В края на 2016 г. на територията на Република България бяха констатирани първите огнища на заболяването „Инфлуенца“ по птиците.
 
 
Във връзка с усложнената епизоотична обстановка бяха предприети незабавни мерки и действия за ограничаване разпространението на заболяването на територията на страната. Всичко това доведе до нуждата от затягане на изисквания в животновъдните обекти.
 
Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, с нови предложения в допълнение към действащата наредба. 
 
 
До момента в текста на наредбата беше обособена група на малките животновъдни обекти, отглеждащи до опреден брой животни и птици, в които изискванията бяха облекчени. Предложените промени в проекта на наредбата гласят, да се обособи самостоятелна група на малките животновъдни обекти за птици, в които ще могат да се отглеждат 350 броя кокошки носачки или друг вид възрастни птици.
 
Също така ще има възможност да се отглеждат и до 500 броя бройлери или подрастващи птици от други видове. В така оформените малки животновъдни обекти за птици са прецизирани изискванията, на които те трябва да отговарят в сравнение с промишленото отглеждане, като в същото време е наблегнато към завишаване на мерките за биосигурност.
 
 
Увеличава се отстоянието за изграждане на нов животновъден обект за промишлено отглеждане на птици на открито да бъде не по-малко от 1500 м от друг обект за отглеждане на птици и от регулацията на населените места, а при промишлено отглеждане на закрито са на разстояние не по-малко от 200 м от друг обект за отглеждане на птици на закрито, като се спазват мерките за биосигурност.
 
Въвежда се изискването към обектите за промишлено отглеждане на птици на открито да не се допуска увеличаване на капацитета, когато обекта се намират в регулацията на населените места.
 
 
С предложените изменения на наредбата се уеднаквяват изискванията за отглеждане на птици, а именно в обектите за водоплаващи да се въведе бяла и черна зона при промишленото отглеждане.
 
В обектите за водоплаващи се въвеждат допълнителни изисквания в случай, че разполагат с двор за разходка, той да бъде ограден с мрежа, с око не по-малко от 2см/2см и покрит с плътен покрив, свързан с оградата по начин, който не позволява движение на птиците извън територията на двора, гарантиращ защита от други птици и гризачи.
 
Разписано е задължение наличните дворчета за водоплаващи да се почистват и дезинфекцират преди всяко ново зареждане и епизоотичен риск. Премахват се хранилките и поилките в дворчетата за разходка, което представлява мярка за ограничаване на достъпа на диви птици.
 
Въвежда се изискването във всяко помещение да се отглежда само една технологична група и общият максимален капацитет при отглеждане на водоплаващи да бъде до 4 броя  птици на квадратен метър закрита площ. Това се отнася за птици на възраст над 36 дни и разписаната мярка е насочена към недопускане пренаселване на обектите.
 
 
Прецизирани са изискванията, на които трябва да отговарят люпилните за птици. Въведени са изисквания относно инкубиране и люпене на яйца, добити от птици от вида Gallus gallus и водоплаващи птици.
 
Периодът за инкубиране и люпене на яйца от един и същ вид птици не съвпада с периода на инкубиране и люпене на яйца от друг вид птици, като това ще може да става само след механично почистване и дезинфекция на помещенията.
 
Въвежда се шестмесечен срок от влизането в сила на наредбата, всички животновъдните обекти за отглеждане на птици да бъдат приведени в съответствие с изискванията.