Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук.

Приемам
x
съобщение
Нямате нови писма.
Известия за коментари
Известия за коментари
Нямате нови известия.
Мнения в абонирани
Мнения в абонирани
Добави приятел
Приятели
Нямате нови покани за приятелство.
Дейност на приятели
Дейност на приятели
Вход през фейсбук

10 години по-късно: Накъде се запъти земеделието у нас

Анализ на Българската стопанска камара на развитието на селското стопанство през изминалото десетилетие, съчетан със сравнение с пет други държави

10 години по-късно: Накъде се запъти земеделието у нас
Автор: Фермер.БГ

Относителният дял на отрасъл „Селско стопанство“ в БВП е намалял, вече 10 години получаваме средно по 2 млрд. лв. субсидии годишно, малките и средните стопанства са се стопили с 48% за сметка на процеса на окрупняване, двойно са се увеличили площите с трайни насаждения, 30% е спадът при производството на плодове и други любопитни констатации в сферата на земеделието правят впечатление от анализа на Българската стопанска камара (БСК), в който без коментар са предоставени данни на Евростат, Световна банка и ITC, отразяващи развитието на страната през последните 10 години.

Какъв е изборът на България за ОСП след 2020 г.?

С цел съпоставяне на показателите експертите са разгледали развитието на страни като Румъния, Словакия, Унгария, Македония и Сърбия.

По отношение на секторните политики България заема предпоследното, пето място, сред изследваните държави, сочи анализът на БСК. В по-неблагоприятна позиция от страната ни е само Сърбия. Най-добре се представя Унгария, следвана от Словакия. Румъния остава на трета позиция, а Македония – на четвърта.

Представянето на страната ни в сферата на селското стопанство през 10-те години от влизането в ЕС е отчасти добро на фона на останалите пет страни, разгледани в анализа.

 



Делът на селското стопанство в брутна добавена стойност (БДС) на България е 4,8% при средно за ЕС 1,5%. Със сходни показатели са Румъния (4,7%), Унгария (4,1%) и Словакия (3,7%), а в Македония и Сърбия показателите са, съответно – 11,4% и 8,2%.

В периода 2007- 2013 г. в България наполовина (- 48%) намалява броят на стопанствата, като това е основно за сметка на малките и средни ферми, а големите (над 10 хектара) стопанства се увеличават с 46% (от 4220 на 6160 бр.). Процеси на окрупняване на стопанствата протичат и в останалите държави, включени в проучването.



Фермите, чиито домакинства консумират над 50% от крайната продукция, в България намаляват със 75%, в Словакия – с 81%, а в Унгария – с 39%. В Румъния този брой остава относително непроменен.

Площите с трайни насаждения в България се увеличават над два пъти – от 8 850 на 18 770 хектара.

 

През тези 10 години сме свидетели на едно окрупняване на стопанствата, необработваемите земи рязко спаднаха от 5 милиона, сега са 120 хиляди. Увеличи се в пъти износът на селскостопанска продукция, увеличиха се и доходите. Това са позитивните неща, разбира се, има и негативни. Влязохме неподготвени в пряка конкуренция с много силни страни. Влязохме в ЕС с недобре структурирани стопанства. Много време ни трябваше, за да осъзнаем, че времето на единаците лека полека отминава и че трябва да търсим общите решения. Нужно е и взаимно да се подкрепяме, защото така го правят във всички развити страни. Това е една необходимост и съм много доволен, че вече се осъзнава и се търси диалог.

Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ

 

Към цялото интервю с председателя на АЗПБ Венцислав Върбанов и изпълнителния директор Таня Дъбнишка
 

 

Производството на плодове (в млн. евро, PPS) в България намалява с 30,2% в периода 2007- 2015 г., а в Македония – с 15%.

Останалите държави, включени в проучването, отчитат ръст, съответно – Унгария 69,7%, Румъния 21,1%, Словакия 8,7%.

В България лозовите насаждения и броят на стопанствата в този селскостопански подсектор намаляват с 12-16%. Като окрупняване на лозовите масиви и стопанства е налице в България, Унгария и Словакия, където стопанствата с продукция основно за лична консумация намаляват с 40-90% в отделните държави.

 

Членството на България в Европейския съюз (ЕС) ни даде, но също и ни взе много. Интересът към земеделието се увеличи и се създаде среда за работа, което е най-важното, защото тя дава сигурност на фермерите. Независимо от правителствата, земеделците са по-спокойни.

Костадин Костадинов, зам.-председател на УС на НАЗ

 

Към цялото интервю с Костадин Костадинов

 

Производството на вино в България намалява с 11%, в Румъния - с 28%, а в Унгария - с 4%. От изследваните държави най-голям нетен износител на вино е Унгария, следвана от България, Словакия и Румъния.

През изминалите 10 години засетите със зърнени култури площи в България се увеличават с 20%, а в Румъния - със 7 %.



Добивът на зърнени култури в България се увеличава със 173%, в Румъния - 147%, в Унгария - 47%, в Словакия - 36%, в Сърбия - 26%. Единствено в Македония е налице намаление на добива с 3%.

 

За нашия сектор в самото начало нещата тръгнаха добре. Зърнопроизводството е един от най-добре развитите сектори в страната. Всички хора, които желаеха да работят и се насочиха към него и успяха да получат някакви субсидии, направиха нещо. Обаче всяка субсидия реално изкривява пазара. Негативно беше преориентирането и като цяло новите приоритети, насочени към други отрасли, които преди това реално бяха загубени и унищожени. С това стимулиране управляващите имаха амбицията да започне някакво възстановяване, което и до момента продължава.

Костадин Костадинов, зам.-председател на УС на НАЗ

 

Най-висок ръст на средния добив на зърнени култури (тона/хектар) отчита Румъния (132%), следвана от България (128%), Унгария (50%), Словакия (43%) и Сърбия (28%). Най- нисък среден добив отчита Македония (9%).

Общо продукцията (в млн. евро, PPS) на подсектор „Растениевъдство“ в България се увеличава с 47,5%, в Унгария – с 37,9%, в Румъния – с 25,7%, в Македония – с 14%, в Словакия – с 9,3%, а средно за ЕС28 – с 11,3%.

 

Ако трябва да гледаме на нещата оптимистично, все пак сме постигнали нещо. Поне имаме един сектор зърнопроизодство и свързаните с него култури. Ако трябва да гледаме в негативен аспект – постигнахме куп глупости. А ако трябва да сме реалисти, трябва да кажа повече неща.

Явор Гечев, председател на НСЗКБ

 

Към цялото интервю с Явор Гечев

 

Ръстът в растениевъдството в България се дължи основно на производството на технически култури (170% ръст – от 772 на 2 088 млн. евро) и житни растения (142% - от 1 095 на 2 651 млн. евро).

 

© 2017 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!

Свързани новини
БСК: Държавата се опитва да подчини браншовите организации в земеделието
 

Как да се решат проблемите с поземлените отношения?

news