Един от основните проблеми в говедовъдството е, че никой вече не се интересува как да намали себестойността на продукцията и да увеличи производителността. Това заяви за Фермер.БГ Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България (НСГБ). 
 [news]
„Всички говорят за субсидии, за пасища. Има безкрайни проверки и в крайна сметка, нито себестойността пада, нито млякото се увеличава. Нашата задача е да кажем на фермерите, че който иска да остане да се занимава с крави, трябва да намали себестойността на продукцията, защото цената на млякото ще се запази на тези нива – в рамките на 60 – 70 стотинки. Ако не работят над себестойността, то не е бизнес“, обясни Михайлов и обобщи, че фермерите трябва да започнат по-професионално да отглеждат животните, за да могат да се задържат на повърхността. 
 
Според изпълнителния директор на НСГБ  по цялата верига има много пропуски.
“Не се отделя достатъчно внимание на селекцията. По неофициални данни 30-35 процента от животните се осеменяват изкуствено. Това е достатъчно да се разбере, че имаме много малък генетичен прогрес“, коментира Михайлов. По думите му масло в огъня наливат и високите цени на разплоден материал в чужбина.
„Около 1800 евро е средната цена на едно класно животно“, обясни той. Според него голяма спънка в тази насока са и селекционните програми на развъдните асоциации. 
 
 
„Има ограничения, за които контролните органи зорко следят. При нас почти не се използват методите на хибридизацията  - да се кръстосват млечни породи с млечни породи. Ако го правиш това нещо, нямаш  право да членуваш в развъдна асоциация. Например Холщайн с норвежко говедо, което е хитът в момента в света и в Европа. Тука при нас не може да стане, защото го няма заложено в развъдната програма на асоциацията, съответно агенцията не им признава тия животни и не им дават субсидия“, разказа Михайлов и маркира още един съществен проблем – неквалифицираният труд във фермите. 
 
„На много места персоналът е неподготвен за доене. Ние нямаме никакъв център за обучение на тези хора, никой не им иска никакъв документ. От това идват проблеми с млечната жлеза, оттам идва некачественото мляко. Заради липсата на особен генетичен прогрес, средната масова млечност за страната е 3,7 тона. За качеството на млякото има още какво да се желае. Като минат тези млека през лабораториите и изведнъж се оказва, че е малък масленият градус, че протеинът е нисък и т.н.“, разясни изпълнителният директор на НСГБ.
 
Той подчерта, че друг съществен проблем в говедовъдството е начинът, по който се хранят животните. 
„Импровизира се. Животните се хранят с най-различни боклуци и остатъци от хранителната промишленост като джибри, бирена каша…„  категоричен е Михайлов. Според него причината последните две-три години нещата в този сектор да не са толкова зле е, че времето е било благосклонно и цената на зърнените фуражи е ниска. 
 
„В момента имаме една от добрите цени – 27 цента беше миналия месец за България, което е долу-горе колкото е средното за Европа. Който не се съобразява с това нещо, той ще фалира. Не може на субсидиите да се чака. Вярно е, че в Румъния получиха по 600 евро за крава, но там става дума за 100 000 животни, които са под селекция.  А Румъния има 1 млн. крави“, коментира Михайлов и допълни: „Можем да кажем, че имаме млечно говедовъдство, ако получаваме 6-7 тона от всички млечни крави, а ние получаваме 3,7 тон. Развъдните организации отчитат между 5,5 тона до 5,7 тона“.