За вариантите на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020г., ще има ли субсидии тогава и до какво ще доведе Brexit, разговаряме с управителя на ИнтелиАгро Николай Вълканов 
 
- Г-н, Вълканов, в каква посока ще бъдат промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) през следващия програмен период, който предстои след 2020 г.?  
[news]
 
- Големият въпрос, който всички си задават е дали директните плащания ще останат във вида си, в който са в момента. Съществуват вече нагласи, дори в старите страни-членки, че начинът на подкрепа на фермерите трябва да бъде променен. И той да бъде насочен по-скоро към подкрепа на дохода в ситуации на криза.
 
Има примери в света, например в Щатите, където подпомагането е под формата на застраховка на дохода или добивите. Дали това ще се случи и дали ще има толкова рязка промяна в ОСП, към този момент е рано да се говори. Другият важен елемент, в който очакваме промяна, са т.нар зелени плащания. По начина, по който са регламентирани в момента в голяма степен води до разхищение на публичен ресурс срещу твърде малко блага.
 
И по-скоро посоката, в която трябва да се върви, е финансиране на конкретни практики, които са добри за околната среда. Например практики, които щадят почвата с по-малко дълбока оран, с повече влагане на органична материя в почвата, така че да се повишат нейните естествени качествени характеристики. Това са все неща, които хем водят до много по-добри резултати, отколкото тези, които са заложени в сегашната политика, хем няма да водят до такива изкривявания в производствената структура и финансите ще бъдат много по-ефективно насочени.
 
Това е, защото ще бъдат насочени към добри практики, от които има реална полза. А не просто оставянето на част от стопанството под угар,например,  което за нашите условия е много спорен въпрос дали изобщо е зелена практика. 
 
 
- Какво е мнението Ви за американския модел на застраховане?
 
- Там също има доста проблеми с провеждането на тази политика. Но е модел, който в малко по-добра степен определя подпомагането на базата на по-пазарни елементи, а не толкова да дава шанс за изкривяване, каквото се получава у нас с директните плащания. При всички случаи трябва да се търси модел, който прави фермерите по-конкурентоспособни и по-независими. Да ги направи по-добри бизнесмени, а не бенефициенти на субсидии, на социални помощи. Защото много често, особено в България, това е фактът. 
 
- Говори се, че субсидиите след 2020 г. ще бъдат спрени. Как ще се отрази това в България?
 
- Два фактора ще бъдат много важни, ако това нещо се случи. Единият е, че около 30-40 процента от хората, които в момента са регистрирани като земеделски производители и се занимават с този бизнес, ще отпаднат. Това са т.нар. опортюнистично настроени елементи, които в голяма степен случайно са влезли в тази игра и то, защото са видели многообещаващи европейски плащания. Отпадането на едни такива играчи всъщност би било много оздравително за сектора, тъй като ще останат реално тези, които знаят и умеят  да правят земеделие и селско стопанство в страната.
 
Така от една страна ще видим понижаване на интереса, а от друга страна ще видим много по-добри пазарни играчи, които произвеждат по-ефективно и могат да оцелеят и без субсидии. Аз твърдо вярвам, че една не малка част от българските производители не само могат да оцелеят без субсидии, но биха били много по-добри в това, което правят, особено ако и в ЕС тази порочна политика отпадне. 
 
- Кои сектори ще бъдат приоритетни след 2020г. от гледна точка на политиката?
 
- Със сигурност ще има гъвкавост отново в общата рамка на селскостопанската политика. Но тук е много важно да преценим за нас кои са приоритетите. Смея да твърдя, че на фона на това, което виждаме последните две години, това, което е прието като приоритети у нас, не търпи това развитие, което би трябвало да има един приоритетен сектор.
 
Приоритетен сектор не може да бъде зеленчукопроизводството като цяло, не може да бъде животновъдството като цяло. Трябва да има специфични ниши, за които е направен достатъчно добър анализ, вижда се, че те могат да се развият, а не просто да живеят на субсидии. И в момента, в който тези субсидии приключат, защото сме решили, че секторът се е развил достатъчно, той пак да умре. В много отношения ние правим точно това в момента.
 
А да не говорим, че специално при животновъдството ние го поддържаме на изкуствено дишане. Много е важно там секторът да се отърси от тези играчи, които са по-скоро собственици на животни, отколкото животновъди. И да започнем да правим разлика, когато говорим за подпомагане на бранша между тези две направления – едно е да си животновъд, друго е да имаш животни. 
 
- Как ще се отрази Brexit на ОСП?
 
- Със сигурност ще има по-малко средства за земеделие. Това е повече от ясно. Големият въпрос тук е кое направление в Европа ще надделее. Дали по-консервативното, което е за повече намеса на земеделските пазари, или по-либералното, което вярва, че фермерите най-добре биха могли да вземат решение кога, какво и колко да произвеждат, така че да бъдат по-успешни бизнесмени.
 
Pагубата на Англия в ЕС отслабва редиците на тези по-либерално ориентирани хора. Но с оглед на факта, че ОСП продължава да бъде най-скъпата и най-нереформираната в Европа, аз вярвам, че въпреки излизането на Великобритания, преговорите ще бъдат по-конструктивни оттук нататък и няма да се връщаме назад, както направихме през 2013-2014г. с обвързаната подкрепа по-специално. 
 
- Това са надежди или имате основание, че точно това ще се случи?
 
- Вярвам, че ще се случи, защото тези държави, които остават в ЕС и които са нетни донори в тази ситуация, със сигурност биха искали да видят своите средства, които дават, да са изхарчени по един по-добър начин. Аз мисля, че е време и в България да започнем да си даваме сметка, че европейските пари не са просто европейски. Те не са подарени от европейския данъкоплатец, а една част от тях практически излиза от нашия джоб. И е много важно да започнем да си даваме сметка какви ефекти се постигат с тях. 
 
Очаквайте следващата част на интервюто с Николай Вълканов утре.