Методи Стефанов е производител, преработвател и търговец на етерични масла. В стопанството си в калоферското село Манолово отглежда 3 000 декара с етерично-маслени култури – маточина, маслодайна роза, лавандула, бял равнец, немска лайка, римска лайка, невен и безсмъртниче.
 
 
„Маточината се засява основно през есента, но практиката показва, че в зависимост от региона пролетта може да се окаже по-подходяща", каза за Фермер.БГ Методи Стефанов.
 
Той обясни, че когато пролетта е суха, е по-добре маточината да се засява наесен и то не по-рано от края на септември, за да има време да се окорени. 
 
„Към ноември засяването става рисковано. В същото време практиката показва, че по-добрият вариант е разсадът да бъде окоренен на тарелки, защото тогава няма стрес и растението е развито“, коментира производителят.
 
Той добави, че в зависимост в коя част на България се отглежда тази култура, може да се прибира реколта между два и четири пъти годишно. 
 
„Първият път е краят на май - началото на юни. След това, ако се дадат максималните условия – поливане, торене и култивиране на почвата, на всеки 40-45 дни отново се прибира реколта“, допълни Стефанов.
 
 
По думите му прекомерните жеги забавят развитието на маточината. Като тази година масово ще има само две реколти, защото колкото и поливки да се направени, вегетацията е 60 дни -  точно поради горещините. 
 
„Специфичното в отглеждането на тази култура е, че не трябва да се прекалява с азотното торене, което е характерно за повечето етерично-маслени култури. Защото тогава става една голяма зелена маса, в която не е синтезирано другото“, каза още производителят.
 
Той разясни, че маточината обича водата, но трябва да се полива по определена схема - по-голяма поливна норма със стартирането на вегетацията, а към началото на бутонизацията поливането трябва да се спре и да бъде заушена между 15-20 дни, защото така се формира маслото в растението.
 
„Много от стопаните, с идеята да направят много зелена маса, прекаляват с азота и преполиват растенията. Така те имат голяма зелена маса, но с малко масло. Вече в почти цялата страна се отглежда тази култура, но най-благоприятният регион е Южна България, защото пролетта настъпва по-рано", обобщи Стефанов.