Никой не трябва да си представя, че сам, дори със 100 дка зеленчуци може да получи добра цена, отколкото ако се обедини с група производители, с които ще имат 10 000 дка зеленчуци, коментира министър Танева в разговор с Фермер.БГ.
 
- Можем ли дадем оценка за резултатите от обвързаната подкрепа?
 
- Всички данни говорят за ръст на зеленчуци, плодове. Там, където нямаше икономическа логика за някои от видовете зеленчуци да бъдат в обвързаната подкрепа, веднага се стигна до изкривяване – примерът с тиквите и орехите, имаше и още няколко култури.
 
 
Направихме икономически анализ, приложихме единен подход за относително еднакъв процент подкрепа от променливите разходи на културата, за да можем да обясним защо така се разпределя бюджета. Всяка политика трябва да има обяснение, което се базира само и единствено на икономическа логика, а не на интерес на един или друг.
 
Ръст има и при животновъдството, което преживя най-голямата си криза. Аз се радвам, че в края на мандата ми, който приключи предсрочно, цената на млякото се вдигна, благодарение на различни инструменти за подкрепа, които прие ЕК и ние в България ги приложихме най-бързо от всички страни, включително и втория пакет за извънредна европейска помощ.
 
Пазарът започна да се стабилизира и трендът е възходящ, но говорим за ферми, които произвеждат съответстващо на качествените показатели мляко. Този анализ ще продължи и трябва да продължи да се прави с всяка изминала година. Надявам се този растеж да се запази.
 
 
Единствено при млечните крави, които не са под селекционен контрол нямаме растеж. Но това е нормално и не трябва да ни притеснява, защото какъв е интересът на България? България трябва да търси увеличаване на производствата, които са високо продуктивни. При животните това са животните под селекционен контрол. При зеленчуците и при плодовете, това са системите за отглеждане на тези видове растения, а именно интензивните модели за отглеждане.
 
Те дават доста по-висока продуктивност, което пък води до по-висока икономическа ефективност и конкурентоспособност на производителите. В този аспект трябва да бъде подкрепата на българския земеделски производител. 
 
- Какъв е резултатът от преразпределителните плащания?
 
- Те водят до това да компенсират по-високата неефективност на малките ферми от липсата на индустриализация, както е в големите ферми и да станат по-икономически устойчиви. Мога да кажа, че това се отрази добре. Но нашият анализ е за 2 години, а това трябва да се прилага до 2020 г.
 
Тук отново посоката е пазара, реални сдружения на производители, надграждане и инструменти за стимулиране и мотивация да надграждат първичната преработка и да се скъси веригата на доставка. Това означава по-висок доход на производителя. 
По време на кризата, която преживя ЕС в сектор „Мляко“, най-малко отражение от нея се получи в северноевропейските страни, където степента на организираност на производителите е  80 процента.  
 
- В България колко е?
 
- От 3 до 5 процента в различните производства. Като в началото на моя мандат тя беше 0,5 процента с осем признати организации на производителите, сега са 54. И има още 14, които чакат.
 
Но това, което ме притеснява и е повод за анализ и вземане на решение е, че изпитвам съмнения относно потенциала на тези регистрирани организации на производители да са истински, които да послужат за реално управление на определен вид производство от гледна точка на сортова структура, от гледна точка на късата доставка до крайния потребител, от гледна точка на визията за надграждане на първичната  преработка, която ти дава и по-висок доход на продукцията, която произвеждаш. 
 
Защото повечето от  тези организации на производители се регистрират съгласно регламента, изпълнява се всичко по закон, но когато тази организация е от 4 или 6 производителя, от които единият е голяма, а другите са значително по-малки, аз се съмнявам дали развитието на тази организация ще доведе до търсения ефект. 
 
В северноевропейските страни организациите на производителите се броят на пръсти, но акумулират 80 процента от дадено производство. При нас са обратни числата – 80 организации на производители, 5 процента организираност от обема производство.
 
- Това на народопсихология ли се дължи?
 
- Да. Това е голям проблем в нашата народопсихология – кой да е водач на бащина дружина и колко е трудно да се обединяваме. А в обединението на производството и на производителите се крие и разрешаването на въпроса със скъсяването на доставката, за надграждане на първичната преработка и в крайна сметка за получаване на по-висок доход. Което е и по-висока пазарна устойчивост, особено в условията на кризи, които в пазарната икономика не са нищо необичайно. 
 
Никой не трябва да си представя, че сам, дори със 100 дка зеленчуци може да получи добра цена, отколкото ако се обедини с група производители, с които ще имат 10 000 дка зеленчуци. Това трябва да е ясно. Имаме наистина много добри земеделски производители.
 
 
Манталитетът ни да не сме обединение и сдружени, да нямаме вяра един на друг много пречи. Но трябва да вложим усилия да се постараем да надмогнем тази национална черта, защото в противен случай ще е много трудно. Особено на малките и средни земеделски производители. Там трябва самите те да се обучават кое е най-доброто, което правим.
 
Земеделие на субсидии не може да продължава в дългосрочен план, това трябва да е ясно. Субсидията трябва да те подкрепи. Тя трябва да е такава, че да си равнопоставен на останалите, защото иначе имаш дискомфорт на пазара, не си равнопоставен. Но в крайна сметка, да сме земеделци, за да вземаме субсидия, е най-грешното  мислене.
 
За съжаление, вследствие на някои изкривявания, както тикви и орехи да се сложат за обвързана подкрепа, една част от хората мислят така. Така ще ощетиш хора, които са в земеделието от 15 години и имат визия какъв продукт да развиват, който има пазар. Никога не изхождаме какво е добро за пазара, всичко е само за субсидии. Грешен начин на мислене.
 
Да не говорим, че България, като възможности на националния бюджет не може да се състезава нито с Франция, нито с Германия. В този смисъл, този начин на мислене е много грешен. 
Контролът на неправителственият сектор трябва да е в посока, тази подкрепа да се разпределя справедливо и прозрачно, осигурявайки равнопоставеност на производство и пазар. С около 2 млрд. лв. годишно се разполага. Тези средства не могат да имат драстично увеличение. Борбата ни за новия програмен период е те да се запазят в този вид.
 
Ролята на бранша е да се разпределят по начин, по който да се гарантира дългосрочното и устойчиво развитие на земеделския сектор. А не да запазим сега един сектор за две години и да са доволни сто човека. Не бива да подценяваме това, че пазарите стават все по-глобализирани, независимо дали си в ЕС или не. 
 
- За това ли нямаме още закон за браншовите организации?
 
- Още в мандата си като председател на комисията по земеделие в парламента оставих готов проект. В настоящия мандат с председателят на комисията, с когото работихме прекрасно, също подготвихме закон и мина първото обществено обсъждане. И за съжаление животът на този парламент се оказа по-кратък от планираното и не можахме да го довършим.
 
Този закон естествено пак провокира и много противници, защото съгласно него трябва да останат наистина представителни национални организации, така че да отразяват реално мнението на бранша. Само в сектор „Пчеларство“ са 27 браншови организации.
 
Това не е нормално. Това трябва да се промени и аз се надявам при следващ парламент и тази готовност наистина ще се намери воля да се изтърпят всички критики срещу един такъв закон и той да бъде приет, защото за земеделието това е важно и е добре. Ние не искаме да изземаме функциите на никого, а да има специализирани браншови организации, които имат значение при вземаме на решения на реалните земеделски политики.
 
Това очевидно няма разбиране. Противници са и многото на брой малки браншови организации, които нямат никаква представителност. Но с цел консенсус при постигането на решения в различните дебати те винаги са били канени на всички срещи. 
 
- Кои са най-важните моменти в проекта за Кодекса за земята и докъде стигна неговото писане? 
 
- Това е фундаментът на земеделието в България – поземлените отношения. Това е най-важният стратегически акт. Това е най-голямото предизвикателство, за което и да е управление. То беше мое професионално предизвикателство и има създадена работна група, има приет график за обсъждане с браншовите организации и базовият проект трябва да бъде предаден на 15 януари, когато ще започне национално и по области, и по браншови организации, обществено обсъждане.
 
Едва тогава трябва да бъде стартирана законодателната инициатива. Силното ми желание е този акт да се довърши, нищо, че аз нямах тази възможност. Това е много сериозен труд. Тук не говорим да отчетем работа като приемем един нормативен акт. Тук говорим за работа, за която България трябва да използва потенциала на най-добрите прависти в държавата. И ние се постарахме да направим това.
 
 
 
Надявам се с бранша да изчистим земеделските детайли и да направим един много добър акт, който ще даде възможност за повече дългосрочни инвестиции в сектора, за ускоряване на темпа на комасация на земеделските земи и до това земеделската земя да служи единствено и само за земеделски цели, а не за търговски.  В Европа също тече дебатът – как да гледаме на земеделската земя. 
 
- Защо няма мерки за иновации в индикативния график за догодина? 
 
- Дайте да не спекулираме с термина. Кажете ми къде го има определението за иновация? Една красива дума. Иновация е всяка технология, която и сега кандидатите – заявители по 4.2 или по 4.1 прилагат в стопанствата си.
 
Нови технологии, нови системи за работа, които качват производителността и правят прецизно земеделие. Определение на иновация няма прието нито по закон, нито по акт, който може да даде предимство на един или на друг.
 
Иновация е една красива дума и иновация може да се нарече всяка нова технология, която и сега по одобрени мерки и програми се реализира от земеделските производители. Ние имаме земеделски производители, които електронно управляват включително разходите и нормите си за торене. Това е похвално.
 
С електронна система за следене на добива като жънеш в реално време, отивайки в счетоводството. Това са най-модерните технологии за прецизно земеделие, те са внедрени. Да, няма думичката иновация. Трябва ли да сложим изкуствено думичката иновация, да дадем на някой институт, няма значение на кой,  да слага печат по субективни причини и да даваме едни точки и да изкривим приема. Аз съм прагматичен и реалистичен човек.
 
За всяка дума искам конкретно съдържание. Всички мерки, които са за бизнеса, които са възможни да направи администрацията към момента, в който съм министър, ние сме ги индикирали. Много е важно да говорим за реални проекти, с реално съдържание за всяка фраза. Ние имахме и друг вариант – всяка технология да я кръстим иновация и да отчетем сума проценти.
 
Много сме мислили по тази тема. Аз съм изхождала от прагматичността си. Защото аз съм 22 години в този сектор и сред хората, които работят и наистина в личен план познавам голяма част от земеделските производители. Трябва да бъдем преди всичко реалисти хора. Думичките винаги можем да ги нагласим. 
 
Очаквайте продължението на разговора с министър Танева само във Фермер.БГ.