Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Възможностите за земеделските производители с подмярка 16.1

Презентация на председателя на Института по агростратегии и иновации Светлана Боянова

Възможностите за земеделските производители с подмярка 16.1
Автор: Биляна Панчева, Фермер.БГ
Иновацията е идея или продукти, който когато се въведе в бизнес, трябва да води до успех. Успехът може да е свързан с намаляване на разходите или с увеличаване на печалбата.
 
 
Може да доведе до подобряване на работната среда или да пази околната среда. Новата идея е различно нещо от иновацията. Докато не се види, че тя носи успех, това на практика си остава нова идея. 
 
Това обяснение за иновация даде председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова по време на презентация, с която разказа на земеделски производители за платформата на Европейския съюз (ЕС) „Европейско партньорство за иновации“. 
 
 
Тя обясни, че по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) у нас има няколко мерки, касаещи иновации. 
 
„Подмярка 4.1 и подмярка 4.2. Всички познаваме подмярка 4.1, тя е инвестиции в селските стопанства и там иновацията се счита за нещо, което е защитено с патент или полезен модел и взима точки. Същото нещо е и в мярка 4.2 за преработката. Ако някой представи на фонда патент или полезен модел и той не е издаден преди повече от две години преди датата на кандидатстване, пак взимаме точки“, разясни Боянова.  
 
Реално обаче Европейския съюз проумя, че по този начин няма как да внедрим бързо иновациите. Боянова посочи като пример дълготрайните процедури за взимането на патент, което де факто е интелектуална закрила на някакъв продукт. В случая не може да се говори за сигурна иновативност на въпросния продукт, а и това не води до повишаване на конкурентоспособността. 
 
 
Точно за това е създадена платформата  „Европейското партньорство за иновации“. Много бързо добрите идеи да се внедрят в конкретни предприятия или стопанства. В случая с иновациите в земеделието не се говори за научна разработка на някой институт. Може да има много такива идеи на обикновени хора, но ако няма кой да ги купи и ако не решават проблем на земеделските стопани, те не биха били подкрепени.  
 
Тук идва прилагането на подмярка 16.1, която е свързана с внедряването на иновативни решения в земеделския бизнес. 
 
„Иновацията може да бъде технологична – т.е. внедряването на някакъв информационно-технологичен продукт в земеделското стопанство. Може да бъде социална функция, свързана с работната ръка. Очевидно ако искаме да внедрим прецизно земеделие, тогава идва моментът някой да ни го предостави. Т.е. – ние не се справяме сами“, коментира председателят на Института за агростратегии и иновации. 
 
 
Тя даде пример с купуването на трактор с внедрени високи технологии. Това според нея е инвестиция по мярка 4.1, а не по мярка 16.1. 
 
„Необходимо е сътрудничество и обединяването усилията на повече хора. В повечето случаи това са институти или университети, които предлагат на земеделския стопанин нещо конкретно, за да се реши въпроса. И в този случай те правят оперативна група. В нашата програма такава мярка има. Сложена е като приоритет, но не сме започнали да я работим“.  
 
Боянова обясни, че по тази мярка има заделени 20 млн. евро. Боянова заяви, че ние сме единствената държава с проекти за до 1 млн. евро. Всички други, според нея, са с проекти между  200 000 – 500 000 евро. Тя го обясни с това, че другите държави искат с по-малко пари да получат по-добър ефект.  
 
„За да се проучи иновативния проект дали изобщо ще работи се получават 5 000 евро на година. След което има стимулиране на интереса, т.е. дали искаме да увлечем повече хола около нашата идея – 10 000 евро на година за оперативна група и текущите разходи за офис, консумативи и т.н. – 35 000 евро на година. Като въпреки това могат да се правят инвестиции, които могат да бъдат с интензитет на помощта, какъвто е в мярка 4.1 и 4.2. защото реално инвестицията ще прилича на такава по тези мерки“, посочи Боянова. 
 
Тя обобщи, че в нашата програма е записано, че такъв проект може да продължи в рамките на 5 години. Така ще може идеята да бъде тествана на полето или в животновъдно стопанство. 
 
 
Държавите, които са стартирали тази мярка са Италия, Германия, Холандия, Литва и Унгария. Те вече са обявили първите приеми по нея и са получили първите си иновативни проекти. Тук обаче става въпрос и за ясен фокус. Решено е, например, в дадената държави да се решат проблеми в сектор „Животновъдство“  и затова приемът е пуснат  само за проекти в този сектор
 
Боянова даде български пример с фондация „Биоселена“. Тяхната иновация се състои в решаване на конкретен проблем с хигиената на млякото. Фермери нямат топла вода, с която уредите да бъдат пречиствани и по този начин млякото се замърсява.
 
 
Затова от фондацията се заемат да работят с Тракийския университет да направят уред, подобен на бойлер, който да дава възможност за измиване на уредите и да се  подобри качеството на млякото на стопанството. 
 
„Това е нещо много просто и не толкова скъпо струващо, което е довело до успех във всички тези животновъдни стопанства, където има вече наличие на топла вода“, коментира Боянова. 
 
Тя даде и други примери, но от чужди държави. Множеството от иновациите са свързани с IT продукти и най-вече с начини на събиране на данни в земеделското стопанство и техния анализ. 
 
„В Холандия група фермери, които събират данни за стопанствата си и ги споделят помежду си и с анализатори, за да разберат как се движат като разходи, реколти и по други показатели в сравнение с колегите си и на база на това оптимизират дейността си. Няма нищо уау, няма полезен патент. Но самият факт, че те са направили точно тази дигитална кооперация.  Тук те могат да повишат своите печалби на база на сътрудничество през дигитална кооперация“, коментира експертът.  
 
Следващият пример е свързан с прецизно напояване в Сърбия. Това е иновативна услуга,която  дава рецепта за напояване, като изчислява точно количеството вода, което е необходимо за точното време. 
 
„За изготвянето на тази рецепта се използват няколко източника на данни – водни константи, съобразени с типа на почвата, необходима вода за растението по време на вегетативния период, както и почвената влажност. Тук отново опираме до IT, което може да бъде финансирано, а тази информация се анализира от сензори. Крайният резултат се отчита с това, че ако не постигнем повишаване на добивите до 30 процента, нашата идея не е сработила“, обясни Боянова. 
 
Един от любопитните модели идва от Франция. Става въпрос за събиране на едно място на информация за всички сделки със зърно и торове в даден регион, като целта отново е сравнителен анализ. Според хората, въвели идеята, фермерите ще придобиват представа за реалните цени и възможностите, които пазарът може да им даде.
 
 
По думите на Боянова интересът на купувачите на зърно в този случай е да се използват нови канали за събиране на продукция, да разширят географския район, да увеличат видимостта на фирмата и като финал да регулират доставките на зърно и позиционирането. Така на практика купувачите могат да направят своята стратегия, без да се конфронтират с другите играчи на пазара. 
 
По този начин се подкрепят и научните изследвания, но само ако имат някаква практическа приложимост. Идеята е да не се пилеят средства за научни разработки, които не трябват на никого. По думите на Боянова всички тези примери са една добра база, на която може да се стъпи и да се стартира в България. 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Светлана Боянова: Трябва да решим какво земеделие искаме след 2020 година
 
Правилният подход при хранене на агнета гарантира висок прираст
28.03.2017 | 17901 прочитания
 Правилният подход при хранене на агнета гарантира висок прираст
Схеми за хранене на агнетата, които улесняват правилното хранене на агнетата, представя ас. д-р Мирослав Симеонов от Земеделския Институт в Стара Загора
Агро техника
Помпи и резервни части за пръскачки Помпи и резервни части за пръскачки

Помпи и резрвни части за пръскачки

29.03.2017 | Виж повече
резервни части за роторна косачка резервни части за роторна косачка

Всякакви резервни части за турски роторни косачки

29.03.2017 | Виж повече

Продавам силажка Клаас Ягуар 61 двуредова

29.03.2017 | Виж повече

Откъде да се вземат липсващите милиони по мерките 10 и 11?