Слънчогледът е втората култура след житните, заемаща най-много земеделски площи в България. Земеделците се доверяват и залагат на слънчогледа, като по този начин си осигуряват рентабилно производство в техните стопанства.
През 2017 година се наблюдава леко повишение на площите от слънчоглед в цялата страна и особено в Южна България, поради факта, че изключително голям процент от рапичните полета бяха развалени. Зад това един земеделец да получи висок добив с добри качествени показатели ключово значение има и правилното извеждане на растителната защита при тази култура. Все по-често се усеща необходимост от поне две фунгицидни третирания при слънчогледа поради редица фактори. Неблагоприятните климатични условия, съчетани с ограничено сеитбообращение, са най – честата предпоставка за натиск на различни патогени по слънчогледовите растения, което неминуемо води до намаляване в добива.
По аналог с рапицата като култура, която се напада с голяма част от болестите, нападащи слънчогледа, земеделците започнаха да извършват първото третиране на посевите с фунгицид най – често от групата на триазолите срещу болести като фома, фомопсис, алтернария. Второто третиране се извършва с по-комплексен фунгицид, който да се справя с все по- често срещаната септориоза по слънчогледовите посеви, ботритис, склеротиния.
Болестите, които най–често водят до редуциране в добива и намаляване на качеството на продукцията, са: ръжда по слънчогледа (Puccinia helianthi)
септориоза по слънчогледа (Septoria helianthi)
черни петна/ фомоза (Phoma macdonaldi)
фомопсис (Phompsis helianthi)
алтернария (Alternaria helianthi), ботритис (Botrytis cinerea) и склеротийно увяхване (Scelrotinia sclerotiorum).
;void(0);){kind=link}