Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Минчо Минчев: В земеделието няма правила и шаблони

Успешен агробизнес се прави с цената на много лишения, смята изпълнителният директор на Агрисс

Минчо Минчев: В земеделието няма правила и шаблони
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
снимка: © Агрисс
Минчо Минчев е машинен инженер и изпълнителен директор във фирма „Агрисс“, собственост на зооинженер Стилиян Стоянов. Компанията обработва 27 хил. дка земя в село Спасово, Генерал Тошево. 
 
Основните култури, които отглеждат са пшеница, царевица и слънчоглед. Минчо Минчев се занимава със земеделие още от студентската скамейка, а след разпадането на държавното земеделие, започва професионалното си развитие в сектора.
 
- Г-н Минчев, какво според Вас спечели българското земеделие за 10 години в ЕС?
- Първото положително нещо, което виждам са европейските програми, по които голяма част от земеделските производители обновиха своите машинни паркове и внедриха нови технологии в стопанствата си. Разбира се, както всяко нещо, си има и своите негативи. Въпреки че някои неща ние ги приемаме като отрицателни, но според европейските конвенции е точно обратното. Според мен във всяко нещо има някакъв смисъл и може би, за да го осъзнаеш напълно не трябва да имаш българско мислене. Нашето мислене, за разлика от развитието ни в техническо и в технологично отношение, не се променя с темпа, с който тези два фактора се развиват. Това е мое мнение, въпреки че съм от хората, които дълги години са се сблъсквали със селективните принципи, които са ни изградили едни по-различни представи за работа, отношение към труда и т.н. Все пак смятам, че тези неща ще си дойдат на мястото.
 
- Някои хора смятат европейските субсидии за положителни, а други за отрицателни, но все пак помогнаха ли ни те, да имаме земеделие, подчинено на модерните технологии в България? До каква степен родните земеделци внедряват и приемат иновациите в своите стопанства, според Вас?
- Земеделието наистина трябва да бъде иновативно. За да стане това обаче трябва да си и много близко до самото земеделието, за да проявяваш някакви иновации в цялата тази много обширна тема. Не мисля, че новите и модерни технологии липсват, ако говорим изцяло за иновации в земеделието. Това, че повечето земеделци си обновиха  машинния парк е едно на ръка. Отделно от това навлязоха много технологии, които доскоро някои ги мислеха за невъзможни и несъвместими с нашето земеделие. Оказа се обаче, че във всяко нещо се крие положителен смисъл, стига да знаеш кога и как да го приложиш. Разбира се, има го и моментът, че не бива да прилагаме дадено нещо праволинейно само защото някой го е направил и е казал, че работи. Ако го приложим не когато трябва, при нас може и да не се получи, но това не означава, че не работи като цяло. 
Условията в нашия бранш са толкова различни и толкова пъстри, че ако днес на някой нещо му се е случило в много добър план, на друг пък, същата схема може да го доведе до провал. Земеделието не е място за шаблони или някакво лимитиране на самата дейност и на самите технологии или иновационни процеси. Няма правила по които да се водиш, като става дума за иновации. Всичко се свежда до наблюдение, анализиране и взимане на навременни и правилни решения. Според мен всичко е строго индивидуално и зависи от възможностите, условията и нагласата на хората. 
 
- Каква трябва да е позицията на България за новата ОСП предвид това, че следващата година ще сме председателство?
- В медиите се говори, че след 2021 г. субсидиите ще се дават за реализирана продукция, а не за декар земя. Според мен това е многократно по-правилно. Директните плащания биват защитавани от бранша, защото по-удобна от тази схема - няма. През последните години тук започна да се води една голяма борба за наемане на всевъзможни площи, които в едни нормални условия никой не би погледнал и не би обработвал. Фактът, че ти получаваш субсидия на базата на някаква площ, която обработваш, без значение какво си изкарал от нея, какво си реализирал, как си го реализирал - с документи, без документи и т.н., получаваш пари. Това е много удобно за една голяма част от фермерите. Лично аз мисля, че най-правилното е не да обработваш милиони декари земя, а да се бориш и да работиш в насока максимален добив от един декар. Според мен е по-правилно да направиш така, че да изкараш максималното от тази земя, а не просто да се отчита, че ти я работиш.
 
- В предварителен разговор ми бяхте казали, че се доверявате на българските сортове пшеница. Защо?
Българските сортове са проверени във времето, те са генетично създадени за условията, които съществуват в нашата държава. Според мен независимо от това, че отстъпват по добивност на френските, на австрийските и т.н, българските сортове са стабилни, устойчиви и трудно могат да те изненадат в онази ситуация, за която си говорихме предишния път. (бел. ред. 2003 г.) 
Тази година също беше трудна за зърнопроизводителите. Имаше много притеснения по това отношение, но за разлика от 2003 г., то тази поне имаше сняг, а тогава се случи непоправимото.
 
- Как върви пролетната компания?
- Пролетната кампания при нас може да се каже, че е в самия си край. Посевите са в много добро развитие в момента. Царевицата и слънчогледа имат едно много добро състояние и дано Бог да ни опази от неприятности, които биха могли да се случат. Ако ни прати малко дъжд, ще бъде много добре, тъй като нашият регион е малко ощетен в сравнение с всичко останали.
 
 
- А как се предпазвате от непредвидените ситуации? Застраховате ли продукцията си?
- Понякога - да, понякога - не. За мен няма никаква политика в това отношение от страна на застрахователните компании. Нека Ви дам един конкретен пример. Имало е години, в които сме застраховали и се е случвало нещо, например минава дъжд с градушка, но ти застраховаш реколтата от наводнения, от градушка, от пожар... Защо когато едно нещо от тези се случи, компанията взима процентно от факторите, които си застраховал?! Примерно минала е градушка и за градушката ти дават 20% обезщетение от щетите, които са нанесени. Могат ли да минат едновременно градушка, порой и пожар? И всъщност трябва ли всички тези неща да се случат, за да получиш 100% обезщетение?! Това са застрахователните тънкости, които те карат да не проявяваш никакъв интерес в това отношение. Ако имаш някакви отношения с държавата, основно по отношение на програмите и по-скоро както беше по мярка 121, там си задължен да застраховаш и няма накъде.
 
- Говореше се, че ще става задължително …
- Според мен искат да го направят задължително, за да могат да угодят на някого. Застраховането трябва да бъде чисто доброволен акт – дали ще застраховам, къде и как си е мое право на избор. И все пак нека застрахователите си променят малко мисленето и позицията по отношение на условията, които предлагат. Българинът застрахова автомобила си, защото е задължително, но не застрахова дома си, нито себе си, а какво остава да застрахова нещо, което я се случи, я не се случи. Нещата са двустранни, но мисля, че при едни по-ангажиращи и нормални условия на взаимен интерес, би могло да има някакво развитие в това отношение. Не е нормално в тези условия, когато всичко е на открито и на произвола на съдбата, да ти е безразлично какво ще се случи.
 
- Накъде отива българското земеделие?
- Българското земеделие си върви в правилна посока. Може би грешката е, че се допусна определени контингенти да стигнат до положение, да обработват милиони декари земя. Човек, който се занимава със земеделие, ще ви каже, че това е невъзможно, защото всяко нещо иска да не го изпускаш от наблюдение, от обхождане и от внимание. Навремето беше голяма борба да се развалят точно тези крупни единици, а сега направихме нещо, което няма равно дори на предишните АПК-та по площ. Ако погледнем глобално, дори в света няма подобна тенденция. 
Положително нещо е, че много млади хора започнаха да се занимават със земеделие и тези, които започнаха преди 4-5 години, се справят все по-добре и по-добре. Нека не забравяме, че има хляб и слънце за всички.
 
 
- Според Вас каква е формулата за успешен агробизнес в България?
- Успешен агробизнес се прави с цената на много лишения. Лишаваш се от всички светли часове и от всички удоволствия, които могат да ти се случат през тези часове. Това е труд, който е непрестанен. Този бизнес изисква големи усилия и вложения, които за една пшеница, например започваш да влагаш още през септември и на деветия месец, ще получиш нещо, което никой не знае какво ще бъде. Възвръщаемостта на средствата тук е твърде бавна, не е като на пазара или в магазина. В земеделието работиш, работиш, работиш, гледаш какво ще се случи и продължаваш да работиш. Така до деветия месец когато започваш да събираш "плодове" си. Докато накрая не се появи някой измамник, който да ти купи продукцията на безценица. За щастие, през последните години това се случва все по-рядко. Земеделието е един голям риск - една фабрика на открито; един разсаден двор, който по никакъв начин не можеш да опазиш от нищо и ти остава само да се бориш с природата, да правиш това, което трябва и да си казваш „да става каквото ще“.
 
- На кои марки машини се доверявате?
-  Нашето стопанство е изцяло в зелена окраска. (бел. ред.  John Deere)
 
- Как се справяте с растителната защита и какви семена използвате?
- Много са нещата, които използваме. Всичко зависи от конкретната ситуация, но там също е една много пъстра картинка. На пазара има много достъпни препарати, които понякога могат да ти свършат работа, но понякога ти остава само надеждата. И в растителната защита нещата трябва да се оглеждат в много сериозен план, защото тънките сметки понякога излизат много солени. При пшеницата се доверяваме на Добруджанския земеделски институт, при царевица на Пионер, при слънчоглед на Синджента, а при рапица на Байер и Пионер.
 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Стоян Ковачев: Всички, които се занимават със земеделие, го правят на ниво
 
Маточината е новият хит при етерично-маслените култури
26.06.2017 | 16614 прочитания
Маточината е новият хит при етерично-маслените култури
След бума на лавандула идва този на маточината, смята Никола Младенов, земеделски производител от Левски

Имате ли специализирано агрообразование?

интервю
Ангел Вукодинов: В българското земеделие липсва планиране Ангел Вукодинов: В българското земеделие липсва планиране

Никъде няма писана формула за успешен агробизнес в България, трябва постоянство, смята председателят на Контролния съвет на НАЗ

news