Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Момчил Неков: Нужно е сектор Пчеларство да бъде заложен в новата ОСП

Освен субсидии за опрашване по линия на ОСП, трябва да се субсидира и развитието на технологии в сектора, обясни Неков пред Фермер.БГ

Момчил Неков: Нужно е сектор Пчеларство да бъде заложен в новата ОСП
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
снимка: © Катя Тинчева
Не само, че трябва, но и е нужно сектор „Пчеларство“ да бъде заложен в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП).
Трябва да се дават и субсидии за опрашване. Това каза евродепутатът Момчил Неков в интервю за Фермер.БГ.
 
 
- Субсидии за опрашване по линията на ОСП. Това е една от идеите Ви, която ми направи най-голямо впечатление. Разкажете ни малко повече и смятате ли, че в бъдещия програмен период трябва да се намери място и за пчеларството, като приоритетен сектор, който да бъде субсидиран?
- Не само, че трябва, но и е нужно да бъде заложен. 80% от опрашването на селскостопанските култури зависи от пчелите. В тази връзка, в САЩ годишно се влагат близо 2 милиарда евро. Това безвъзмездно опрашване, което се случва в Европейския съюз (ЕС), в САЩ е вече реално осъзнато.
 
Пчеларите в Европа са около 600 000, като те не могат реално да се издържат само от сектора. Тук въпросът е от една страна да направим професия пчелар и това да са хора, които да се занимават, да допринасят за сектора и да го разрастват. На изслушването в Европейския парламент (ЕП), в Комисията по земеделие, бяха поканени представители на различни организации от Германия, Унгария и други страни, които говориха точно в тази насока – за увеличаване на разнообразието от паша, което също е много важно за пчелния сектор. 
 
- Бяхте специален гост на празника, посветен на Св. Прокопий в Габрово и изнесохте доклад за перспективите и предизвикателствата пред пчелния сектор. Кои са те?
- Откроих пет точки. Първата бе във връзка с услугата на сектор „Пчеларство“ към сектор „Растениевъдство“. Втората бе намирането на баланс между неоникотиноидите и пчелите. Има зърнопроизводители, които са едновременно и пчелари, което значи, че щом те са намерили този баланс, значи и другите могат да го постигнат.
 
Ние, на европейско ниво, забранихме използването на неоникотиноидите, като всяка държава-членка може да иска дерогация за определени месеци през годината. Догодина трябва да очакваме пълна забрана.
 
Тук е и другата точка – да използваме повече развойната дейност в посока подобряване и създаване на нови вещества и съставки. Всяка година се инвестират стотици милиони в това направление на европейско ниво, като твърдим, че нивото на развойна дейност е много добро и самите активни вещества, които се използват трябва да бъдат от ново поколение т.е такива, които да не застрашават живота на пчелите. Смятам, че има ресурс и научен капацитет да намерим решения.
 
- Водещи компании за растителна защита започнаха да представят своя поглед за решаването на конфликта. Една такава иновация е въвеждането на дефлекторна система за отвеждане на въздушния поток, като се позволява на отработения въздух да се отведе и набие директно в почвата. Смятате ли, че това е един от начините зърнопроизводителите и пчеларите да живея в синхрон?
- Целта е да се намери някакво решение и да се постигне баланс. Нужно е решение, което да не позволява да има вреда върху пчелите. Тук говорим за концентрацията и въобще да има латентен край за самите пчели или да се влияе върху тяхната ориентация. В случая ние призоваваме самите компании, които развиват нови вещества да предложат решение.
 
- Кои са другите предизвикателства пред пчелния сектор?
- Трябва да се обърне внимание и на търговските споразумения, както и на квотите за мед, които се дават за Украйна. Тази година получиха допълнително 2 000 тона, при положение, че в България имаме 10 000 тона мед, който е непродаден.
 
Пчеларството е един чувствителен сектор. Тук говорим за една протекционистка мярка, която не е в разрез с договорите и регламентите на ЕС, а по-скоро е точно в хармония с тях. Продуктите, които са на европейско ниво, които са на единия пазар, те трябва да бъдат защитени, а след това да осъществяваме безмитен внос към други държави. 
 
- Какво друго трябва да се подкрепи в ОСП след 2020?
- Много е важно в ОСП, за следващия програмен период, да се вкарат определени субсидии за развитието на технологиите в сектора. Ние имаме разработена една българска технология, която проследява влитанията и излитанията, в и от самия кошер и според шумовете, следи качеството на пчелното семейство.
 
- Пчеларите се вписват в регистър, но при разговори с повечето от тях, обясняват, че по-голямата част от сектора са възрастни хора, които не са регистрирани като земеделски производители и съответно не са вписани в регистъра. Така обаче страната не може адекватно да следи какво количество мед се произвежда, за да намери евентуален пазар и да има ясна представа колко са заетите фермери в този сегмент на селското стопанство. Какво е решението?
- И този проблем, като монетата има две страни. От една страна фермерите, които искат да кандидатстват за субсидии, които не са професионални пчелари, се регистрират, а този, който е професионален пчелар не се регистрира, защото не вижда смисъл от мярката.
 
В случая и двата варианта не ни помагат. Трябва да има някаква отчетност. Това е и една от целите, която ще бъде записана в доклада за перспективите и предизвикателствата в пчелния сектор. В момента на етикетите на меда се записва единствено, че има произведен мед извън ЕС и в ЕС.
 
Това, което ние искаме да направим, е да се споменава страната на произход и пропорцията. В момента на германския пазар има 1% български и 99% китайски мед. Заради етикета, единственото, което може да се види е, че медът е доставен от България. Това неминуемо разваля имиджа на нашата страна, а не на Китай.
 
Когато има обозначение на етикета, всеки потребител може да се информира и да вземе осъзнат избор. По този начин ще защитим качеството на българския мед и продукцията ни няма да стои непродадена заради ниска цена на прекупвачите, които купуват нискокачествен мед от Украйна, Китай или Мексико. 
 
- Имат ли място иновациите в сектора у нас?
- Според мен иновациите имат място у нас, стига да са добре обяснени. Все пак всичко върви към иновативното, вече говорим за онлайн платформи за продажба на мед, за регистрация на производители и по този начин меда стига директно до крайния потребител. 
 
- Колко важни са географските означения?
- Важно е да използваме географските означения за защита на меда. Нека дам един пример - малък буркан с мед от лавандула във Франция, който е защитен, струва 28 евро, което е равностойно на 55 лева. Тук излизаме от ценовия клас, вече не говорим за мед, а за мед, който е с ограничение, който е специфичен и след тази защита всяка държава-членка е длъжна да защитава продукта в рамките на ЕС.
 
Това са мерки, които можем да използваме. България е богата на храни и продукти, но не го правим. В тази връзка продължаваме да работим за това. Срещаме се с различни производители, четем  литература, тъй като тук тя е много важна, защото трябва да се докаже, че самият продукт е специфичен и има традиции в самия географски регион. 
 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Кошери по австралийски модел - акцент на Празника на пчеларите
 
Момчил Неков: Трябва да се дават субсидии и за опрашването
 
Пчелари се надяват на добра година
 

Как да се решат проблемите с поземлените отношения?

news