Димитър Найденов се занимава с отглеждането на годжи бери от пет години. Той е първият регистриран земеделски производител в България, сертифициран за биологично производство на тази култура. В момента отглежда един декар с годжи бери в землището на село Петърч, община Костинброд. 
 
 
Преди пет години започнах с три декара, след това ги направих пет, после десет, а сега отглеждам само един декар с годжи бери. Засадих шест различни сорта, като само един от тях се оказа рентабилен и заслужаващ производство както по качества и свойства, така и по количество, другите сортове загинаха. Това каза Димитър Найденов за Фермер.БГ.
 
Той обясни, че най-разпространеният сорт в страната ни е храстовидният, условно наречен годжи бери единица – ГБ1. При добро отглеждане той дава около 200 кг на декар, а според биохимичните анализи, които са направени, показва най-добри резултати относно аминокиселини, витамини, антиоксиданти, ензими и др. 
 
„Този шум около годжи бери отмина и то по много причини. Тази култура се купува индивидуално, от хора, които го ценят. През годините пазарът се стесни. Има и много хора, които си купиха разсад и отглеждат годжи бери в домашни условия“, коментира биопроизводителят. 
 
Найденов разказа, че се е опитал да изнася за чужбина, но исканите количества са се оказали неизпълними. В момента задоволява само малка част в страната, тъй като е намалил стопанството си до декар. 
 
„Тръгнах с идея и желание, но постепенно надеждата изчезна. Оказа се, че нищо не е така, както човек си го представя. В страната ни няма бъдеще за отглеждането на тази култура“, споделя той.
 
По думите му цената, която се предлага в момента, е много ниска. Търговците пък искат да печелят много, но за сметка на производителите, както е във всяка една област. 
 
„От миналата година се появи акар - влизат в листото на растението и пашкулират вътре. Борбата срещу него е много трудна, защото нямаш достъп до него и това стана голям проблем – продукцията спря. 
 
Той обясни, че вредителят не нанася поражения на плода, но листата започват да вехнат, фотосинтезата намалява и оттам и добивът. 
 
„Обърнахме се към Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), към дирекция „Биологично производство“, но никой не се отзова. Къде са институциите за борба с инсектицидите, няма ги! Това е още една от причините да няма бъдеще в страната ни за тази култура, защото ние не можем сами да се преборим с тези болести", категоричен е Найденов.