Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

10 години по-късно: Накъде се запъти земеделието у нас

Анализ на Българската стопанска камара на развитието на селското стопанство през изминалото десетилетие, съчетан със сравнение с пет други държави

10 години по-късно: Накъде се запъти земеделието у нас
Автор: Фермер.БГ

Относителният дял на отрасъл „Селско стопанство“ в БВП е намалял, вече 10 години получаваме средно по 2 млрд. лв. субсидии годишно, малките и средните стопанства са се стопили с 48% за сметка на процеса на окрупняване, двойно са се увеличили площите с трайни насаждения, 30% е спадът при производството на плодове и други любопитни констатации в сферата на земеделието правят впечатление от анализа на Българската стопанска камара (БСК), в който без коментар са предоставени данни на Евростат, Световна банка и ITC, отразяващи развитието на страната през последните 10 години.

Какъв е изборът на България за ОСП след 2020 г.?

С цел съпоставяне на показателите експертите са разгледали развитието на страни като Румъния, Словакия, Унгария, Македония и Сърбия.

По отношение на секторните политики България заема предпоследното, пето място, сред изследваните държави, сочи анализът на БСК. В по-неблагоприятна позиция от страната ни е само Сърбия. Най-добре се представя Унгария, следвана от Словакия. Румъния остава на трета позиция, а Македония – на четвърта.

Представянето на страната ни в сферата на селското стопанство през 10-те години от влизането в ЕС е отчасти добро на фона на останалите пет страни, разгледани в анализа.

 



Делът на селското стопанство в брутна добавена стойност (БДС) на България е 4,8% при средно за ЕС 1,5%. Със сходни показатели са Румъния (4,7%), Унгария (4,1%) и Словакия (3,7%), а в Македония и Сърбия показателите са, съответно – 11,4% и 8,2%.

В периода 2007- 2013 г. в България наполовина (- 48%) намалява броят на стопанствата, като това е основно за сметка на малките и средни ферми, а големите (над 10 хектара) стопанства се увеличават с 46% (от 4220 на 6160 бр.). Процеси на окрупняване на стопанствата протичат и в останалите държави, включени в проучването.



Фермите, чиито домакинства консумират над 50% от крайната продукция, в България намаляват със 75%, в Словакия – с 81%, а в Унгария – с 39%. В Румъния този брой остава относително непроменен.

Площите с трайни насаждения в България се увеличават над два пъти – от 8 850 на 18 770 хектара.

 

През тези 10 години сме свидетели на едно окрупняване на стопанствата, необработваемите земи рязко спаднаха от 5 милиона, сега са 120 хиляди. Увеличи се в пъти износът на селскостопанска продукция, увеличиха се и доходите. Това са позитивните неща, разбира се, има и негативни. Влязохме неподготвени в пряка конкуренция с много силни страни. Влязохме в ЕС с недобре структурирани стопанства. Много време ни трябваше, за да осъзнаем, че времето на единаците лека полека отминава и че трябва да търсим общите решения. Нужно е и взаимно да се подкрепяме, защото така го правят във всички развити страни. Това е една необходимост и съм много доволен, че вече се осъзнава и се търси диалог.

Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ

 

Към цялото интервю с председателя на АЗПБ Венцислав Върбанов и изпълнителния директор Таня Дъбнишка
 

 

Производството на плодове (в млн. евро, PPS) в България намалява с 30,2% в периода 2007- 2015 г., а в Македония – с 15%.

Останалите държави, включени в проучването, отчитат ръст, съответно – Унгария 69,7%, Румъния 21,1%, Словакия 8,7%.

В България лозовите насаждения и броят на стопанствата в този селскостопански подсектор намаляват с 12-16%. Като окрупняване на лозовите масиви и стопанства е налице в България, Унгария и Словакия, където стопанствата с продукция основно за лична консумация намаляват с 40-90% в отделните държави.

 

Членството на България в Европейския съюз (ЕС) ни даде, но също и ни взе много. Интересът към земеделието се увеличи и се създаде среда за работа, което е най-важното, защото тя дава сигурност на фермерите. Независимо от правителствата, земеделците са по-спокойни.

Костадин Костадинов, зам.-председател на УС на НАЗ

 

Към цялото интервю с Костадин Костадинов

 

Производството на вино в България намалява с 11%, в Румъния - с 28%, а в Унгария - с 4%. От изследваните държави най-голям нетен износител на вино е Унгария, следвана от България, Словакия и Румъния.

През изминалите 10 години засетите със зърнени култури площи в България се увеличават с 20%, а в Румъния - със 7 %.



Добивът на зърнени култури в България се увеличава със 173%, в Румъния - 147%, в Унгария - 47%, в Словакия - 36%, в Сърбия - 26%. Единствено в Македония е налице намаление на добива с 3%.

 

За нашия сектор в самото начало нещата тръгнаха добре. Зърнопроизводството е един от най-добре развитите сектори в страната. Всички хора, които желаеха да работят и се насочиха към него и успяха да получат някакви субсидии, направиха нещо. Обаче всяка субсидия реално изкривява пазара. Негативно беше преориентирането и като цяло новите приоритети, насочени към други отрасли, които преди това реално бяха загубени и унищожени. С това стимулиране управляващите имаха амбицията да започне някакво възстановяване, което и до момента продължава.

Костадин Костадинов, зам.-председател на УС на НАЗ

 

Най-висок ръст на средния добив на зърнени култури (тона/хектар) отчита Румъния (132%), следвана от България (128%), Унгария (50%), Словакия (43%) и Сърбия (28%). Най- нисък среден добив отчита Македония (9%).

Общо продукцията (в млн. евро, PPS) на подсектор „Растениевъдство“ в България се увеличава с 47,5%, в Унгария – с 37,9%, в Румъния – с 25,7%, в Македония – с 14%, в Словакия – с 9,3%, а средно за ЕС28 – с 11,3%.

 

Ако трябва да гледаме на нещата оптимистично, все пак сме постигнали нещо. Поне имаме един сектор зърнопроизодство и свързаните с него култури. Ако трябва да гледаме в негативен аспект – постигнахме куп глупости. А ако трябва да сме реалисти, трябва да кажа повече неща.

Явор Гечев, председател на НСЗКБ

 

Към цялото интервю с Явор Гечев

 

Ръстът в растениевъдството в България се дължи основно на производството на технически култури (170% ръст – от 772 на 2 088 млн. евро) и житни растения (142% - от 1 095 на 2 651 млн. евро).

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
БСК: Държавата се опитва да подчини браншовите организации в земеделието
 
Шест изключителни премиерни машини дебютираха на щанда на Фиамма
26.05.2017 | 5044 прочитания
Шест изключителни премиерни машини дебютираха на щанда на Фиамма
На щанда на компанията на БАТА Агро настоящите и бъдещи клиенти имаха възможността да се запознаят с машините отблизо

Ще кандидатствате ли по предстоящия прием на подмярка 4.2?

интервю
Грузия черпи опит от родни овцевъдни практики Грузия черпи опит от родни овцевъдни практики

Бека Гонашвили, президент на Асоциацията на овцевъдите в Грузия коментира проблемите в сектора, почерпения опит от България и новата ОСП, в интервю за Фермер.БГ