Когато разбрах, че съм приета ветеринарна медицина в Тракийски Университет в Стара Загора, това беше един от най-щастливите дни в живота ми, но реално не си давах сметка, че ще следват 5,5 от най-трудните ми години. Това заяви за Фермер.БГ ветеринарят Полина Петрова. 

Агроном: Реализацията е трудна, тъй като обстоятелствата са такива

- Защо избрахте да станете ветеринар?

- Имам видеозапис от Коледа, когато съм била на 5 години. Тогава дядо Коледа ме пита – каква ще станеш като пораснеш, и аз отговарям – доктор на животни. Не си спомням в някакъв момент от живота си да съм искала да бъда нещо друго.Първият ми ясен спомен е една Бъдни вечер, бях на около 8-9 години.

Тогава кучето ми се разболя, не искаше да яде, да пие вода, повръщаше. Нашите го заведоха на доктор, една будка до вкъщи – бивш тотопункт (сами преценете възможностите на кабинета), като се прибраха казаха, че й е сложил няколко инжекции и е казал, че ще се оправи. След няколко часа кучето се влоши, не можеше да се държи на краката си, буквално за минути умря в ръцете ни.

Чувствах се толкова безсилна. Тогава си казах, че тези невинни създания, които са винаги до нас, независимо от настроението ни, не могат да говорят, не могат да кажат какво им е, къде ги боли, тъжни ли са, щастливи ли са, тези създания заслужават да получат най-добрите грижи. Реших, че трябва да стана ветеринарен лекар, за да им помагам.

- Как оценявате обучението си в специалност „Ветеринарна медицина“ в Тракийския университет? Може ли да го сравните с това в Ecole Nationale Vétérinaire Nantes?

- За стандарта на нашата страна мога да кажа, че обучението в Тракийския университет е на много добро ниво, прави се каквото може със средствата, с които се разполага. Учебното заведение се намира извън града и разполага със стационар, в който има всички видове животни, необходими за учебния процес. Има и университетска клиника към него, където студентите се учат на различни процедури, изследвания и операции.



Последната година се набляга доста на практическата част от специалността, като се ходи постоянно на подвижни клиники в различни ферми в околността, както и се правят дежурства в университетската клиника. Но когато дойде ред да го сравня с теоритичното обучение, което изкарах с 3-тата година в Ecole Nationale Veterinaire de Nantes и практическото обучение, което изкарах в 4-тата година в същото училище по програма Еразъм, тогава си дадох сметка, че сме доста назад от развитието на специалността във водещите европейски страни. Затова и в автобиографията на всеки специалист в България ще видите изкарани стажове и специалности в други страни, за да успее да се специализира и научи новостите в дадено направление.

Разликата на френския с българския университет е, че там в последните две години студентите са по цял ден в клиниките, като сами отговарят за случаите, които поемат от посрещането на пациента до изписването и плащането на сметката.

Това прави студента много по-отговорен, дава му възможността да изпълнява сам процедурите, които се налагат за определения пациент, и го прави много по-готов за започването му на работа след излизане от университета.

Другото, което ми харесва във френския университет спрямо българския, е, че в последната година студентите си избират с какви животни искат да се занимават – животни за компания, чифтокопитни, еднокопитни или да се занимават с научна дейност в лаборатории, което им дава шанс да станат по-бързо добри специалисти в дадена област.

- Какви са възможностите за реализация у нас и в чужбина?

- Ясно е, че в чужбина може да се реализираме по-добре, заради което и много от колегите сме в различни краища на света. Клиниките и фермите са отворени за доктори без опит, които сега излизат от университета и тепърва ще се учат.

Заплатата по закон се увеличава след определен натрупан стаж по специалността, а много често след няколко години работа биваш поканен за съдружник в клиниката.



С една дума човек се развива, не стои на едно място. Всеки ще каже, че няма как да сравняваме малката ни държава с държави като Германия, Франция, Англия, да, това е така, но нека се сравняваме тогава с Швейцария, която е страна по-малка по площ от нашата, а доктори се търсят и биват много добре платени.

Като пътувате из държавата няма да видите необработен метър. Животновъдството е на почит, а в България гледат как да го премахнат. Всичко е навързано. Няма как да има големи възможности за реализация в държава, която затъва.

- Защо се преместихте във Франция?

- Преместих се във Франция, за да живея живота си спокойно и да практикувам специалността си, като за това да получавам заслуженото възнаграждение и уважение.

Ще излъжа, ако кажа, че заплатите тук са от най-високите, по-скоро ме привлича уважението на хората, когато им кажа, че съм ветеринарен доктор, когато дойдат в клиниката и знаят, че аз съм човекът, който може да спаси „детето им”.

Знаят, че 5,5 години от живота си си отдал на учение и че посред нощ отговаряш на обажданията им, заради което единственото чувство към теб е уважение и благодарност. Това в България не го усетих.

Не съм дошла тук с идеята да изживея живота си. България ми е на сърцето и искам да се върна със знанията, които ще съм натрупала тук, но чак когато почувствам, че има надежда.