Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

ОСП и заетост в селското стопанство

Икономическата криза доведе до загубата на почти 8 милиона работни места в селското стопанство

ОСП и заетост в селското стопанство
Автор: Фермер.БГ

Фил Хоган, еврокомисарят по земеделието и развитието на селските райони, обеща комюнике за модернизирането и опростяването на ОСП преди края на 2017 г. Една от шестте общи цели е да се стимулира жизнена селскостопанска икономика чрез насърчаване на развитието и откриването на работни места в селските райони и обновяването на поколенията, пише capreform.eu.

Готови ли са българските фермери за новата ОСП?

Тази цел се базира на една от трите цели във Втори стълб, свързани с финансирането на развитието на селското стопанство през периода 2014-2020 г. Тя се изразява в постигането на балансирано териториално развитие на селскостопанските икономики и общности, включително създаване и поддържане на работни места (чл. 4, Регламент (ЕС) № 1305/2013)).

Това напълно отговоря на писмото на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер към следващия председател през октомври 2014 г., в което се подчертава важността на създаването на работни места, стимулирането на развитието и инвестициите.

Хоган бе помолен да гарантира, че парите, насочени към развитие на селското стопанство, ще бъдат добре интегрирани към инвестиционни стратегии за поддържане на работните места и стимулиране на развитието на национално и регионално ниво.



Целта е да се постигне максимум принос за работната ръка и развитието да се допринесе за преразглеждане на Многогодишната финансова рамка през 2016 г. чрез „идентифициране на начини за допълнително повишаване на фокуса на ОСП върху работните места, развитието, инвестициите и конкурентоспособността“.

Този акцент върху работните места в програмата на председателя на ЕК отразява пагубните последици от икономическата криза през 2008 г.

Пет години след нея страните от EU28 загубиха почти 8 млн. работни места, сочи статистика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Безработицата, особено младежката безработица, остава неприемливо висока в целия ЕС. Програмата на Комисията призовава за допълнителни публични и частни инвестиции в реалната икономика, в частност за подобряване на инфраструктурата; подкрепа на образованието, научните разработки и иновациите; и стимулиране на възобновяемата енергия.



Програмата също така поставя акцент върху подобряване на регулаторната среда и елиминирането на бюрократичните спънки, които затормозяват иновациите и конкурентоспособността.

Политиците се питат дали селскостопанската политика на ЕС може да постигне повече, дали може да бъде по-ефикасна по отношение на създаването на нови работни места. Миналата година Европейският парламент прие резолюция как ОСП може да подобри условията за откриване на работни места в селскостопанските райони. Този въпрос ще бъде повдигнат в комюнике, посветено на модернизацията и опростяването на ОСП, което се очаква до края на тази година.

Тенденции в наемането на работна ръка в селското стопанство

Заетост в селското стопанство

Нека да разгледаме малко статистика. Първата таблица по-долу показва общата заетост в селското стопанство в страните от EU28, поделяйки ги между общия брой заети лица и техния еквивалент в годишни работни единици (ГРЕ), където ГРЕ кореспондира с работата, извършена от един човек, който е зает в селскостопанска фирма на пълно работно време.



През 2013 г. над 22 милиона души са били заети в селскостопанското производство в страните от ЕС. Това са хора, които са записани като постоянни работници в селското стопанство, но това не означава, че работят на пълен работен ден.

По-голямата част от тези постоянни работни във фермите се дължи на факта, че членовете на фермерското семейство често за основен източник на заетост в селското стопанство.

Средностатистически всяка селскостопанска фирма наема 2.1 служители. Те обаче не работят на пълен работен ден във фермата. Много от тях или са ниско платени, или работят едновременно в друг икономически сектор. Като прехвърлим заетите лица в селското стопанство към ГРЕ на пълен работен ден, броят на заетите в този отрасъл се понижава до около 9.5 милиона, което означава, че 0.9 ГРЕ са необходими на всяка една селскостопанска компания.



Има значителни разлики в тази връзка между старите и новите членки на ЕС.

Има много повече заети лица в този сектор в по-новите държави членки, въпреки че на база заетост на пълно работно време разликата не е кой знае колко по-различна. Много от заетите в селското стопанство в страните от EU13 работят в полупазарни стопанства (част от продукцията отива за продажба, а останалата част остава за фермерското семейство). По-голям е делът на работещите на заплата (а не на надница) в селското стопанство в страните от EU15.

Накрая трябва да се отчете и приносът на нерегламентираната несемейна работна сила по отношение на ГРЕ. В повечето случаи става дума за сезонна работа, често изпълнявана от мигранти. Често тя е нископлатена, поради нередовния си характер.

Повечето средства в ОСП са предвидени за поддържане на ресурсите, включително работната ръка, в селскостопанското производство на ЕС.

В същото време заетостта в сектора (включително горско стопанство и рибарство) в страните от EU27 (без Хърватия, тъй като за първите години данни за нея няма) стабилно се понижава от 16 милиона през 2000 г. до 9.8 милиона през 2015 г.



През десетте години до 2013 г. ¼ от фермите в ЕС са изчезнали, въпреки факта, че като цяло обработваемата селскостопанска земя остава стабилна през същия период.

Цифрите по-долу показват, че съкращаването на работна ръка в първичното селско стопанство е било по-рязко при новите членове на ЕС, отколкото при по-старите. То е също така по-рязко спрямо 2008 г., отколкото през следващите години.

Заетостта в селското стопанство се понижава с 5,4% на година в по-новите членове на ЕС през периода 2000-2008 г. и с 2,4% на година през периода 2008-2015 г.

Как Франция излезе от Топ 3 по експорт на селскостопанска продукция

За сравнение тези показатели при по-старите членове на ЕС са 2,9% за периода 2000-2008 г. и 1,6% за периода 2008-2015 г. Тези тенденции повдигат въпроса, дали средствата по ОСП са били ефикасно насочени или не по отношение на съкращаването на работни места в сектора.



Финансиране по ОСП и заетост в селското стопанство

Някак очевидно е, че подкрепата за селското стопанство чрез ОСП трябва да стимулира заетостта в сектора и да насърчава откриването на работни места. На практика обаче трудно може да се докаже положителният ефект от нея, а изследвания дори сочат противното (вижте този скорошен доклад на ЕП).

Ако страните от ОИСР се подредят по ниво на подкрепата, която фермерите получават, се оказва, че заетостта в селското стопанство най-силно се е понижила в страните, които са получили най-много финансиране, поне за периода 1987-2007 година (може да проследите тази връзка в този доклад).

Редица обяснения се дават за тази контра-интуитивна констатация. Една от тях е, че ОСП субсидиите облекчават процеса на инвестиции и механизация, който заема капитал за работна ръка и в същото време намалява потребността от такава във фермите.



Предполага се, че този процес на технологичен прогрес наедно със спестяване на работна ръка се дължи на ОСП. Тази теза обаче все още не е напълно доказана.

Друго обяснение гласи, че повечето субсидии, предоставени по ОСП, отиват към големи ферми, което им позволява да се развиват по-бързо за сметка на по-малките ферми.

Както показва таблицата по-долу, има ясно доказателство, че по-малките селскостопански компании са по-трудни за управление, отколкото по-големите, макар приведените цифри да не взимат под внимание разликите в качеството на земята и моделите на развитие на селскостопански култури при фермите с различна големина.

Убеждението, че ОСП е ускорила структурната консолидация сред фермите е пряко опровергана от онези, които спорят, че елиминирането на ОСП подкрепата ще бъде постави по-малките ферми в неизгодна позиция и ще ускори процеса на структурна консолидация (като пример можете да разгледате финалния доклад на CAP-IRE, 2011).



Като се има предвид семейната структура на фермите в повечето страни от ЕС, еволюцията на заетостта в селското стопанство до голяма степен зависи от волята на децата на фермерите да поемат управлението на семейния бизнес.

Едно заинтригуващо обяснение предполага, че по-високите приходи на фермерите, в резултат на политиката на подкрепа, им позволява да инвестират повече в образованието на техните деца, но по-високата образователна квалификация повишава риска децата да не проявят интерес към продължаването на фермерската професия.

Този аргумент е базиран на наличието на кредитна рестрикция, която ограничава възможността на фермерските семейства да осигурят образование на своите деца при отсъствието на подкрепа, а също така и взимайки предвид, че структурата на семейните ферми ограничава достъпа на потенциална нова работна ръка в селското стопанство. Така нивото на заетостта не се определя само от търсенето на работна ръка в сектора.

Друг аргумент е, че е погрешно да се фокусираме само върху заетостта на първичното земеделие.



Заетостта в селското стопанство може да бъде дефинира по-обширно, като се включат непреките работни места по веригата в индустрията, както и в посока изразходване на приходите в сектора.

Като се вземат предвид тези работни места, може да се стигне до различно заключение, когато се оценява ефекта от финансовата подкрепа по ОСП върху заетостта в селското стопанство. Това е друг начин за съгласувано измерване, което повишава продуктивността на работната ръка в сектора и освен това понижава нуждата от работници. В същото време се подобрява конкурентоспособността, а селскостопанската продукция повишава нуждата от непреки работни места.

Ефектът от селскостопанската политика по отношение на работната ръка в сектора ясно оперира по няколко направления и са налице няколко обратни ефекта. Затова няма да е изненада, когато се установи, че мрежовият ефект може да варира в зависимост от региона и периода от време, които са от значение в различните изследвания.

Има основания да се смята, че различните ОСП инструменти (плащания по първи стълб vs. втори стълб, инвестиционни субсидии vs. плащания за агроекология) може да имат различни последици за заетостта в селското стопанство, които също могат да бъдат взети предвид по отношение на различите между различните изследвания.



Накрая трябва да се отбележи, че не всички изследвания използват подходящи методологии, затова резултатите не винаги са представителни.

Заключителни размишления

Според Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин, въпреки противоречащите свидетелства, интуицията му сочи, че основният ефект от ОСП се изразява в забавянето на процеса на структурно регулиране в селското стопанство в ЕС.

Тя задържа повече ферми в бизнеса, особено по-малките ферми, иначе нещата щяха да стоят различно.

По думите му това би трябвало да провокира по-висока заетост в селското стопанство.

Имайки предвид семейната структура на фермите в ЕС и ограниченото използване на платени работници, не изглежда правдоподобно този ефект е достатъчно силен, за да преодолее ограничения при последваща структурна консолидация, провокирана от плащанията по ОСП.

Дали финансовата подкрепа по ОСП може да бъде по-ефикасна с цел стимулиране на откриването на работни места в селското стопанство и в селските райони, това е въпрос, чийто отговор остава неизвестен засега.

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
Готови ли са българските фермери за новата ОСП?
 

Как да се решат проблемите с поземлените отношения?

news