Макар и незначително за 4 години броят на кравите в България нараства до 357 000 броя. Общият брой на овцете също се колебае, без обаче колебанието да показва някаква устойчивост и тенденция в броя на животните. 
 
 
Биволите нарастват двойно, сравнявайки 2012 г. и 2016 г. от 5 700 до 13 000.  При общия брой на козите, тенденцията е обратна, като общия им брой намалява значително с почти 60 000 броя, което на фона на размера на стадото представлява намаление с 20%.
Това е картината, очертана от отдел „Агростатистика“ на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) за периода 2012 г. – 2016 г. 
 
Като цяло общият брой на говедата се колеба през годините, без обаче да се забелязва някаква особена тенденция, която да се обобщи като трайна, посочват анализаторите.  
Броят на стопанствата, заети в производството на мляко в България през 2015 г. продължават тенденцията на намаление. 
 
При млечно говедовъдните стопанства те намаляват с 12 225 броя (27%), което е сходно с 26-процентното намаление в сравнение с предходната 2014 г. 
 
Намалението е основно при стопанствата под 20 животни. Млечните овцевъдни стопанства намаляват с 9 119 броя (19,6%) през 2015 г. В сравнение с година по-рано темпът на намаление се забавя. Принципно намаляват почти всички групи стопанства, без най- големите (с над 100 животни). 
 
Значително увеличение се отчита при животните, отглеждани по биологичен начин. Изменението при броя на говедата за периода 2014 -2016 г. е от 1 622 на 9 134 животни. 
 
В млечната промишленост в страната през 2015 г. по данни на анкетираните в 215-те млекопреработвателни предприятия са заети 6 792 служители и работници, наети на трудов договор. През 2015 г.  общата стойност (без ДДС) на реализираните продукти от млекопреработвателните предприятия е 701,3 млн. лева. 
 
От декларираното количество мляко през 2015г. общо преработеното в млекопреработвателни предприятия е 523 млн. литра. От него 94% е краве, 3,6% – овче, 1,5% – козе и 0,6% – биволско. 
Незначително увеличение спрямо 2014 г. има при преработеното количество краве мляко с 2,7%, при козето – с 1,4%, при биволското – със 7,8%. Преработеното овче мляко намалява на годишна база 2015/2014г. намалява с 25,1%.
 
 
Директните продажби, собствената консумация и друга употреба на мляко в стопанствата през 2015г. е 595 515 тона, като 504 857 тона е кравето мляко. Общо в страната през 2015г. са произведени 1 118 704 тона мляко, като от него 998 093 тона е кравето мляко.
 
Броят млекопреработвателните предприятия в България е 215 броя през 2015 г. В сравнение с 2000 г. броят им е намалял с около 52% (от 445 броя). Продуктовия асортимент на преработвателните предприятия е сравнително малък и доста традиционен, не се отличава с никакви специфики и уникалности, за да се стреми към конкретно ценово и специфично нишово позициониране, поради което се изправя пред масовия конкурентен натиск. От произведените млечни продукти най-голямо като обеми е количеството на произведеното кисело мляко, пакетирано прясно мляко и бяло саламурено сирене. 
 
Тенденция, които се откроява е увеличение на произведеното пакетирано мляко на годишна база с 15% сравнявайки 2014 и 2015г. При киселото мляко сумарно също се наблюдава увеличение в произведените количества с малко над 6%. В този сегмент най- чувствително се увеличава произведеното биволско мляко – с 91%. По – малко е увеличението на произведеното сирене през 2015г., като то достига до 67 718 тона. През последната година, положителна тенденция е стремежа на преработвателните за разнообразяване на продуктите особено в гамата от сирената, които са различни от традиционното бяло саламурено сирене и кашкавал.
 
 
Потреблението на член от домакинството при основните млечни продукти през годините намалява. Най-значимо е намалението при консумацията на прясно мляко, като при консумирани от почти 21 литра на глава от населението към 2010г., през 2016г. консумацията спада до 17,3 литра.
 
 
Консумацията на сирена се задържа почти на постоянно ниво – 11,8 кг./човек през 2016г., Продължаващото устойчиво намаление на населението в страната, трудно може да промени сегашното ниво на потребление и съответно очакванията за нивото на вътрешно търсене на мляко и млечни продукти.
 
Цени 
Кризата в млечния сектор от последните две години, предизвикана от съчетанието на редица причини : свръхпредлагане на мляко на световния пазар, намалените количества на вноса на Китай и ембарго от Руската Федерация породи понижение на цените на млякото. Тази тенденция се пренесе и на българския пазар, където изкупните цени на млякото през последните две години се понижиха и то значително.
 
Изкупната цена на кравето мляко до средата на 2016 г. продължи да отбелязва намаление, достигайки до средно 481 лв./т през юни. 
След средата на годината е налице тенденция за минимално повишение на изкупните цени на млякото. За последното тримесечие на 2016г. средната изкупна цена за страната бе 561 лв./тон сурово краве мляко.
 
Като цяло за времевия период 2014 - 2016г. при цената на кравето и козето мляко се откроява тенденция за непрекъснато понижение на изкупните цени. Средната изкупна цена за 2016г. е била 538 лв./тон при нива от 577 лв./тон през 2015г. и 642 лв./тон през 2014г.
 
 
В сравнение с останалите европейски цени, изкупната цена на млякото в страната се намира с средния ценови диапазон. По последна налична информация, към март 2017г. средната изкупна цена на кравето сурово мляко за страната е била 30,93 евро за 100 литра при средна цена за всички страни от ЕС 33,41 евро/за 100 литра. В Латвия, Литва, Унгария, Португалия и др. страни средната изкупна цена е по-ниска от цената в нашата страна и средноевропейската цена.
 
През първите пет месеца на 2016г. цената на прясното мляко е стабилна с незначителен низходящ тренд. В края на пролетта и началото на лятото цената се покачи и достига до 1,71 лв./л, която цена бе максималната за годината. Следва обръщане на тренда и стабилизиране на стойности през зимата. В края на годината цената се върна на нивата от м. януари с цена от 1,59 лв./литър.
 
От началото на 2016 г. Европейската Комисия разшири обхвата на наблюдаваните млечни продукти, като към стоките бяха добавени позиции за кисело и прясно мляко. В началото на 2016 г. цената на едро на кисело мляко бе 0,73лв./400 гр. 
 
През месец февруари бе отчетено поскъпване на киселото мляко с 10%. През пролетта цената се промени в низходяща посока, а през юни бе на ниво от 0,69лв./бройка. 
Сезонното намаление на киселото мляко бе 14%. През оставащите месеци до края на годината цената не се промени съществено и бе в диапазон от 0,70 - 0,75 лв./бр. При кравето масло, последните няколко години се наблюдава трайна тенденция на плавно покачване на цената. През 2015 г. и през първата половина на 2016 г. цената на маслото се стабилизира, в сравнително тесни граници от 1,20 и 1,30 лв./ 125 гр. 
 
Леко повишение на цената на маслото се наблюдава в периода август- октомври, а в края на годината кривата отново има стабилен характер. На годишна база 2016/2015 г. е отчетен ръст на цената на маслото от 7%. От средата на 2012 г. кривата на цената на кравето сирене има устойчив възходящ тренд, който се запазва през цялата 2013 г. и първите два месеца на 2014г. 
 
До края на 2014 г. с известни колебания кривата се движи надолу, а през 2015г. цената на кравето сирене остава стабилна и се движи в тесни граници от 5,30 – 5,60 лв./кг. През 2016 г. се запази стабилният характер на цената на кравето сирене и с незначителни колебания се движеше около ниво от 5,50 лв./кг. 
 
 
В началото на годината цената тръгна от ниво 5,47 лв./кг. Известно движение в двете посоки се наблюдаваше през пролетта и лятото, а през есента и зимата кривата отново се стабилизира. В края на м. декември стойностите бяха 5,53лв./кг.
 
При кашкавала, периодът 2012 - 2015 г. може условно да се раздели на възходящ тренд през 2012 - 2013 г и низходящ тренд и стабилизиране през 2014 г. и 2015 г. През първата половина на 2016 г. цената на кашкавала се движеше надолу и през м. юли стъпва на най-ниското за годината ниво. 
 
В началото на декември са отчетени най-високите стойности за годината от 10,08 лв./кг, а в края на декември се наблюдаваше успокояване и стабилизиране на кривата. Годишната промяна към покачване на цената на кашкавала е 2%.
 
Глобализацията при търговията с млечни продукти значително повиши конкуренцията и повлия на пазарите с млечни продукти. 
България е нетен вносител на мляко и млечни продукти. За 2016г. от страната са реализирани вътреобщностни доставки и изнесени млечни продукти в размер на 44 777 тона, а са внесени почти трикратно повече като обем – 149 975 тона.
 
Отрицателният баланс е в размер на 86 млн.долара. С най-добри конкурентни позиции от продуктовата гама на млечните продукти на страната е българското сирене, извара и кашкавал. Поне до момента, тези продукти са насочени към етнически нишови пазари, където има компактна българска общност. 
 
От произведените български сирена страната ни изнася средно около 1/3 от годишната си производството. От всички млечни продукти, този сегмент има положителен търговски баланс. През 2016г. са изнесени сирене и извара с обем от 25 307 тона и стойност от 93,812 млн. долара. Основни експортни дестинации са Гърция, Румъния, Германия, САЩ, Ливан и други страни. 
 
 
Внесеното сирене и извара в страната е за 76, 412 млн. долара при обем от 24 494 тона. Основните импортни страни са Полша – 6 948 тона, Германия, Нидерландия, Румъния и др. страни. Прави впечатление, че страната ни изнася млечни продукти с този тарифен код на по-висока цена отколкото внася, което е предизвикателство от гледна точка на запазването и разкриването на нови пазари, както и правилна ценова ориентация за потенциални външни пазари на български млечни продукти. 
 
В списъка на най-големите вносители на сирена и извара в световен мащаб за 2016г. водещо място заема Обединеното кралство с реализиран внос за 2016г. на стойност от 1,146 млрд. долара и количество от 489 152 тона.
 
Като нетен вносител Япония се нарежда на второ място по формиран отрицателен баланс от – 969 623 млн.долара и внесени количества за последната година в размер на 257 584 тона. Русия е страна разчитаща на внос на сирена и е с отрицателен баланс от – 675 млн. долара, Испания с внесени 267 857 тона, Саудитска арабия с внесени 171 854 тона сирена и др.