Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

Стоян Ковачев: Всички, които се занимават със земеделие, го правят на ниво

Какво спечели българското земеделие за 10 години в ЕС, накъде се е запътило в момента и какво ни чака след 2020 г., коментира Стоян Ковачев пред Фермер.БГ

Стоян Ковачев: Всички, които се занимават със земеделие, го правят на ниво
Автор: Христина Василева, Фермер.БГ
снимка: © ЯНК 100 - ЕООД

Стоян Ковачев обработва около 40 000 дка собствена и наета земя на територията на община Каварна. Фирмата му е специализирана в отглеждането на стандартните за Добруджа култури – пшеница, царевица и слънчоглед, като се е насочил и към отглеждането на азотфиксиращи култури.

 

Със земеделието Стоян Ковачев се занимава активно от 1993 година или както той го определя „от самото началото“. Фирмата му започва да обработва наследствени земи, а в последствие наема още земя.

 

Какво спечели българското земеделието за 10 години в ЕС?

- След всяка една изминала година българското земеделие се утвърждава. Моето виждане е ,че в момента сме на нивото на западноевропейските държави. Аз съм ходил в почти всички държави и имам представа какво е развитието на земеделието там и по-скоро как е структурирано. Според мен наистина вече може да кажем, че сме на европейско ниво. Все пак в Северна България вече няма квадратен метър, който да не се обработва.

 

Според Вас на какво се дължи това. Имат ли роля европейските субсидии тук?

- От моя гледна точка субсидиите са нож с две остриета. От една страна помагат, но от друга страна, като че ли не можем съвсем точно да си направим сметка печелившо ли е земеделието и в каква степен. Това е така защото субсидиите извършват известна финансова помощ, но аз лично съм малко резервиран.

 

Казвате, че сте резервиран, но щяхме ли да сме на това ниво, за което говорите, ако не беше субсидирането?

- Ако не бяха Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) по-скоро не. Като цяло те са основното перо. Благодарение на схемите от ПРСР успяхме да си обзаведен машинния парк. Почти всички земеделци успяха да се възползват от тези програми, макар че и там има известни забележки. Спомням си, че имаше някакви бюрократични изисквания, от които някои фирми бяха възпрепятствани и не можаха да се оборудват. Общо взето гали ни окото машинно-тракторният парк в Добруджа или поне това, което се наблюдава по полетата.

 

 

Каква трябва да е позицията на България за новата ОСП предвид това, че следващата година ще сме председателство?

- При всички положения трябва да бъде положителна. Първото, което е, че ще се чува нашият глас, не че в момента не се чува съвсем, но има много още какво да се желае. Смятам, че това, което не сме го постигнали бихме могли с по-добро настояване да го извоюваме. Пример са румънците. Те бяха много по-зле от нас в областта на земеделието, но аз мисля ,че сега са много по-добре във всяко едно отношение.

 

Позицията на по-големите асоциации е да се запазят директните плащанията и обвързаната подкрепа, Вашето мнение какво е?

- Напълно съм съгласен с това. Моето мнение тук отново е положително и наистина смятам, че тези плащания трябва да се запазят.

 

Накъде отива българското земеделие, как го виждате?

- Българското земеделие отива в прогресивно развитие, защото новите технологии, иновациите, които се внедряват всяка година, влияят, разбира се, в положителна посока. Хора, които нямаха представа от земеделие и тези, които случайно попадаха в сектора вече просто ги няма – няма ги на терена. Всички, които се занимават със земеделие, го правят на ниво. В началото имаше всевъзможни изпълнения и приказки, налага се изключителни изисквания и разделения - това не беше прогресивно.

 

 

Как върви пролетната кампания във Вашия регион, очаквате ли добра реколта?

- Аз съм в най-североизточната част на България - морския район. Тук температурата е не повече от 10-15 градуса. Тази сутрин термометърът показваше 8 градуса. (бел. ред. 13.04.2017 г.) Агрохимическите и агротехническите изпълнения, които са необходими, ги вършим, но се колебаем дали ефектът ще е добър. В момента температурите не отговарят на изискванията на препаратите. Тази година природата и като цяло климатичните условия са по-различни, или поне в нашия район е така. За сеитбата няма дъжд напоследък, вкарахме семената в почвата, обаче няма необходимата температура и съответно все още нищо не е изникнало.

 

Ако този бизнес беше печеливш и не беше рисков, едва ли щеше да опре до добруджанци и до всички, които са на село. По-скоро щяха да го грабнат големите акули. Никой не вкарва милиони в земята и да чака да види дали ще си ги получи на следващата година или не. Общо взето ние успяваме за момента, но трябва да се молим на Господ, времето да е с нас. Земеделието е и си остава рисков бизнес.

 

Казвате „рисков“ бизнес, застраховате ли продукция си, за да намалите риска?

- Няма какво да правим освен да застраховаме. Застраховаме! Зрелите земеделци го правят. Застраховката на селскостопанската продукция е фактически трета страна. Застрахователите са много активни, докато застраховаме, а после са много трудни, а и най-важните рискове, те не ги поемат. Никоя фирма не работи на загуба, но застрахователите, от моя гледна точка не чак толкова.

 

Защо решихте да застраховате тогава?

- Според рисковете в определени райони на страната се налага да застраховаме. Някъде има градушки, някъде – няма. Някъде има бури, някъде ги няма. Всеки подхожда според района и исторически какво се е случвало предишни години, горе-долу като метеоролози сме.

 

 

На кои марки машини се доверявате?

- Аз работя със съвременни машини, цяла България работи със западна техника, защото програмите бяха именно със западна техника. Мисля, че сме добре обзаведени и работим успешно в рамките на агротехническите срокове. Марките машини, които имам са John Deere, CASE IH, CLAAS -  тези, които ни предложиха по ПРСР.

 

Какви семена използвате?

- Използвам Pioneer, но и не само. Като цяло те са толкова много, че мога да пропусна някой. Работя с всички, които ни устройват и най-вече с хибриди, които са доказани в района, и с които можем да се справим.

 

Има хибриди, които изискват по-специални условия. Например за тях трябват чисти полета, които са обгрижвани години наред, които нямат сериозни заплевелявания. За съжаление българските хибриди отпаднаха. За мен причините затова са ясни, но не искам да ги споделям. Общо взето институтите не могат да функционират правилно и то по независещи от тях причини.

 

Имате ли проблеми с очертаването на слоя тази година?

- Проблемите с очертаването не са както беше преди, на сляпо, вече този въпрос се изчисти. Едно време, особено при  нас и най-вече при комасацията, правехме всичко възможно да работим с големи площи. Сега комасираме между колеги, правим споразумения, изпълняваме си горе-долу добросъвестно задълженията и по този начин си решаваме въпроса. Що се отнася до очертаванията аз не мисля, че проблемът е голям. То е толкова простичка работа - масив - парцел - декари. Има реални граници, а сега има и програми. Фирмите си влизат в масивите с програмата и по всяка една точка можеш да си очертаеш парцела, без да плащаш и на поддържащите фирми. Този, който се оплаква, аз не знам защо го прави, вероятно не може да си направи много добре сметката. Според мен е така, но може и да не е. Възможно е да има и други проблеми, но в нашия район си решаваме въпроса така, както трябва да бъде. 

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Предвиждат да облекчат бюрокрацията за земеделските земи
16.08.2017 | 17290 прочитания
Предвиждат да облекчат бюрокрацията за земеделските земи
Това е заложено в проект на наредба за изменение на Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи

Имате ли буферни ивици в стопанството си?

интервю
Работна ръка от чужбина – все по-привлекателна за малинопроизводителите Работна ръка от чужбина – все по-привлекателна за малинопроизводителите

Фермер.БГ разговаря с Божидар Петков за напояването, застраховането, загубите от градушката и работната ръка

news