните сектори. Е да, но тези приоритети по отношение на напояването не ги виждам като правилни, а след това те са толкова силно ограничени, че кандидатстването за напоителни системи вътре в стопанството ще е много, много частично. И съответно това нямаше да е кой знае какъв голям проблем, ако беше обособен отделен, целеви бюджет за напоителни системи. И да се каже – ето, тези пари  80 млн. - 100 млн. са само за напоителни системи вътре в стопанството.
 
 
 
Защото при това кандидатстване се искат документи, които са свързани с други институции. Свързани са с новоприетия Закон за водите, свързани са с обследването на водните басейни от Министерството на околната среда и водите, което забележете, все още не е готово сто процента в цялата държава. И съответно ти трябва да имаш съгласуване по закона за водите за речните басейни, които обхващаш. Трябва да имаш разрешително за водоползване, трябва да имаш съгласуване на проект, трябва на по-късен етап да имаш Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и т.н. Тези процедури са някъде около година, година и нещо. Не можеш да отвориш наредбата сега и след един месец да кажеш: „Давайте, кандидатствайте“. Как на практика да са направени тези разрешителни режими? Проблемът е изключително значителен, защото тенденциите по ниските цени на пшеницата, на царевицата и на слънчогледа в последните няколко години са ясни. Тази тенденция ще продължи и за напред. Т.е. минаха най-добрите времена за зърнопроизводството в България. Всички го знаят.
 
Преходните остатъци за тази година също ще са много големи за следващата година, което обосновава пак ниски цени. Ако не започнат поне частично да напояват блокове с царевица и слънчоглед, не ни чакат много добри времена. Нито кооперациите, нито другите земеделски производители. И с това ни е свързан стремежа. Защо участваме в тези групи в крайна сметка в министерството на земеделието, като  програмите, за които се пишат те - тези бенефициенти, за които ще го изпълняват, тяхното мнение не се зачита?
 
Последният мониторингов комитет - получих протокола вчера, прочетох го обстойно. Аз съм представител на Асоциацията на индустриалния капитал.  Ние сме отправили изключително сериозни забележки и предложения. КРИБ , Асоциацията на зърнопроизводителите, Асоциацията на земеделските производители са отправили. Нито една от забележките не е възприета. А някой други на държавни институции са приети незнайно как.
 
Парите, които се дават по европейските програми, се дават за развитието на бизнеса на бенефициентите. И е много важно къде отиват тези средства. За мен 4.1 като мярка първо няма да сработи така, както трябва. И след това ще се чудим след няколко години,защото в земеделието е така- когато правиш грешка, когато правиш проблем, без анализ на последействието, просто, за да се изхарчат парите, се усещат след години наред. 
 
- Какво трябваше да се направи?
- Първо трябваше да тръгне мярка 4.3, която на практика е за напояване извън стопанствата. Там има немалко пари, които са за тази по-базовата инфраструктура, за магистралните водопроводи, малките водоизточници. 6000-те язовири, които има в държавата. Трябваше по малко по-различен начин да изглежда Законът за сдруженията за напояване. Плюс това кажете ми как да формираш сдружение за напояване, там където не могат да се формират?
 
- Къде?
- Там, където е най-интензивно земеделието с плодове и зеленчуци – Пловдивско, Пазарджишко, до някъде Старозагорско, Хасковско, Кърджалийско, Бургаско и Благоевградско. Това са регионите, които в момента са с интензивни култури и тези региони са посочени пряко в анализа на Световната банка и в обнародваната стратегия. И забележете тук дисонанса. 4.1 като мярка регионалният й приоритет е Северозападна България. Разбираемо е това - да се развие базовата инфраструктура, земеделието като цяло  с всичките му мощности, малко по-съвременна техника, ферми,  които да развиват работна ръка и т.н.  
 
Да, но най-големите ни нужди в България по отношение на нерегионалната политика на плодове и зеленчуци са в Южен и Централен район. Но ти не взимаш повече бонификации за това. И това е стратегия на Световната банка, която държавата е платила. Защо ги правим тези стратегии, като не ги спазваме? Тук е големият парадокс и тази наредба ще доведе до по-голямо изкривяване пак  на пазара. Погледнете след това колко водни съоръжения ще има и къде ще са разположени те. Ефектът ще е много частичен. Това води до неизпълнение на приоритетите на самата програма. Защото ти си дал приоритети плодове и зеленчуци, пък после не можеш да осигуриш приоритети по отношение на поливна вода. 
 
[news]
 
- Има и доста култури, които са изключени от мярката. При тях как ще се развият нещата?
- Агрономическите способности на политическия екип, който го прави, явно са относителни. Айде кажете ми зелен грах без поливане? Да не кажем, че съвременното интензивно отглеждане на орехи всичкото е с напояване. Защо да не напояваш? Удвояваш добивите. Има научни разработки, да погледнат – там, където може да се реализира напояването, задължително се реализира.
 Има едно нещо, което грам не са го предвидили. Имаш сеитбообороти – на една и съща територия едната година гледаш пшеница, на другата гледаш зеленчуци. Но по добър стар пример преди няколко месеца те не признаха и винената лоза за плод, тъй че…  Трагедията е пълна по отношение на приоритетите на сектор Напояване. За съжаление ще се разбере това малко повече, тогава, когато ще е безвъзвратно късно.
 В момента сме втората година от програмата, първата от усвояването на средствата. Кой накара седемгодишния период да го хакнем още втората година? Този, който е готов. Да, знаем, че има много отпаднали проекти, които не бяха одобрени по 4.1. и там също нямаше напояване. Ок. Дай да сложим целеви бюджет - половината от парите, които са в момента по програмата останали в мярка 4.1. И тогава, когато са готови земеделските производители, да си кандидатстват само за напоителни системи. Което има съвсем нормален резон. Нищо, което да е странно, нищо, което да не е правено, нищо невъзможно.
 
Въпросът е просто на политическо решение. Ще видите какви проекти ще се появят  и кои ще се одобрят в програмата.  Просто напояването ще е много частично, само вътре в населеното място. Някое машинално и несъществуващи такива. Някое капково напояване. Предимно от „Напоителни системи“, ако имаш договор за включване в напоителни системи. 
 
- И ако има инфраструктура?
- Там, където все още има, защото `86-`87 година сме на първо място в Европа, а оттам и на едно от първите в света по отношение на напояване и интензивност на земеделието. След 25 години разруха на тези съоръжения  и дори това, което е останало ние не можем да го използваме, защото това е държавна политика. Не са виновни зърнопроизводителите,че гледат зърно. Те са си земеделски производители като всички останали. Да. Най-лесно се гледа зърното на сравнително големи площи и е световен пазар. Няма проблеми за търговията като такава. За това има условия в държаната. Погледнете една съседна Македония. Сърбия. Които не са членки на ЕС. Погледнете Гърция, погледнете Румъния. Ние бяхме много преди тях в земеделието. 
 
 
Произвеждаме горе-долу годишно около 6 млн. тона. За изхранването в България са необходими около 1 млн. – 1,2 млн. тона, включително брашна, банички, всичко. Останалите около 5 млн. тона се изнасят. Едно време сме били брутен вносител. Но структурата на земеделието е била винаги между 40 и 45 процента животновъдство. Което означава, че се е произвеждало фураж, месо, мляко. Продуктите, които успешно внасяме сега от цялата Европа и извън Европа. Имало е оборот, т.е. имало е добавена стойност. 
 
- Защо това не се прави сега? Имаме я суровината. 
- И аз не разбирам. Вместо това прилагаме мерки за намаляване количеството на млякото и даваме пари на хората да се отказват от животновъдството. Смешна работа. Едно време сме имали 11 млн. овце в държавата, а в момента са под 1 млн. за кравите няма да говорим.  В момента внасяме и фасул, леща. Внасяме мляко и то в големи количества.  Отделно е палмовото масло, всичките му заместители и сухо мляко и т.н.  Нелогична история. Това означава, че нямаме структура на икономиката и на никой не му пука за това.