Членството на България в Европейския съюз (ЕС) ни даде, но също и ни взе много. Интересът към земеделието се увеличи и се създаде среда за работа, което е най-важното, защото тя дава сигурност на фермерите. Независимо от правителствата земеделците са по-спокойни. Това каза Костадин Костадинов, заместник-председател на УС на Национална асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за Фермер.БГ. 
 
 
Във връзка с 10-годишнината от членството на България в ЕС той сподели:
 
„Европейските субсидии увеличиха интереса към сектора и вдигнаха рентите на много места. Благодарение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и мерките 121 и 4.1 влязоха много средства в сектор селско стопанство. За сектор Зърнопроизводство конкретно средства влязоха по мярка 121 и много фермери развиха стопанствата си и с техника в цялата страна“, коментира Костадинов относно позитивите на членството ни.
 
Промяна на приоритетите
 
 
10 години е един много дълъг период и освен позитиви е нормално да се срещнат и негативи, тях зърнопроизводителят вижда по следния начин:
 
„За нашият сектор в самото начало нещата тръгнаха добре. Зърнопроизводството е един от най-добре развитите сектори в страната. Всички хора, които желаеха да работят и се насочиха към него, и успяха да получат някакви субсидии направиха нещо. Обаче всяка субсидия реално изкривява пазара. Негативно беше преориентирането и като цяло новите приоритети, насочени към други отрасли, които преди това реално бяха загубени и унищожени. С това стимулиране управляващите имаха амбицията да започне някакво възстановяване, което и до момента продължава“, обясни той.
 
Изкривени приеми 
 
 
По думите му за целта са пуснати програми, които до голяма степен не са били успешни. 
 
„През първият програмен период по мярка Млад фермер имаше измама на 50-60%, като и при първият прием за биопроизводство това се повтори. Оттам нататък много от хората се насочиха към прякото производство на продукция. Възможността на директни плащания – без производство да се получава субсидия също не е уместна. Ние, зърнопроизводителите, по принцип сме против тези методи, като залагаме на чистото производство т.е на това, от което получаваш приход, осигуряваш заетост и плащаш данъци“, категоричен е Костадинов.
 
Специализираност по райони
 
 
Според него тази година няма да е по-различна от миналата за сектор Зърнопроизводство. Благодарение на високите запаси от 2016 година и също така високите добиви, с които ще бъде запомнена.
 
„Тази година ще отворят прием по мярка 4.2 и по разбира се по други мерки, но важното след всичко това е да имаме един краен продукт, който да остава тук, да създава заетост и да работи. Оттам нататък остава да се надяваме времето да е с нас и да е на късмет и здраве“, каза Костадинов.
 
По думите му трябва да има специализираност на секторите по райони. 
 
„Имаме колеги, които отглеждат 10 хил. дка земя и 3 дка със зеленчуци, за да успеят да участват по дадена европейска програма. Това е несериозно. Трябва да има диверсификация, но да е специализирана“, заключи Костадин Костадинов.